Възнесение Господне
Православната черква уважава на този ден Възнесение Господне. Празникът се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към преносимите църковни празници - 40 дни след Великден. С възнесението Си Иисус приключил делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят открива небето, с цел да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и избавени. Затова българският народ му е дал наименование с бездънен набожен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя.
В продължение на 40 дни след възкресението Си Господ се явявал на Своите възпитаници, беседвал с тях, и им изяснявал доста неща за царството Божие.
А на 40 -ия ден от възкресението Си Спасителят възвел Своите възпитаници на Елионската планина, и тук им дал последното Си настъвление и благословение. И като ги благославял, Господ отстъпил от тях, и почнал да се възнася на небето. Полека - лека Той се отдаличавал от тях, до момента в който един ярък облък Го закрил от очите им.Тогава им се явили два ангела в бели облекла и споделили:
- Мъже галилейци! Що стоите и гледате? Този Иисус, който в този момент се възнася пред вас на небето, отново ще пристигна по същия метод, както Го виждате да възлиза в този момент на небето.
Учениците се поклонили и се върнали в Иерусалим с огромна наслада. Тук те прекарвали дружно в молитва, и според с обещанията на Господа чакали слизането на Светого Духа.
Според националния календар на Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:
Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица
да се роди жито, просо,
да нахраним бедняци,
бедняци и сираци...
Вярва се, че в случай че вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата - обилна; спасовският дъжд е безценен - капката коства колкото жълтица. На този ден се има вяра, че русалките, които ще " сеят " своята роса над нивите, към този момент са пристигнали.
Разпространен е обичаят вървене на росен. Срещу празника заболели от разнообразни заболявания хора и бездетни дами отиват в гори и ливади, където пораства лековитата билка росен. От нея русалките си вият венци. Хората носят със себе си нова зелена дамаджана, нов пешкир, бъклица с вино, пита самун, печена кокошка и чорапи или пешкир - подарък за русалките, който закачат на клоните. Води ги техен непосредствен, който се почита като " събрат " или " посестрима " на болния. Престояват до втори петли, а след това негласно стават, поръсват се с водата в стомната и скритом влизат в селото. Вярва се, че по този начин ще оздравеят.
Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък. Според националните вярвания на Спасовден се прибират душите на всички покойници, пуснати на независимост на първия Велики четвъртък. Затова дамите отиват рано на гробищата, раздават варено жито и самун за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така считат, че им вършат сянка на " оня свят ".
Следобеда на площада се събират всички и се играят " спасовските " хора - единствено по песни, без музикални принадлежности. Празнуват и всички именници.
В продължение на 40 дни след възкресението Си Господ се явявал на Своите възпитаници, беседвал с тях, и им изяснявал доста неща за царството Божие.
А на 40 -ия ден от възкресението Си Спасителят възвел Своите възпитаници на Елионската планина, и тук им дал последното Си настъвление и благословение. И като ги благославял, Господ отстъпил от тях, и почнал да се възнася на небето. Полека - лека Той се отдаличавал от тях, до момента в който един ярък облък Го закрил от очите им.Тогава им се явили два ангела в бели облекла и споделили:
- Мъже галилейци! Що стоите и гледате? Този Иисус, който в този момент се възнася пред вас на небето, отново ще пристигна по същия метод, както Го виждате да възлиза в този момент на небето.
Учениците се поклонили и се върнали в Иерусалим с огромна наслада. Тук те прекарвали дружно в молитва, и според с обещанията на Господа чакали слизането на Светого Духа.
Според националния календар на Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:
Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица
да се роди жито, просо,
да нахраним бедняци,
бедняци и сираци...
Вярва се, че в случай че вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата - обилна; спасовският дъжд е безценен - капката коства колкото жълтица. На този ден се има вяра, че русалките, които ще " сеят " своята роса над нивите, към този момент са пристигнали.
Разпространен е обичаят вървене на росен. Срещу празника заболели от разнообразни заболявания хора и бездетни дами отиват в гори и ливади, където пораства лековитата билка росен. От нея русалките си вият венци. Хората носят със себе си нова зелена дамаджана, нов пешкир, бъклица с вино, пита самун, печена кокошка и чорапи или пешкир - подарък за русалките, който закачат на клоните. Води ги техен непосредствен, който се почита като " събрат " или " посестрима " на болния. Престояват до втори петли, а след това негласно стават, поръсват се с водата в стомната и скритом влизат в селото. Вярва се, че по този начин ще оздравеят.
Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък. Според националните вярвания на Спасовден се прибират душите на всички покойници, пуснати на независимост на първия Велики четвъртък. Затова дамите отиват рано на гробищата, раздават варено жито и самун за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така считат, че им вършат сянка на " оня свят ".
Следобеда на площада се събират всички и се играят " спасовските " хора - единствено по песни, без музикални принадлежности. Празнуват и всички именници.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ