Православната църква почита на днешния ден едновременно паметта на великите

...
Православната църква почита на днешния ден едновременно паметта на великите
Коментари Харесай

Празнуваме Петровден!

Православната черква уважава на днешния ден по едно и също време паметта на великите апостоли Петър и Павел, възпитаници на Христос.

Най-важните условия от техния живот са разказани в книгата “Деяния на апостолите” (Нов завет), а за деятел Петър четем и в евангелията. Петър се наричал изначало Симон и бил наследник на риболовец от Витсаида Галилейска. Брат му Андрей пръв станал възпитаник на Христос и довел Симон при Исус. Спасителят го нарекъл “Кифа” (на еврейски) или Петър (на гръцки), което значи “камък”. Името на деятел Петър се загатва непрекъснато в Евангелието. Той бил един от обичаните възпитаници на Христос. Когато повели Исус на съд, единствено Петър и един от учениците вървели след него.

В двора на първосвещеника обаче, обзет от безволие, той три пъти се отрекъл от Христа. Когато пропял петелът, той си спомнил предсказанието на Спасителя: “Казвам ти, Петре, не ще пропее през днешния ден петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. (Лука 22:31-34), и горко се разкаял.

След Възкресението Христос се явил на първо време пред Петър, с цел да възвърне неговото апостолство. Традиционно се счита, че Петър е преподавател на юдеите, а Павел – на езичниците. Петър проповядвал в Юдея, Галилея, Самария, Кесария, Йерусалим, Сирия, Антиохия. Стигнал и до Египет. Пътувал до Британия, Гърция, бил в Коринт.

Около 67 година дошъл в Рим. Там император Нерон подхванал гонения против християните. Петър бил затворен в тюрма и на 29 юни предаден на гибел. Осъдили го на кръстна гибел. Петър обаче помолил да го разпънат с главата надолу, като не смятал себе си заслужен за идентична гибел със Спасителя.

Празникът в чест на светците Петър и Павел е и за предотвратяване от огън, пожар, мълния и град. В някои краища Павловден се чества настрана на 30 юни и се назовава Пальовден (от глагола паля). В националния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които стартират с първата седмица след Петдесетница.

В този ден приключва постът и се отговява с младо петровско пиле. Празникът съответствува с времето на жътвата и на него се работи, нормално през първата половина на деня.

В някои региони на Петровден се вършат сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки петровки. На някои места те се раздават като помен за умрели деца.

В доста селища на този ден се вършат сборове, колят курбани за светиите и се поставя обща софра с песни и хора. И тук, както в по-голямата част на националния ни календар, в границите на християнското честване на първоапостолите са вмъкнати ритуални дейности с атропеен темперамент.

Преди всичко това е жертвоприношението на петел, а знае се, че още в античните митологии птицата е знак на висшето, небесното.

Петелът да вземем за пример е слънчев знак: той, както и слънцето, отмерва времето и е знак на възкресението. Жертвоприношението му се свързва със запалването на огъня и надлежно – с омилостивяването на силите, които изгарят природата.

Така обвързваният с живота и гибелта петел символизира плодородието и продуктивността; по тази причина постоянно той е жертва и в сватбените обреди, която ще обезпечи плодовитостта на брака. В Новия завет петелът става знак на разкаянието на Петър.

Именници на Петровден са: Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Пoлина, Пенка, Пенчо, Камен.
Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР