Православната църква почита църковния празник Въздвижение на Светия кръст Господен,

Православната черква уважава църковния празник Въздвижение на Светия кръст Господен, именуван от народа Кръстовден.

Светата православна черква прави поклонение на кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По античен бит на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение, оповестява Дарик.

 
Според църковното предание Света Елена - майката на император Константин Велики, била ревностна християнка. Тя се отправила към Светите места в Палестина, с цел да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил покрит от гонителите на християните. Усилията й се увенчали с триумф. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се схванало, когато посредством допиране с един от тях бил възкресен неотдавна умрял човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в основната Йерусалимска черква.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до през днешния ден. Той е осветлен тържествено на 14 септември 335 година. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го " въздвижва " над главите на присъстващите. От това " въздвижение " получава своето име и празникът.
 
У нас в навечерието на Кръстовден хиляди поклонници се събират в местността Кръстова гора в Родопите.

В националните поверия се споделя, че против Кръстовден всички молебствия ще бъдат чути, тъй като в нощта против Кръстовден Господ слиза на земята и извършва всяко откровено предпочитание.
 
По традиция на Кръстовден се съблюдава непоколебим пост. На този ден най-възрастната жена в дома би трябвало да опече специфичен обреден хляб, наименуван кръстова пита, декориран с огромен кръст по средата. Народният празник е обвързван с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден /1 септември/ може да стартира сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се " осветява " семето за посев. В някои региони на страната празникът е наименуван гроздоберник, тъй като стартира гроздоберът.

На 14 септември имен ден честват: Кръстьо, Кръстина, Кристина, Кристиан, Кънчо.