Рискове пред проекта за изтребителите
Правителството, в т. ч. Министерството на защитата, несъмнено, са се постарали сензитивно да улеснят народните представители с предоставения им за гласоподаване обновен капиталов план за придобиване на нов вид военен аероплан. На процедура одобрявайки проекторешението, Народното събрание ще регламентира единствено прогнозната цена от 1,8 милиарда лева с Данък добавена стойност. Просто депутатите би трябвало да разрешат на министъра на защитата да се оправя в границите на тази сума. Накрая, както повелява законът, ще упражнят правото си на парламентарен надзор, гласувайки съответния контракт.
Въпросът е дали този план почиства проблемите с модернизацията на изтребителната ни авиация. Или единствено дава очаквания, че това би могло да стане при положително стичане на събитията. Впрочем, в това отношение реализмът надвива, което в избрана степен може да се одобри като позитивен миг. За какво става дума?
Не бива да забравяме, че това не е планът, който покрива нуждите на бойната авиация и не й носи на 100 % качества. В него са разчетени разноски за 8 или, колкото се може повече, машини. Не и за 16. Не и за 20 даже, колкото са нужни на българските Военновъздушни сили, както се показва в разбора към плана. След придобиване и погашение на тези 8 или 9 самолета, т.е. 2027 година, ще би трябвало да стартира вторият стадий на рационализация на авиацията, с цел да достигнем тези 100 %. Ще се наложи да се направи нов план за капиталов разход. Едва тогава, забележете, ще се разделим с положителните остарели МиГ-29.
Това с пенсионирането на наличните изтребители е доста забавна тематика. Тя е намерила място и в плана. Става ясно, че интензивният им живот е до 2028-2030 година Вниманието обаче притегля текстът, съгласно който разноските за обезпечаване на виталния цикъл на 15-те МиГ-29 през идващите 10-12 години, планирано са съизмерими с тези за придобиване на нов вид военен аероплан, само че без да способстват за придобиване на модерни качества за цялостно консолидиране в НАТО и Европейски Съюз и опазване на технологическата назадничавост. Дали това значи, че ще се наложи да плащаме за новите самолети и в това време да поддържаме старите със същите разноски? Още повече, че разноските за интегрирана логистична поддръжка на новите изтребители се чака да бъдат от порядъка на 30-40 млн. лв., при общ годишен нальот 1500 часа. Те ще бъдат обезпечавани след третата година от бюджета на Министерството на защитата и не са част от плана. Няма обаче по какъв начин да се откажем от МиГ-овете, тъй като така и така срещаме съществени усложнения в изълнението на задачата по Air Policing, както се показва и в отчета за положението на защитата и въоръжените сили през 2017 година Очевидно с това се изясняват и взаимоотношенията на МО с РСК „ МиГ “.
Ако заложеното в първия стадий не се извърши на 100 и повече %, с цялостна мощ влизат в деяние рисковете. Те не са спестени и народните представители ще имат опция да разсъждават върху тях. Основният е, че не може 16-те самолета да се купят на един стадий. Това води след себе си неприятни последствия. Намаляват опциите за придобиване на самолети от същия вид и настройка. Изникват усложнения за поддръжката вероятно на два типа конфигурации и непредсказуемо оскъпяване на плана при придобиването на самолети в друга настройка. Ще се надигнем пред невъзможността за реализиране на конкурентна цена за придобиване на идващите самолети от същия вид и настройка, заради неналичието на избор при договаряне на реализацията на втория стадий от плана. Точно тази прогноза би трябвало да сложи по-сериозно въпроса „ Новопроизведен или използван аероплан? “ Т.е. какъв ще намерим на пазара след 7-8 години.
Графикът на плана планува до 224 дни след гласуването на плана от Народното събрание да бъдат подписани и утвърдени договорите за самолета и въоръжението. Това значи, че през идващия март може да сме наясно с всички неизвестности. Ако всичко върви обикновено, напролет на 2021 година би трябвало да получим първите два самолета. До тогава обаче би трябвало да е приключило образованието на летателния и инженерно-техническия състав. Да е осъществена доставка на въоръжение, средства за наземно съоръжение, аварийни елементи и консумативи, с цел да стартира тригодишният период на интегрираната логистична поддръжка, който влиза в плана.
Този значителен времеви небосвод за осъществяване на пътната карта поражда основателна паника за още един риск. Той е политически. Дали волята на днешните политици ще бъде почетена от идващите? Примери имаме. На 2 юни 2016 година от 156 народни представители „ за “ приемането на предходния капиталов план за самолетите бяха 123, срещу 29, а въздържали се 4. Последваха ръкопляскания от пленарната зала. Година и нещо по-късно, с не по-малко болшинство от 126 депутати Народното събрание върна плана в Министерството на защитата, приемайки отчета на краткотрайната комиися за изследване на процедурата. Така следващият опит за рационализация на Военновъздушни сили пропусна не 224 дни до сключване на контракта, както планува сегашният график, а доста повече. Този риск е не по-малко рисков от развиването на международния самолетен пазар. Още повече, че сме очевидци на не едно нарушаване, без последици, на решения на Народното събрание.
Заплаха за защитата на въздушното пространство
Продължава наклонността за понижаване на броя летателни часове в авиацията ни, признава държавното управление в Доклада за състоянето на защитата и въоръжените сили през 2017 година Това е в контраст на условията на съюзническите стандарти и политики и основава действителна опасност за сигурността на полетите. И още една опасност – лимитира опциите ни за привикване на млад летателен състав за осъществяване на дежурството по защита на въздушното пространство на Алианса.
Въпросът е дали този план почиства проблемите с модернизацията на изтребителната ни авиация. Или единствено дава очаквания, че това би могло да стане при положително стичане на събитията. Впрочем, в това отношение реализмът надвива, което в избрана степен може да се одобри като позитивен миг. За какво става дума?
Не бива да забравяме, че това не е планът, който покрива нуждите на бойната авиация и не й носи на 100 % качества. В него са разчетени разноски за 8 или, колкото се може повече, машини. Не и за 16. Не и за 20 даже, колкото са нужни на българските Военновъздушни сили, както се показва в разбора към плана. След придобиване и погашение на тези 8 или 9 самолета, т.е. 2027 година, ще би трябвало да стартира вторият стадий на рационализация на авиацията, с цел да достигнем тези 100 %. Ще се наложи да се направи нов план за капиталов разход. Едва тогава, забележете, ще се разделим с положителните остарели МиГ-29.
Това с пенсионирането на наличните изтребители е доста забавна тематика. Тя е намерила място и в плана. Става ясно, че интензивният им живот е до 2028-2030 година Вниманието обаче притегля текстът, съгласно който разноските за обезпечаване на виталния цикъл на 15-те МиГ-29 през идващите 10-12 години, планирано са съизмерими с тези за придобиване на нов вид военен аероплан, само че без да способстват за придобиване на модерни качества за цялостно консолидиране в НАТО и Европейски Съюз и опазване на технологическата назадничавост. Дали това значи, че ще се наложи да плащаме за новите самолети и в това време да поддържаме старите със същите разноски? Още повече, че разноските за интегрирана логистична поддръжка на новите изтребители се чака да бъдат от порядъка на 30-40 млн. лв., при общ годишен нальот 1500 часа. Те ще бъдат обезпечавани след третата година от бюджета на Министерството на защитата и не са част от плана. Няма обаче по какъв начин да се откажем от МиГ-овете, тъй като така и така срещаме съществени усложнения в изълнението на задачата по Air Policing, както се показва и в отчета за положението на защитата и въоръжените сили през 2017 година Очевидно с това се изясняват и взаимоотношенията на МО с РСК „ МиГ “.
Ако заложеното в първия стадий не се извърши на 100 и повече %, с цялостна мощ влизат в деяние рисковете. Те не са спестени и народните представители ще имат опция да разсъждават върху тях. Основният е, че не може 16-те самолета да се купят на един стадий. Това води след себе си неприятни последствия. Намаляват опциите за придобиване на самолети от същия вид и настройка. Изникват усложнения за поддръжката вероятно на два типа конфигурации и непредсказуемо оскъпяване на плана при придобиването на самолети в друга настройка. Ще се надигнем пред невъзможността за реализиране на конкурентна цена за придобиване на идващите самолети от същия вид и настройка, заради неналичието на избор при договаряне на реализацията на втория стадий от плана. Точно тази прогноза би трябвало да сложи по-сериозно въпроса „ Новопроизведен или използван аероплан? “ Т.е. какъв ще намерим на пазара след 7-8 години.
Графикът на плана планува до 224 дни след гласуването на плана от Народното събрание да бъдат подписани и утвърдени договорите за самолета и въоръжението. Това значи, че през идващия март може да сме наясно с всички неизвестности. Ако всичко върви обикновено, напролет на 2021 година би трябвало да получим първите два самолета. До тогава обаче би трябвало да е приключило образованието на летателния и инженерно-техническия състав. Да е осъществена доставка на въоръжение, средства за наземно съоръжение, аварийни елементи и консумативи, с цел да стартира тригодишният период на интегрираната логистична поддръжка, който влиза в плана.
Този значителен времеви небосвод за осъществяване на пътната карта поражда основателна паника за още един риск. Той е политически. Дали волята на днешните политици ще бъде почетена от идващите? Примери имаме. На 2 юни 2016 година от 156 народни представители „ за “ приемането на предходния капиталов план за самолетите бяха 123, срещу 29, а въздържали се 4. Последваха ръкопляскания от пленарната зала. Година и нещо по-късно, с не по-малко болшинство от 126 депутати Народното събрание върна плана в Министерството на защитата, приемайки отчета на краткотрайната комиися за изследване на процедурата. Така следващият опит за рационализация на Военновъздушни сили пропусна не 224 дни до сключване на контракта, както планува сегашният график, а доста повече. Този риск е не по-малко рисков от развиването на международния самолетен пазар. Още повече, че сме очевидци на не едно нарушаване, без последици, на решения на Народното събрание.
Заплаха за защитата на въздушното пространство
Продължава наклонността за понижаване на броя летателни часове в авиацията ни, признава държавното управление в Доклада за състоянето на защитата и въоръжените сили през 2017 година Това е в контраст на условията на съюзническите стандарти и политики и основава действителна опасност за сигурността на полетите. И още една опасност – лимитира опциите ни за привикване на млад летателен състав за осъществяване на дежурството по защита на въздушното пространство на Алианса.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ