Православната църквата отбелязва Успение на св. Кирил Философ
Православната църквата отбелязва Успение на св. Кирил Славянобългарски. Св. Константин – Кирил Философ умира през 869 година Тържествено е заровен в римската черква „ Сан Клементе ”.
Кирил Философ е български литератор, учредител на славянската книжовност и книжнина, деятел и първоучител, уредник на славянска култура и черква, герой за тяхното опазване и подсилване.
Константин (монашеско име Кирил, което приема малко преди гибелта си) получава образованието си в Магнаурската школа в Цариград, където преподават най-известните византийски учени (там е наименуван Философ).
Неговата огромна просвета и осведоменост, дарбата му да води разногласия по разнообразни теософски въпроси са повода да му бъдат предоставени значими политически задачи. През 851 година е изпратен при сарацините в Арабия, където води дебати с представителите на исляма, в които се откроява с полемична и ораторска заложба. През 858-859 година византийският император изпраща него и брат му Методий при хазарите с политическа и религиозна задача. В Херсон Константин има опция да поддържа връзка с съветски славяни и да учи техния език. През 861 година дружно с брат си Методий се завръщат в Цариград, само че скоро се насочат измежду западните славяни със своята Моравска задача (863 г.).
Владеещи добре езика на българските славяни, Константин-Кирил и Методий отиват във Великоморавия по молба на княз Ростислав, с цел да изградят там славянска черква със славянско свещенодействие на разбираем за народа език. Чрез тази задача се цели да се ограничи немското политическо, културно и църковно въздействие.
Според някои създатели точно за тази цел Константин-Кирил основава нова писменост, така наречен глаголица, като се преценява с потребностите на славяните да употребяват познатите им и публикувани латински и гръцки писмености. За основа взема гръцкото писмо и основава специфични знаци, които дават отговор на характерните звукове в славянския език. След това двамата братя превеждат на старобългарски език най-необходимите за богослужението книги.
Съществува и мнението, че писмеността е основана още през 855 година, както излиза по датировката в творбата „ За буквите ” на Черноризец Храбър (сп. така наречен „ Византийска епоха ”). В Моравия Константин Кирил мъдрец и Методий развиват усилена просветна активност, само че срещат и мощния отпор на немското духовенство. В Моравия при извънредно сложни условия братята работят към 3 години, след което вземат решение да заминат за Рим. По пътя вършат престой в славянското княжество Панония, където по това време ръководи Коцел, а във Венеция вземат присъединяване в църковен събор.
На събора Константин пази делото си пред триезичниците, като с ораторска заложба обосновава правото на славяните да имат книжовност на родния си език. В Рим братята идват през 867 година и слагат няколко претенции пред папа Адриан II: 1) да се позволи богослужението на славянски език при западните славяни; 2) техни възпитаници да бъдат ръкоположени за свещеници; 3) един от братята да бъде повдигнат за епископ; 4) Константин-Кирил и Методий да ръководят Моравската и Панонската черква без външна интервенция, като бъдат подчинени напряко на папата.
По стратегически съображения (да не попаднат западните славяни под въздействието на Византия) Адриан II удовлетворява настояванията, в римската черква „ Св. Петър ” е отслужена литургия на славянски език.
По това време (началото на 869 г.) Константин се разболява и малко преди гибелта си приема монашеското име Кирил. Неговото дело продължава Методий.
В България денят на Кирил и Методий се уважава като националния празник на 11 (24) май.
Кирил Философ е български литератор, учредител на славянската книжовност и книжнина, деятел и първоучител, уредник на славянска култура и черква, герой за тяхното опазване и подсилване.
Константин (монашеско име Кирил, което приема малко преди гибелта си) получава образованието си в Магнаурската школа в Цариград, където преподават най-известните византийски учени (там е наименуван Философ).
Неговата огромна просвета и осведоменост, дарбата му да води разногласия по разнообразни теософски въпроси са повода да му бъдат предоставени значими политически задачи. През 851 година е изпратен при сарацините в Арабия, където води дебати с представителите на исляма, в които се откроява с полемична и ораторска заложба. През 858-859 година византийският император изпраща него и брат му Методий при хазарите с политическа и религиозна задача. В Херсон Константин има опция да поддържа връзка с съветски славяни и да учи техния език. През 861 година дружно с брат си Методий се завръщат в Цариград, само че скоро се насочат измежду западните славяни със своята Моравска задача (863 г.).
Владеещи добре езика на българските славяни, Константин-Кирил и Методий отиват във Великоморавия по молба на княз Ростислав, с цел да изградят там славянска черква със славянско свещенодействие на разбираем за народа език. Чрез тази задача се цели да се ограничи немското политическо, културно и църковно въздействие.
Според някои създатели точно за тази цел Константин-Кирил основава нова писменост, така наречен глаголица, като се преценява с потребностите на славяните да употребяват познатите им и публикувани латински и гръцки писмености. За основа взема гръцкото писмо и основава специфични знаци, които дават отговор на характерните звукове в славянския език. След това двамата братя превеждат на старобългарски език най-необходимите за богослужението книги.
Съществува и мнението, че писмеността е основана още през 855 година, както излиза по датировката в творбата „ За буквите ” на Черноризец Храбър (сп. така наречен „ Византийска епоха ”). В Моравия Константин Кирил мъдрец и Методий развиват усилена просветна активност, само че срещат и мощния отпор на немското духовенство. В Моравия при извънредно сложни условия братята работят към 3 години, след което вземат решение да заминат за Рим. По пътя вършат престой в славянското княжество Панония, където по това време ръководи Коцел, а във Венеция вземат присъединяване в църковен събор.
На събора Константин пази делото си пред триезичниците, като с ораторска заложба обосновава правото на славяните да имат книжовност на родния си език. В Рим братята идват през 867 година и слагат няколко претенции пред папа Адриан II: 1) да се позволи богослужението на славянски език при западните славяни; 2) техни възпитаници да бъдат ръкоположени за свещеници; 3) един от братята да бъде повдигнат за епископ; 4) Константин-Кирил и Методий да ръководят Моравската и Панонската черква без външна интервенция, като бъдат подчинени напряко на папата.
По стратегически съображения (да не попаднат западните славяни под въздействието на Византия) Адриан II удовлетворява настояванията, в римската черква „ Св. Петър ” е отслужена литургия на славянски език.
По това време (началото на 869 г.) Константин се разболява и малко преди гибелта си приема монашеското име Кирил. Неговото дело продължава Методий.
В България денят на Кирил и Методий се уважава като националния празник на 11 (24) май.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ