Православието празнува Въздвижение на Светия кръст Господен
Православната черква празнува през днешния ден Въздвижение на Светия кръст Господен или по-популярното Кръстовден. Това е един от Дванадесетте велики християнски празника. Празнува се на 14 септември.
Българската православна черква прави поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. Имен ден през днешния ден честват: Кръстьо, Кръстина, Кръстинка, Кристина, Кристиан, Кристиана, Кънчо, Ставри.
На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, с цел да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. По традиция се поръсват със светена вода къщата и харманът, поднасянето на софра, на която свещеникът поставя църковния кръст върху нова тъкана завивка. Стопаните подаряват свещеника с варива и зеленчуци и най-много с жито от новата годишна продукция.
Според църковното поверие Света Елена – майката на император Константин Велики – е ревностна християнка. През 326 година тя се насочва към светите места в Палестина, с цел да потърси гроба Господен, който два века по-рано е покрит от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчават с триумф. Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовият кръст се схваща, когато посредством допиране с един от тях е възкресен неотдавна умрял човек.
Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимския храм „ Възкресение Христово “. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до през днешния ден. Той е осветлен тържествено на 14 септември 335 година На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го „ въздвижва “ над главите на присъстващите. От това „ въздвижение “ получава своето име и празникът.
Българската православна черква прави поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. Имен ден през днешния ден честват: Кръстьо, Кръстина, Кръстинка, Кристина, Кристиан, Кристиана, Кънчо, Ставри.
На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, с цел да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. По традиция се поръсват със светена вода къщата и харманът, поднасянето на софра, на която свещеникът поставя църковния кръст върху нова тъкана завивка. Стопаните подаряват свещеника с варива и зеленчуци и най-много с жито от новата годишна продукция.
Според църковното поверие Света Елена – майката на император Константин Велики – е ревностна християнка. През 326 година тя се насочва към светите места в Палестина, с цел да потърси гроба Господен, който два века по-рано е покрит от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчават с триумф. Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовият кръст се схваща, когато посредством допиране с един от тях е възкресен неотдавна умрял човек.
Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимския храм „ Възкресение Христово “. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до през днешния ден. Той е осветлен тържествено на 14 септември 335 година На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го „ въздвижва “ над главите на присъстващите. От това „ въздвижение “ получава своето име и празникът.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ