На Сирни заговезни искаме и даваме прошка, гонят се и злите духове
Православните християни честват през днешния ден Сирни Заговезни - празника на всеобщото помилван, именуван още Прощална неделя.
Той се празнува постоянно седем седмици преди Великден и след него стартира най-продължителният пост през годината - до Великден.
На този ден Църквата приканва вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и обич сърцата си, с цел да посрещнат възкръсналия Христос. По време на богослужението се четат думите на Спасителя:
Ако простите на индивидите съгрешенията им, и вам ще елементарни Небесният ви Отец; в случай че ли не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият Отец няма да елементарни съгрешенията ви. (Евангелие на Матей, гл. 6: 14 - 15)
Празникът Сирни Заговезни се назовава още Поклади и Прошка.
По традиция близки и познати се опрощават между тях за всевъзможни прегрешения през миналата година, в случай че сме ги обидили или пренебрегнали в даден миг. На някои места в България след вечерното свещенодействие става опрощаване на църковните чиновници с християните.
Младите фамилии отиват на посетители на своите родители, кръстници, по-възрастни родственици, както и при кумовете. Младите желаят амнистия на по-възрастните с думата „ Прощавай, мамо/тате/бабо/дядо... “, а те им дават отговор – „ Простено да ти е, и от мен, и от Бога. " или „ Просто да ти е, Господ да прости. “
На Сирни заговезни желаеме амнистия от всички наши близки и другари, на които се извиняваме за провиненията през годината, в случай че сме ги обидили или пренебрегнали в даден миг.
Вечерята Вечерята на Заговяване е изключително тържествена. Тя е последната преди започването на Великденския пост и за последно могат да се ядат млечни артикули, яйца и риба.
На вечерната софра се поставят риба, масло, яйца, мляко, сирене, всевъзможни млечни артикули, баница със сирене, праз лук или кисело зеле, без месо.
Всяка година на Сирни Заговезни на разнообразни места в страната се устройва същинско представление. Навсякъде се гонят зли духове със страховити маски и костюми. Маскираните излизат още в четири часа сутринта и чак до вечерта обикалят улиците и се удрят един различен за здраве.
В някои краища на България е публикуван обичаят оратници (огруглици) – това са факли от плява, които всеки собственик завърта към главата си и по този метод прогонва бълхите от къщата. Улалията е съвсем същото. Имената на обичаите се разграничат според от региона на страната, където се извършват.
Прието е да се прави и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от фамилията, основно децата, се пробва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
Много известен е и обичаят мятане на стрели. Всеки ерген изстрелва с простоват, изработен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, с цел да гаси пламъците, до момента в който тя самата събира стрелите. Която мома събере най-вече стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
Паленето на огньовете и хвърлянето на запалени стрели насочва към по-древни култове, да вземем за пример към тракийската богиня Бендида. Стрелите, огънят, схващан като слънчев знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функционалност на ритуалите.
Законът за прошката е един от най-важните ДУХОВНИ ЗАКОНИ за напълно здраве съгласно Грег Андерсън.
Eдна от най-големите истини на груповата мъдрост, излъчена през вековете, е: „ Животът може да се изживее като вълнуващо премеждие, в случай че е изпълнен с амнистия. “
Прошката е знамение, което се получава от единствено себе си. Прощавайки, ние отхвърляме омразата към другия. В мозъка и душата ни настъпва покой. Прошката е нещо персонално, невидимо, едно откровено нашепване, звучащо надълбоко в душата.
Нищо не обърква повече живота; нищо не предизвика толкоз заболяването, колкото омразата, угризенията и взаимните обвинявания. Тези три реакции към живота се градят на гнева, виновността и враждебността. Задържани в мозъка и сърцето, те блокират живота. Блокират личностния ни капацитет. Пресушават живота и го лишават от наслада и мир.
Всеки е кадърен да елементарни и на другите, и на себе си. И всеки може да го направи неотложно.
Прошката ни освобождава от непрестанното самонаказване, което ни постанова решението да ненавиждаме. Прошката ни разрешава да обезвреждаме отровните страсти, които ни сковават. Решението да извиним ни прави свободни. Прошката е единственото, което може да ни избави от виновността и неприязънта.
Ние прощаваме, не с цел да остане другия ненаказан. Ние прощаваме, с цел да освободим себе си от яда и омразата. Изцелението настава като по знамение.
Последиците от това, че не можем да извиним на себе си или на другите са явни и като предписание – извънредно тежки. Омразата е крах за съвършеното здраве. Изберете не прошката; изберете омразата и животът ви вечно ще е изпълнен с злоба, надълбоко отчаяние и маниакално самосъжаление.
Отказът от амнистия се дължи на страха. Тъй като се опасяваме какво могат или не могат да ни създадат другите, ние избираме гнева, нападението, защитата като метод да се усещаме сигурни. Омразата – най-гибелното, най-нездравословното възприятие, може да бъде победена само от прошката.
Законът за прошката се съблюдава доста мъчно. Той ни кара да преразгледаме претекстовете си. Изисква да се вгледаме дълбоко в нещата. Процесът на прощаването изисква да се откажем от убедеността си, че постоянно ние сме вършиме. А това в действителност е мъчно.
Прощаването не изисква от нас да изневеряваме на убежденията си или да подценяваме правилата си. Не е належащо да вършим взаимни отстъпки с личностния си интегритет. Не е нужно да се отхвърляме от това, което назоваваме своя истина. Достатъчно е да се сложим на мястото на другия и да се опитаме да проумеем неговата истина. Законът за прошката не желае от нас да живеем, пробвайки се да угодим на всеки, изневерявайки на себе си.
Законът за прошката ни оказва помощ да стигнем до истината, че не духът ни упорства да отстояваме непременно някаква своя справедливост, а персоналното ни его.
Законът е общовалиден и има идентична мощ във всички човешки взаимоотношения: персонални, фамилни, професионални, публични. Прошката е в действие за всичко, при всекиго, постоянно.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Той се празнува постоянно седем седмици преди Великден и след него стартира най-продължителният пост през годината - до Великден.
На този ден Църквата приканва вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и обич сърцата си, с цел да посрещнат възкръсналия Христос. По време на богослужението се четат думите на Спасителя:
Ако простите на индивидите съгрешенията им, и вам ще елементарни Небесният ви Отец; в случай че ли не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият Отец няма да елементарни съгрешенията ви. (Евангелие на Матей, гл. 6: 14 - 15)
Празникът Сирни Заговезни се назовава още Поклади и Прошка.
По традиция близки и познати се опрощават между тях за всевъзможни прегрешения през миналата година, в случай че сме ги обидили или пренебрегнали в даден миг. На някои места в България след вечерното свещенодействие става опрощаване на църковните чиновници с християните.
Младите фамилии отиват на посетители на своите родители, кръстници, по-възрастни родственици, както и при кумовете. Младите желаят амнистия на по-възрастните с думата „ Прощавай, мамо/тате/бабо/дядо... “, а те им дават отговор – „ Простено да ти е, и от мен, и от Бога. " или „ Просто да ти е, Господ да прости. “
На Сирни заговезни желаеме амнистия от всички наши близки и другари, на които се извиняваме за провиненията през годината, в случай че сме ги обидили или пренебрегнали в даден миг.
Вечерята Вечерята на Заговяване е изключително тържествена. Тя е последната преди започването на Великденския пост и за последно могат да се ядат млечни артикули, яйца и риба.
На вечерната софра се поставят риба, масло, яйца, мляко, сирене, всевъзможни млечни артикули, баница със сирене, праз лук или кисело зеле, без месо.
Всяка година на Сирни Заговезни на разнообразни места в страната се устройва същинско представление. Навсякъде се гонят зли духове със страховити маски и костюми. Маскираните излизат още в четири часа сутринта и чак до вечерта обикалят улиците и се удрят един различен за здраве.
В някои краища на България е публикуван обичаят оратници (огруглици) – това са факли от плява, които всеки собственик завърта към главата си и по този метод прогонва бълхите от къщата. Улалията е съвсем същото. Имената на обичаите се разграничат според от региона на страната, където се извършват.
Прието е да се прави и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от фамилията, основно децата, се пробва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
Много известен е и обичаят мятане на стрели. Всеки ерген изстрелва с простоват, изработен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, с цел да гаси пламъците, до момента в който тя самата събира стрелите. Която мома събере най-вече стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
Паленето на огньовете и хвърлянето на запалени стрели насочва към по-древни култове, да вземем за пример към тракийската богиня Бендида. Стрелите, огънят, схващан като слънчев знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функционалност на ритуалите.
Законът за прошката е един от най-важните ДУХОВНИ ЗАКОНИ за напълно здраве съгласно Грег Андерсън.
Eдна от най-големите истини на груповата мъдрост, излъчена през вековете, е: „ Животът може да се изживее като вълнуващо премеждие, в случай че е изпълнен с амнистия. “
Прошката е знамение, което се получава от единствено себе си. Прощавайки, ние отхвърляме омразата към другия. В мозъка и душата ни настъпва покой. Прошката е нещо персонално, невидимо, едно откровено нашепване, звучащо надълбоко в душата.
Нищо не обърква повече живота; нищо не предизвика толкоз заболяването, колкото омразата, угризенията и взаимните обвинявания. Тези три реакции към живота се градят на гнева, виновността и враждебността. Задържани в мозъка и сърцето, те блокират живота. Блокират личностния ни капацитет. Пресушават живота и го лишават от наслада и мир.
Всеки е кадърен да елементарни и на другите, и на себе си. И всеки може да го направи неотложно.
Прошката ни освобождава от непрестанното самонаказване, което ни постанова решението да ненавиждаме. Прошката ни разрешава да обезвреждаме отровните страсти, които ни сковават. Решението да извиним ни прави свободни. Прошката е единственото, което може да ни избави от виновността и неприязънта.
Ние прощаваме, не с цел да остане другия ненаказан. Ние прощаваме, с цел да освободим себе си от яда и омразата. Изцелението настава като по знамение.
Последиците от това, че не можем да извиним на себе си или на другите са явни и като предписание – извънредно тежки. Омразата е крах за съвършеното здраве. Изберете не прошката; изберете омразата и животът ви вечно ще е изпълнен с злоба, надълбоко отчаяние и маниакално самосъжаление.
Отказът от амнистия се дължи на страха. Тъй като се опасяваме какво могат или не могат да ни създадат другите, ние избираме гнева, нападението, защитата като метод да се усещаме сигурни. Омразата – най-гибелното, най-нездравословното възприятие, може да бъде победена само от прошката.
Законът за прошката се съблюдава доста мъчно. Той ни кара да преразгледаме претекстовете си. Изисква да се вгледаме дълбоко в нещата. Процесът на прощаването изисква да се откажем от убедеността си, че постоянно ние сме вършиме. А това в действителност е мъчно.
Прощаването не изисква от нас да изневеряваме на убежденията си или да подценяваме правилата си. Не е належащо да вършим взаимни отстъпки с личностния си интегритет. Не е нужно да се отхвърляме от това, което назоваваме своя истина. Достатъчно е да се сложим на мястото на другия и да се опитаме да проумеем неговата истина. Законът за прошката не желае от нас да живеем, пробвайки се да угодим на всеки, изневерявайки на себе си.
Законът за прошката ни оказва помощ да стигнем до истината, че не духът ни упорства да отстояваме непременно някаква своя справедливост, а персоналното ни его.
Законът е общовалиден и има идентична мощ във всички човешки взаимоотношения: персонални, фамилни, професионални, публични. Прошката е в действие за всичко, при всекиго, постоянно.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ