Хиляди посрещнаха Кръстовден на Кръстова гора
Православната черква уважава през днешния ден църковния празник " Въздвижение на Светия кръст Господен ", именуван от народа Кръстовден.
Светата православна черква прави поклонение на кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По античен бит на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.
Хиляди вярващи от цялата страна и тази година се събраха в местността " Кръстова гора " в Родопите. Вярва се, че в нощта против Кръстовден всички молебствия ще бъдат чути, че Господ слиза на земята и извършва всяко откровено предпочитание.
" Тук има мощна религия, аз благодаря на нашите монаси, че поддържат в добър тип Кръстова гора и имаме молитвена наслада, да се съберем от цяла България и да честваме Кръстовден ", съобщи един от посетителите, представен от bTV.
Според църковното поверие Света Елена - майката на император Константин Велики, била ревностна християнка. Тя се отправила към Светите места в Палестина, с цел да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил покрит от гонителите на християните. Усилията й се увенчали с триумф. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се схванало, когато посредством допиране с един от тях бил възкресен неотдавна умрял човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в основната Йерусалимска черква.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до през днешния ден. Той е осветлен тържествено на 14 септември 335 година. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го " въздвижва " над главите на присъстващите. От това " въздвижение " получава своето име и празникът.
По традиция на Кръстовден се съблюдава непоколебим пост. Народният празник е обвързван с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден /1 септември/ може да стартира сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се " осветява " семето за посев. В някои региони на страната празникът е наименуван гроздоберник, тъй като стартира гроздоберът.
Светата православна черква прави поклонение на кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По античен бит на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.
Хиляди вярващи от цялата страна и тази година се събраха в местността " Кръстова гора " в Родопите. Вярва се, че в нощта против Кръстовден всички молебствия ще бъдат чути, че Господ слиза на земята и извършва всяко откровено предпочитание.
" Тук има мощна религия, аз благодаря на нашите монаси, че поддържат в добър тип Кръстова гора и имаме молитвена наслада, да се съберем от цяла България и да честваме Кръстовден ", съобщи един от посетителите, представен от bTV.
Според църковното поверие Света Елена - майката на император Константин Велики, била ревностна християнка. Тя се отправила към Светите места в Палестина, с цел да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил покрит от гонителите на християните. Усилията й се увенчали с триумф. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се схванало, когато посредством допиране с един от тях бил възкресен неотдавна умрял човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в основната Йерусалимска черква.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до през днешния ден. Той е осветлен тържествено на 14 септември 335 година. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го " въздвижва " над главите на присъстващите. От това " въздвижение " получава своето име и празникът.
По традиция на Кръстовден се съблюдава непоколебим пост. Народният празник е обвързван с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден /1 септември/ може да стартира сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се " осветява " семето за посев. В някои региони на страната празникът е наименуван гроздоберник, тъй като стартира гроздоберът.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ