Днес Е Голям Празник, Отбелязваме Лазаровден
Православната Християнска Църква посвещава днешния ден на Лазар, който Иисус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в символ на признателност за проявеното от него гостолюбие. Според средновековните трудове Лазар живял още 30 години в непоколебим пост и самоограничение и бил провъзгласен за първи свещеник на град Китион на остров Кипър.
Нашият народ назовава празника „Лазар“, „Лазарица“ или „Лазарова събота“. В празничния календар той има преносима дата. Заема постоянно съботата една седмица преди Великден. Характеризира се с няколко изключително забавни и старинни по своя генезис момински обичая – лазаруване, кумичене и боенек.
На самия Лазаровден рано сутринта, пременени в нови и чисти момински носии, закичени с венци и свежи китки по главите, лазарките потеглят на групи по махалата да обикалят селските домове. През цялото време те пеят празнични обредни песни, като извършват и своя обреден танц, именуван най-често „боенек“. Стопанката кара лазарките да подскачат високо и да потропват с крайници, с цел да порастват високо посевите и да се плодят домашните животни.
После тя подарява девойките с яйца, които те събират в кошнички. Възкресяване на Лазаря: Лазаровото възкресение станало непосреден мотив за смъртната присъда на Спасителя. Затова точно от най-дълбока античност било открито случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания). В IV век Лазаровото възкресение се смятало за общоцърковен и церемониален празник, което се вижда от множеството поуки на този ден от св. Иоан Златоуст, блаж. Августин, и други В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и догми, отдадени на празника, които са в Църквата употребява до ден сегашен. Днес мотив да почерпят имат всички с имената Лазар, Лазарка, Лазарина и Лазарин.
Нашият народ назовава празника „Лазар“, „Лазарица“ или „Лазарова събота“. В празничния календар той има преносима дата. Заема постоянно съботата една седмица преди Великден. Характеризира се с няколко изключително забавни и старинни по своя генезис момински обичая – лазаруване, кумичене и боенек.
На самия Лазаровден рано сутринта, пременени в нови и чисти момински носии, закичени с венци и свежи китки по главите, лазарките потеглят на групи по махалата да обикалят селските домове. През цялото време те пеят празнични обредни песни, като извършват и своя обреден танц, именуван най-често „боенек“. Стопанката кара лазарките да подскачат високо и да потропват с крайници, с цел да порастват високо посевите и да се плодят домашните животни.
После тя подарява девойките с яйца, които те събират в кошнички. Възкресяване на Лазаря: Лазаровото възкресение станало непосреден мотив за смъртната присъда на Спасителя. Затова точно от най-дълбока античност било открито случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания). В IV век Лазаровото възкресение се смятало за общоцърковен и церемониален празник, което се вижда от множеството поуки на този ден от св. Иоан Златоуст, блаж. Августин, и други В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и догми, отдадени на празника, които са в Църквата употребява до ден сегашен. Днес мотив да почерпят имат всички с имената Лазар, Лазарка, Лазарина и Лазарин.
Източник: secret.bg
КОМЕНТАРИ