Подготвя се узаконяване и нови строежи край водоеми
Правителството има намерение необятно да отвори законова врата за узаконяването на противоречиви градежи в непосредствена непосредственост до вододайни язовири и даже повдигането на нови здания. Приети на първо четене в парламентарната комисия по околна среда в четвъртък ремонти в Закона за околната среда, за които държавно управление избира да не приказва, а подчертава върху текстове за понижаване на административната тежест, плануват премахването на сегашните санитарно-охранителни зони край питейните водоеми и замяната им със защитни пояси, които ще са по-малки по мярка.
Одобрението се случи макар дадените редица негативни мнение тъкмо по тези промени, които се вършат посредством преходни и заключителни разпореждания в този закона, само че се отнасят до Закона за водите. Този път освен природозащитниците от Асоциацията на парковете в България са се възпротивили на корекцията, която се взема без публичен разискване и непрозрачно. Българската асоциация подземни води, Сдружението " Глобално партньорство по водите ", и даже КРИБ и БСК, които нормално поддържат държавното управление, считат, че тези текстове не би трябвало просто по този начин да се одобряват, а да се обсъдят обществено и с районното ведомство, излиза наяве от мненията на тези организации, оповестени на уеб страницата на Народното събрание.
При разискването на корекциите в парламентарната екокомисия министърът на околната среда и водите Нено Димов се съгласи, че " новият метод за запазване на водите за питейно-битово водоснабдяване е добре да бъде признат след необятна полемика с всички заинтригувани страни ", само че единствено толкоз.
Според претекстовете на държавното управление за желаното отпадане на санитарно-охранителните зони, няма нужда от сегашните огромни пространства за обща отбрана на оборудванията в питейните водоизточници. Това, съгласно кабинета, не било ефикасно и практично, а би трябвало да има предпазен пояс единствено към местата за водочерпене съгласно заплахата за тяхното замърсяване.
Вносителите на поправките считат, че е задоволително да има зони за запазване на оборудванията от разрушение и от директно въвеждане на замърсяващи субстанции през водовземните уреди, без да се пази цялата водоснабдителна система на питейните язовири.
От претекстовете излиза наяве, че поправката брани ползите на частни притежатели на земи край питейни язовири, чиито терени занапред би трябвало се вкарват в несъздадените към момента от ВиК операторите санитарно-охранителни зони, въпреки по закон да би трябвало да ги има. Кабинетът се оправдава точно с това, че биле тежко основаването на сегашните огромни зони и по този начин водоемите оставали незащитени, а дребните защитни пояси били по-подходящи.
От сдружението " Глобално партньорство по водите " обръщат внимание, че ВиК компаниите към този момент са изразходвали средства точно за документите за основаване на тези санитарно-охранителни зони, а те касаят и бъдещите проекти за ръководство на басейновите райони и предварителна защита от наводнения. Дори в КРИБ са обезпокоени от неразбираемо дефинираните в законовите оферти понятия за защитните пояси. Според тях отслабената защита може да повреди водоемите и по-конкретно минералните извори. Българска социалистическа партия също желае социална полемика за санитарно-охранителните зони.
Природозащитниците са още по-резки в мнението си и смятат, че поправките са лобистки и в ущърб на интереса на страната. " Те целят легализиране на противозаконни градежи в санитарно-охранителните зони и разрешат строителство и добивни действия наоколо до източници на вода, които дефинитивно ще отровят земята и водата, където тя към момента е непокътната в България ", показва се в тяхно мнение.
" Освен изрично голословни от позиция интереса на жителите, тези оферти са в крещящо нарушаване с член 15 и член 55 на Конституцията ", допълват от обединението " За да остане природа в Блъграия ". Според нея също по този начин измененията ще доведат до нарушаване на Рамковата инструкция за водите, тъй като до приемането на новите проекти за ръководство на речните басейни България няма да е изпълнила условието на документа да се обезпечи запазване на водните обекти за питейни потребности.
Въпреки изразените терзания и изпратените от жители писма до парламентарната екокомисия с искане тези разпореждания да бъдат отхвърлени, те бяха утвърдени на първо четене.
Нено Димов призна, че е нужна полемика по тези промени, само че ги отбрани с претекста, че това бил работещият в европейските страни метод за запазване на водите за питейни потребности посредством защита на база преценка на риска за замърсяването им.
Според неговия прочит на импортираните текстове се ускорява ролята на локалните общности при определянето на охранителни зони и ограниченията, които са планувани в тях, излиза наяве от известие на екоминистерството, публикувано след гласуваните на поправките в парламентарната комисия.
От него излиза наяве, че ведомството и Димов избират да подчертават върху обединяването на три от най-тежките разрешителни режима в региона на околната среда – планува се опция за обединена процедура при капиталови оферти, които подлежат по едно и също време на наложителна Оценка на въздействието върху околната среда, сложно позволение и/или отчет за сигурност. Възложителите ще имат опция да избират дали трите процедури да вървят дружно или поотделно.
В общата процедура се събират и правят оценка условията по трите процедури единствено в границите на Оценка на въздействието върху околната среда. Това води до понижаване на общата дълготрайност с два или три пъти. Общата процедура икономисва разноски на вложителите. Намалява се и броят на изискваните документи, предоставяни по длъжностен път, както и срокът за издаване, преразглеждане и актуализиране на комплексните разрешителни. Същевременно при обединена процедура се подсигурява, че са изпълнени условията за запазване на околната среда и човешкото здраве и при идващите стадии на разрешаване и употреба. Намалява се и срокът за установяване на използваната процедура при планувани промени в работата на съоръжения с издадено сложно позволение, показват още от екомиинстерството.
Одобрението се случи макар дадените редица негативни мнение тъкмо по тези промени, които се вършат посредством преходни и заключителни разпореждания в този закона, само че се отнасят до Закона за водите. Този път освен природозащитниците от Асоциацията на парковете в България са се възпротивили на корекцията, която се взема без публичен разискване и непрозрачно. Българската асоциация подземни води, Сдружението " Глобално партньорство по водите ", и даже КРИБ и БСК, които нормално поддържат държавното управление, считат, че тези текстове не би трябвало просто по този начин да се одобряват, а да се обсъдят обществено и с районното ведомство, излиза наяве от мненията на тези организации, оповестени на уеб страницата на Народното събрание.
При разискването на корекциите в парламентарната екокомисия министърът на околната среда и водите Нено Димов се съгласи, че " новият метод за запазване на водите за питейно-битово водоснабдяване е добре да бъде признат след необятна полемика с всички заинтригувани страни ", само че единствено толкоз.
Според претекстовете на държавното управление за желаното отпадане на санитарно-охранителните зони, няма нужда от сегашните огромни пространства за обща отбрана на оборудванията в питейните водоизточници. Това, съгласно кабинета, не било ефикасно и практично, а би трябвало да има предпазен пояс единствено към местата за водочерпене съгласно заплахата за тяхното замърсяване.
Вносителите на поправките считат, че е задоволително да има зони за запазване на оборудванията от разрушение и от директно въвеждане на замърсяващи субстанции през водовземните уреди, без да се пази цялата водоснабдителна система на питейните язовири.
От претекстовете излиза наяве, че поправката брани ползите на частни притежатели на земи край питейни язовири, чиито терени занапред би трябвало се вкарват в несъздадените към момента от ВиК операторите санитарно-охранителни зони, въпреки по закон да би трябвало да ги има. Кабинетът се оправдава точно с това, че биле тежко основаването на сегашните огромни зони и по този начин водоемите оставали незащитени, а дребните защитни пояси били по-подходящи.
От сдружението " Глобално партньорство по водите " обръщат внимание, че ВиК компаниите към този момент са изразходвали средства точно за документите за основаване на тези санитарно-охранителни зони, а те касаят и бъдещите проекти за ръководство на басейновите райони и предварителна защита от наводнения. Дори в КРИБ са обезпокоени от неразбираемо дефинираните в законовите оферти понятия за защитните пояси. Според тях отслабената защита може да повреди водоемите и по-конкретно минералните извори. Българска социалистическа партия също желае социална полемика за санитарно-охранителните зони.
Природозащитниците са още по-резки в мнението си и смятат, че поправките са лобистки и в ущърб на интереса на страната. " Те целят легализиране на противозаконни градежи в санитарно-охранителните зони и разрешат строителство и добивни действия наоколо до източници на вода, които дефинитивно ще отровят земята и водата, където тя към момента е непокътната в България ", показва се в тяхно мнение.
" Освен изрично голословни от позиция интереса на жителите, тези оферти са в крещящо нарушаване с член 15 и член 55 на Конституцията ", допълват от обединението " За да остане природа в Блъграия ". Според нея също по този начин измененията ще доведат до нарушаване на Рамковата инструкция за водите, тъй като до приемането на новите проекти за ръководство на речните басейни България няма да е изпълнила условието на документа да се обезпечи запазване на водните обекти за питейни потребности.
Въпреки изразените терзания и изпратените от жители писма до парламентарната екокомисия с искане тези разпореждания да бъдат отхвърлени, те бяха утвърдени на първо четене.
Нено Димов призна, че е нужна полемика по тези промени, само че ги отбрани с претекста, че това бил работещият в европейските страни метод за запазване на водите за питейни потребности посредством защита на база преценка на риска за замърсяването им.
Според неговия прочит на импортираните текстове се ускорява ролята на локалните общности при определянето на охранителни зони и ограниченията, които са планувани в тях, излиза наяве от известие на екоминистерството, публикувано след гласуваните на поправките в парламентарната комисия.
От него излиза наяве, че ведомството и Димов избират да подчертават върху обединяването на три от най-тежките разрешителни режима в региона на околната среда – планува се опция за обединена процедура при капиталови оферти, които подлежат по едно и също време на наложителна Оценка на въздействието върху околната среда, сложно позволение и/или отчет за сигурност. Възложителите ще имат опция да избират дали трите процедури да вървят дружно или поотделно.
В общата процедура се събират и правят оценка условията по трите процедури единствено в границите на Оценка на въздействието върху околната среда. Това води до понижаване на общата дълготрайност с два или три пъти. Общата процедура икономисва разноски на вложителите. Намалява се и броят на изискваните документи, предоставяни по длъжностен път, както и срокът за издаване, преразглеждане и актуализиране на комплексните разрешителни. Същевременно при обединена процедура се подсигурява, че са изпълнени условията за запазване на околната среда и човешкото здраве и при идващите стадии на разрешаване и употреба. Намалява се и срокът за установяване на използваната процедура при планувани промени в работата на съоръжения с издадено сложно позволение, показват още от екомиинстерството.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ