Православната църква почита днес паметта на свети пророк Исая и

Православната черква уважава през днешния ден паметта на свети оракул Исая и свети Христофор. Св. оракул Исая живал през втората половина на VІІІ век прочие Хр. Господ му възвестил, че ще накаже юдеите за тяхната непризнателност. Исая почнал да споделя за идно опустошение на Йерусалим, само че народът не му вярвал. Когато на юдейския трон се възкачил Езекия, той наредил да разрушат идолските капища и върнал поклонението на Бог. Тогава асирийския цар Сенахерим обсадил Йерусалим. Исая успокоил юдейския цар, като му споделил, че Господ ще се застъпи за града. Същата нощ 185 000 души в асирийския стан умрели. Сенахерим незабавно отдръпнал войските. Скоро по-късно в юдея пристигнали пратеници на вавилонския цар. Езекия се похвалил с благосъстоянието си. Исая му предсказал, че не след дълго съкровищата ще бъдат разграбени и отнесени във Вавилон. По думите му едвам след 100 години юдеите ще се завърнат в Йерусалим, по времето на цар Кир. Той предсказал и падението и на доста други градове и страни. Исая говорел и за раждане на Месия, като в детайли описал земния живот на Исус Христос, за раждането му след непорочно зачатие и доброволната му гибел за спасението на човечеството. Исаия пророчествал в продължение на 60 години. Той умрял в дълбока напреднала възраст. По това време управлявал Манасия, който се разгневил на пророка и заповядал да го прережат с дървен трион. Св. страдалец Христофор Свети Христофор живял по времето на император Дакий. Той бил християнин и изповядвал намерено вярата си. Заради това бил подложен на страшни мъчения, след които оставал незасегнат. Накрая той бил обществено обезглавен в Ликия към 249 година Тленните му остатъци били пренесени в Толедо. Днес мощите му се намират в катедралата " Св. Петър " в Рим. Свети Христофор е считан за покровител на неочакваната гибел, за настойник на моряците, носачите и водачите. Днес съгласно християнската традиция се уважава преместването на мощите на свети Николай Чудотворец от Балканския полуостров до град Берн в Италия през IX век. Българите наричали този ден Летен Никулден. Според националните вярвания летния свети Никола бил стопанин на дъжда, почитали го, с цел да няма суша и градушки. На този ден се изпълнявал обичаят покръсти. Девойките се обличали в остарели черни облекла и се събирали в двора на църквата. Обикаляли го три пъти и пеели песни, с цел да омилостивят злите сили и стихии и да измолят дъжд. Празникът завършвал с курбан и огромна софра.