Стотици хиляди черпят днес, Ивановден е
Православните християни почитат през днешния ден Св. Йоан Кръстител, именуван още " Предтеча ". Стотици хиляди българи, кръстени Иван, Иванка, Иванина, Ваньо, Ваня, Ванина, Йоан, Йоана, Йовко, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана и Яна, честват имен ден.
Над 151 хиляди сънародници носят името Иван, 57 хиляди - Иванка, а общо имениците през днешния ден са 359 753, демонстрират данните на Националния статистически институт. Сред тях доминират мъжете - 231 020.
Иван е видоизменено име на староеврейското Йоан, което значи " богоизбран ".
Традицията повелява на Ивановден кумът или деверът да " къпят " младоженците, сключили брак преди година, като ги пръскат за здраве. В националните показа денят е отдаден на кумството и побратимството, чийто настойник е Св. Йоан Кръстител.
На трапезата на Ивановден се поставя боб, варено жито, ошав, баница, кървавица, свински ребра със зеле и печена луканка.
Св. Йоан Предтеча, когато бил на 30 години, се явил сред юдеите, с цел да ги подготви да одобряват Месията – Христа. Възвестявайки им явяването на Спасителя и приближаването на Царството Божие, Йоан ги убеждавал да се подготвят за тая велика наслада посредством покаяния за греховете си и изправяне на живота си. Множество люде идвали при Йоан и приемали от него покайно кръщение. Някои от тях по този начин го почитали, че мислели да виждат в него Самия предстоящ Месия – Христос.
След кръщението на Иисус Христос Йоан продължавал да учи народа и покрай Енон кръщавал идващите при него, като свидетелствал за Христа, че Той е Син Божи, слязъл от небето.
Като проповядвал смирение, изобличавал беззаконията и пороците, Йоан не се боял да приказва строгата истина даже и тогава, когато могъл за туй да се подложи на заплаха. Цар Ирод, наследник на оня, който умъртвил витлеемските младенци, се развел с жена си и се оженил за Иродиада, жена на брат му Филип. Понеже това се забранявало от Мойсеевия закон, Йоан споделил на царя: " Не ти наподобява да имаш дамата на брата си! ". Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тюрма. Иродиада още повече от царя ненавиждала Йоан и желала неговата гибел. Но Ирод се побоял да го убие, тъй като знаел, че той е почтен човек, който целият народ уважавал и почитал за оракул.
Скоро след затварянето на Йоан Ирод чествал рождения си ден и направил огромно пиршество на велможите и началниците галилейски. На тоя празник Иродиадината щерка играла и по този начин се понравила на царя, че той във екстаз се заклел да й даде каквото пожелае – даже и половината си царство. Девойката не знаела какво да желае. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да изиска главата на Йоан Кръстител. Дъщерята пристигнала при царя и му споделила: " Искам още в този момент да ми дадеш на ястие главата на Йоан Кръстител! ". Ирод се натъжил прекалено много, само че заради клетвата не се решил да й откаже и пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на ястие главата на великия оракул, дали я на девойката, а тя я занесла на майка си, която от завист избола с игла езика на Йоан.
Йоановите възпитаници погребали тялото на светия си преподавател в Севастия, а Иродиада скрила главата му в Иродовия замък. Съвестта, евентуално, мъчела Ирод, тъй като, когато до него пристигнали клюки за чудесата, осъществявани от Спасителя, той споделил: " Това е безусловно Йоан Кръстител, възкръснал от мъртвите, и по тази причина чудеса се правят от него. " Мнозина казвали: " Това е Илия " ; други " Някои от пророците " ; само че Ирод все повтарял: " Това е Йоан, комуто аз отсякох главата! Той е възкръснал от мъртвите ". Бедствия поразили Ирод, войската му била разрушена от арабския цар Арета, татко на първата му жена. Той самият бил изпратен на изгнание от римския император. И юдеите считали тия бедствия като заслужено наказване за убиването на великия оракул.
Главата на св. Йоан Предтеча била взета от дамата на Хуза, домоуправителя на Ирод, една от ония дами, които правилно служели на Господа по време на Неговия земен живот. За да избави от оскърбление светата глава на Предтеча, тя я вложила в съд и я скрила на Елеонската планина. След известно време главата била открита там от един свет мъж, който още веднъж я скрил пред гибелта си. Намерена по времето на Константин Велики, тя била пренесена и скрита в една пещера до гр. Емеса. През V в. била пренесена в Халкидон, а по-късно – в Цариград и оттова – в Комана.
Св. Иоан Предтеча се възпоменава: на 7 януари - Събор на св. Йоан Кръстител (Ивановден) - денят след Кръщение Господне (Богоявление), на 23 септември - Зачатие на св. Иоан Предтеча, на 24 юни - Рождение на св. Иоан Кръстител (Еньовден), на 29 август - Отсичане главата на св. Иоан Кръстител, на 24 февруари - Първо и второ намиране честната глава на св. Иоан Кръстител и на 25 май - Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител
Над 151 хиляди сънародници носят името Иван, 57 хиляди - Иванка, а общо имениците през днешния ден са 359 753, демонстрират данните на Националния статистически институт. Сред тях доминират мъжете - 231 020.
Иван е видоизменено име на староеврейското Йоан, което значи " богоизбран ".
Традицията повелява на Ивановден кумът или деверът да " къпят " младоженците, сключили брак преди година, като ги пръскат за здраве. В националните показа денят е отдаден на кумството и побратимството, чийто настойник е Св. Йоан Кръстител.
На трапезата на Ивановден се поставя боб, варено жито, ошав, баница, кървавица, свински ребра със зеле и печена луканка.
Св. Йоан Предтеча, когато бил на 30 години, се явил сред юдеите, с цел да ги подготви да одобряват Месията – Христа. Възвестявайки им явяването на Спасителя и приближаването на Царството Божие, Йоан ги убеждавал да се подготвят за тая велика наслада посредством покаяния за греховете си и изправяне на живота си. Множество люде идвали при Йоан и приемали от него покайно кръщение. Някои от тях по този начин го почитали, че мислели да виждат в него Самия предстоящ Месия – Христос.
След кръщението на Иисус Христос Йоан продължавал да учи народа и покрай Енон кръщавал идващите при него, като свидетелствал за Христа, че Той е Син Божи, слязъл от небето.
Като проповядвал смирение, изобличавал беззаконията и пороците, Йоан не се боял да приказва строгата истина даже и тогава, когато могъл за туй да се подложи на заплаха. Цар Ирод, наследник на оня, който умъртвил витлеемските младенци, се развел с жена си и се оженил за Иродиада, жена на брат му Филип. Понеже това се забранявало от Мойсеевия закон, Йоан споделил на царя: " Не ти наподобява да имаш дамата на брата си! ". Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тюрма. Иродиада още повече от царя ненавиждала Йоан и желала неговата гибел. Но Ирод се побоял да го убие, тъй като знаел, че той е почтен човек, който целият народ уважавал и почитал за оракул.
Скоро след затварянето на Йоан Ирод чествал рождения си ден и направил огромно пиршество на велможите и началниците галилейски. На тоя празник Иродиадината щерка играла и по този начин се понравила на царя, че той във екстаз се заклел да й даде каквото пожелае – даже и половината си царство. Девойката не знаела какво да желае. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да изиска главата на Йоан Кръстител. Дъщерята пристигнала при царя и му споделила: " Искам още в този момент да ми дадеш на ястие главата на Йоан Кръстител! ". Ирод се натъжил прекалено много, само че заради клетвата не се решил да й откаже и пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на ястие главата на великия оракул, дали я на девойката, а тя я занесла на майка си, която от завист избола с игла езика на Йоан.
Йоановите възпитаници погребали тялото на светия си преподавател в Севастия, а Иродиада скрила главата му в Иродовия замък. Съвестта, евентуално, мъчела Ирод, тъй като, когато до него пристигнали клюки за чудесата, осъществявани от Спасителя, той споделил: " Това е безусловно Йоан Кръстител, възкръснал от мъртвите, и по тази причина чудеса се правят от него. " Мнозина казвали: " Това е Илия " ; други " Някои от пророците " ; само че Ирод все повтарял: " Това е Йоан, комуто аз отсякох главата! Той е възкръснал от мъртвите ". Бедствия поразили Ирод, войската му била разрушена от арабския цар Арета, татко на първата му жена. Той самият бил изпратен на изгнание от римския император. И юдеите считали тия бедствия като заслужено наказване за убиването на великия оракул.
Главата на св. Йоан Предтеча била взета от дамата на Хуза, домоуправителя на Ирод, една от ония дами, които правилно служели на Господа по време на Неговия земен живот. За да избави от оскърбление светата глава на Предтеча, тя я вложила в съд и я скрила на Елеонската планина. След известно време главата била открита там от един свет мъж, който още веднъж я скрил пред гибелта си. Намерена по времето на Константин Велики, тя била пренесена и скрита в една пещера до гр. Емеса. През V в. била пренесена в Халкидон, а по-късно – в Цариград и оттова – в Комана.
Св. Иоан Предтеча се възпоменава: на 7 януари - Събор на св. Йоан Кръстител (Ивановден) - денят след Кръщение Господне (Богоявление), на 23 септември - Зачатие на св. Иоан Предтеча, на 24 юни - Рождение на св. Иоан Кръстител (Еньовден), на 29 август - Отсичане главата на св. Иоан Кръстител, на 24 февруари - Първо и второ намиране честната глава на св. Иоан Кръстител и на 25 май - Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ