Правната рамка, която определя функциите на прокуратурата, не съдържа такъв

Правната рамка, която дефинира функционалностите на прокуратурата, не съдържа подобен формат . Така доцент Христо Христев, учител по европейско право в Софийския университет “Св. Климент Охридски ”, разяснява пред БНР малко преди началото й, проведена от.
Такъв вид събиране на забележителен брой прокурори би било целесъобразно при нужда от образование или уеднаквяване на процедура, „ в случай че под някаква форма ще се синхронизира работата на държавното обвиняване, само че в границите на неговите пълномощия “, посочи доцент Христев. „ И ми е мъчно да видя по какъв начин тъкмо се вписва в пълномощията на прокуратурата този формат “, разяснява преподавателят.
Може да се чака, че към обществото ще бъде отправено обръщение за политическа офанзива към, счита Христев. „ За мен обаче самият метод, който е определен за провеждането на този конгрес, неговият формат – той слага прокуратурата на политически терен. “, разяснява той.
(ВИДЕО)
Срещата се организира сега, а от трубината й към този момент основният прокурор насочи политически послания отвън правосъдната процедура. 
„ Ако търсим отговор на въпроса има ли все по-явни пресечни точки сред политическата среда и действието на българската прокуратура, тъжният отговор е, че слагането на прокуратурата на политически терен стартира ясно да се вижда по времето на мандата на предходния основен прокурор и закупи изключително безапелационни измерения по времето на настоящия основен прокурор . И като обществени послания, и като серия от едни или други обществено осъществявани дейности на прокуратурата. “, разяснява още доцент Христо Христев.
Христев добави, че в случай че има слагане на прокуратурата на политически терен, то не идва „ от президента или от някой, който насочва рецензии към това по какъв начин е уредена и по какъв начин действа прокуратурата “.
„ Ако проучваме има ли проблеми в България, в порядък, тежък, съотносим към член 7 от Договора за Европейски Съюз (темата на националното заседание е отдадена на риска от тежко нарушаване на върховенството на закона според член 7 от Договора за Европейския съюз - бел. ред. ), има ли проблеми във действието на правовата страна – те би трябвало да се търсят в това съществуват ли опасности за независимостта на съдилищата, на съдиите, в сегашната уредба на прокуратурата, в мястото ѝ в правосъдната система, във опцията ѝ да въздейства върху ръководството на съда посредством Висшия правосъден съвет “, разяснява още Христо Христев.
Ако приемем, че мястото на прокуратурата е в правосъдната система, то предвид на йерархията, централизацията и единоначалието, стои въпросът има ли задоволително гаранции за независимостта на обособените прокурори , добави доцент Христев.
* е преподавател  по право на Европейски Съюз в Юридическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ от 2009 година, лекар по публичноправни науки и право на Европейски Съюз от Университета на Нанси, Франция. Той е член и координатор за България на Европейската академична мрежа по наказателноправни въпроси (ECLAN). Aдвокат в Софийска адвокатска гилдия и обучител в Центъра за образование на юристи „ Кръстю Цончев “ към Висшия адвокатски съвет на Република България.