Православната църква отбелязва на 2 януари Свети Силвестър. Този празник

Православната черква отбелязва на 2 януари Свети Силвестър. Този празник се назовава още Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестри, Силвестровден.
Обичаят, обвързван с празника, има очистителен темперамент и е обвързван с почистване, ринене на тора от оборите, който не е изхвърлян от Коледа. В нощта против празника момците, които са коледували, измежду тях може да има и женени мъже, проведени в дружини по няколко души, обикалят домовете, в които има наедрял впрегателен добитък. Тръгват с музика и песни. Носят фенери. Стопаните държат отключени портите, връзват кучетата, с цел да не лаят, когато дойдат риначите.
В обора в нова торба оставят пита, месо, вино за дружината. Специален подарък, най-често пешкир, подготвя мома, която чака обичаният й да пристигна. Мъжете почистват обора, взимат каквото са им оставили и си потеглят, без да се обадят.
На другия ден може да бъдат поканени на посетители от стопанина, на който са ринали. Ако някой момък е афектиран или отхвърлен от обичаното момиче, на Св. Силвестър той може да си отмъсти, като му върне обидата. Вместо да изрине обора, той хвърля още тор вътре.
Тежко на мома, за която се разбере, че по този начин е отмъстена. Ако това се случи, бащата бърза да почисти срама още преди да е съмнало. Празникът приключва с огромно хоро на площада. Докато риначите чистят, никой от спотаните не би трябвало да излиза на открито и да се обажда, тъй като е на неприятно.
В Западните Родопи назовават деня Сполезов и гледат кой пръв ще влезе в къщата. Гостът би трябвало да е добър и състоятелен човек, с цел да бъде и годината, която идва добра и заможна. Не се поставят свинско месо и сланина, с цел да бъдат здрави животните.
Имен ден честват българите с имената: Силвестър, Силвия, Силвана, Серафим, Гopан, Гopица