Православната църква почита днес паметта на свети Прокопий Варненски. По

Православната черква уважава през днешния ден паметта на свети Прокопий Варненски. По този мотив от 9:30 ч. ще бъде отслужена Архиерейска света Литургия в Митрополитския катедрален храм " Успение Богородично " - Варна.

Приканват се всички благочестиви християни, поданици и посетители на град Варна да вземат присъединяване в празничната богослужба, оповестяват от Митрополията в морската столица. 

Свети Прокопий Варненски е български православен страдалец за Христовата религия. Покровител на град Варна, където се строи православен храм, отдаден на него.

Когато Прокопий бил на 12 години, дружно с неговия баща – безпаричен селяндур, пътували от родното село за Варна. Минали през гората и пред коня пробягал един глиган, който изплашил животното. Но по-късно се чул кучешки лай и пасажерите видели група турци, които отивали на лов. Когато ги наближили, двама слезли от кончето и се поклонили.Турците отминали, а дребният Прокопий запитал татко си:

- Татко, човек се плаши от хищник, само че за какво би трябвало да се опасява от човек като него?

- Чедо, я виж по какъв начин слънцето грее еднообразно за стопанин и за плебей, за богат и безпаричен. И птичките пеят за всички, само че някои хора не помнят Бога и стават неприятни. А всички сме равни Него – дал отговор бащата.

- Аз доста обичам да мисля за положителния и спаревдлив Бог – побързал да каже Прокопий. Повдигнал очи и добавил: – Татко, аз желая да се науча да чета, с цел да зная повече за Неговите добрини към хората.

- Добро е желанието ти, синко, само че в селото ни няма ни учебно заведение, ни черква. В града се учат богатите, само че единствено на гръцки език.

С такива мисли стигнали във Варна. Още като спрели на пазара, видели един духовник. Добрият селяндур хванал за ръка детето си и се отправили към монаха да ги благослови. Заговорили и монахът обяснил, че е от Зографски манастир в Света гора. Като разказал каква огромна черква има там и по какъв начин монасите четат, пеят и се молят на роден български език, Прокопий се просълзил от наслада. Пожелал да отиде с монаха. Бащата се натъжил за идната разлъка, само че не го спрял.

Малкият Прокопий тръгнал с монаха както бил необут и със закърпена антерийка. На Атон бил настанен в един дребен скит край манастира. Hе след дълго Прокопий изпаднал в отпадналост. Тъгувал за родното място, за околните и приятелите. Не издържал и напуснал Света Гора. Но не се завърнал в България, а отпътувал за Цариград, а оттова в Мала Азия (град Смирна).

Там почнал да размишлява върху своята постъпка и изпаднал в обезсърчение. Нямало кой да го поддържа, тъй като с никого не споделил паниката си. Така паднал в най-големия грях – приел мохамеданството.

Още на другия ден след обрязването отрезнял, осъзнал какво е сторил и съвестта почнала да го изтезава. Нямал покой ни ден, ни нощ. Тогава потърсил свещеник и в изповед разкрил своя грях. Разкаял се от цяло сърце, само че отново не му олеквало. Тогава решил да почине за Христа. Започнал да пости и горещо да се моли. Заедно с духовника прочели молебствия пред Cвета Богородица, измолили нейната протекция и Прокопий тръгнал.

На 15-я ден от отричането той се явил в турското съдилище. Хвърлил чалмата и декларирал, че е християнин. Започнали да го заплашват, само че той не се трогнал. Предлагали му благосъстояния и почести, още веднъж не го склонили. Единственото нещо, за което жадувал, било да почине за Иисус Христос.

Осъдили го на гибел. Мъжеството му смутило турците. Когато пристигнало време да бъде обезглавен, никой от турците не се осмелявал. Намерили едни нарушител, който го умъртвил. Tова станало на 25 юни 1810 година

Кръвта от мъченическата гибел на преп. духовник Прокопий измила сторения от него грях. Подвигът му е разказан, с цел да припомня на хората какъв брой е ужасно човек да се отхвърли от Христос и по какъв начин се изкупува този грях.