Сирни Заговезни: ден за прошка
Православните християни честват през днешния ден Сирни Заговезни - празника на всеобщото помилван, именуван още Прощална неделя.
Той се празнува постоянно седем седмици преди Великден и след него стартира най-продължителният пост през годината - до Великден.
На този ден Църквата приканва вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и обич сърцата си, с цел да посрещнат възкръсналия Христос. По време на богослужението се четат думите на Спасителя:
Ако простите на индивидите съгрешенията им, и вам ще елементарни Небесният ви Отец; в случай че ли не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият Отец няма да елементарни съгрешенията ви
Евангелие на Матей, гл. 6: 14 - 15
Традицията изисква всеки да изиска амнистия от хората към себе си - близки и познати, за огорченията и обидите, които волно или несъзнателно им е предизвикал, както и самичък да потърси в себе си сили да елементарни на тези, които са го наранили.
През деня по-младите обикалят по-възрастните си родственици и другари, целуват им ръка и желаят амнистия за стореното през миналата година. Според обичая молещият се обръща с думите " Прощавай ", а отговорът гласи: " Просто да ти е, Господ да прости ".
Празнични огньове и хамкане за здраве
Народната обредност на празника е подчинена на подготовката за огромния пост и носи концепцията за " последно облажаване ". Вечерта на празника при родителите се събират фамилиите на техните синове, дъщери, внуци, с цел да заговяват от млечни храни. Приготвят се баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки.
На трапезата се прави и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
© Анелия Николова
Характерен за празника е обичаят Оратници, обвързван със запалването на празнични огньове. Традицията повелява високите пламъци да бъдат прескачани, което съгласно националните поверия носи здраве. След това към огъня се играят хора́.
Той се празнува постоянно седем седмици преди Великден и след него стартира най-продължителният пост през годината - до Великден.
На този ден Църквата приканва вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и обич сърцата си, с цел да посрещнат възкръсналия Христос. По време на богослужението се четат думите на Спасителя:
Ако простите на индивидите съгрешенията им, и вам ще елементарни Небесният ви Отец; в случай че ли не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият Отец няма да елементарни съгрешенията ви
Евангелие на Матей, гл. 6: 14 - 15
Традицията изисква всеки да изиска амнистия от хората към себе си - близки и познати, за огорченията и обидите, които волно или несъзнателно им е предизвикал, както и самичък да потърси в себе си сили да елементарни на тези, които са го наранили.
През деня по-младите обикалят по-възрастните си родственици и другари, целуват им ръка и желаят амнистия за стореното през миналата година. Според обичая молещият се обръща с думите " Прощавай ", а отговорът гласи: " Просто да ти е, Господ да прости ".
Празнични огньове и хамкане за здраве
Народната обредност на празника е подчинена на подготовката за огромния пост и носи концепцията за " последно облажаване ". Вечерта на празника при родителите се събират фамилиите на техните синове, дъщери, внуци, с цел да заговяват от млечни храни. Приготвят се баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки.
На трапезата се прави и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
© Анелия Николова
Характерен за празника е обичаят Оратници, обвързван със запалването на празнични огньове. Традицията повелява високите пламъци да бъдат прескачани, което съгласно националните поверия носи здраве. След това към огъня се играят хора́.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ