За да потуши напрежението, МС отпуска 39 млн. лв. за увеличаване на заплатите във ВУЗ-овете
Правителството ще даде 39 млн. лева в допълнение финансиране за нарастване на възнагражденията на университетския състав в държавните висши учебни заведения, оповестиха от Министерския съвет (МС).
Увеличението влиза в действие от 1 януари 2024 година, а решението на държавното управление идва, откакто по-рано през днешния ден в от понеделник до края на семестъра поради ниските заплати, “унизително отношение ” и неизпълнените отговорности към тях от страната.
По-късно денем от Министерски съвет оповестиха, че плануваното в допълнение нарастване с 39 млн. лева ще даде опция минималната заплата за най-ниската академична служба в държавните висши учебни заведения да се нарасне с 290 лева – от 1 810 лева на 2 100 лева Повишението ще обхване 33 държавни висши учебни заведения с 2086 асистенти, като ще способства за привличането и задържането на млади преподаватели и тяхното развиване в академичната кариера.
От Министерски съвет показват, че признатите от Народното събрание (НС) промени в Закона за висшето обучение плануват установяване от 1 април 2024 година на нови минимални съществени заплати за най-ниската академична длъжност; установяване на минимални съществени заплати за откриватели, експерти и експерти; нарастване на възнагражденията на лицата от университетския състав в държавните висши учебни заведения за постигане на междинна брутна заплата не по-малка от 180 на 100 от междинната брутна за страната и нарастване на стипендиите на докторантите в размер не по-малък от 150 на 100 от минималната работна заплата за страната.
Министерски съвет признава, че нужният финансов запас не е очакван в Закона за държавния бюджет
Оттам обаче показват, че общият финансов запас за осъществяване на признатите от Народното събрание промени възлиза на към 184 млн. лева, което води до нужда от обезпечаване на забележителен финансов запас от държавния бюджет, който не е очакван със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 година. Единственият вероятен източник за това е да бъдат обезпечени за сметка на преструктуриране на финансовите разноски по централния бюджет, включително Инвестиционната стратегия за национални планове, призната със Закона за държавния бюджет за 2024 година.
Необходимите средства в размер на 150 млн. лева за компенсиране на държавните висши учебни заведения за понижения размер на приходите им в следствие от отпадането на таксите за образование на студентите не са планувани със Закона за държавния бюджет за 2024 година нито като разход, нито като понижен доход.
Президентътизрази вяра, чеНСще извърши закона
Междувременно представители от Съвета на ректорите се срещнаха с президента Румен Радев, с цел да изразят недоволството си от създалата се обстановка.
“Партиите, които трансформираха Конституцията и заложиха, че образованието е висша държавна полезност, не помниха да трансформират и бюджета. Напълно ви поддържам във вашите претенции, тъй като, в случай че желаеме България да е съвременна европейска страна, с по-висок витален стандарт, ключът е българската просвета и обучение ”, обърна се към тях президентът.
Той съобщи, че в изискванията на служебното държавно управление преди конституционните промени е можел незабавно да даде отговор на настояванията на ректорите, само че след измененията е с “вързани ” ръце.
“Мога да ви подсигурявам единствено, че ще приказвам с премиера Главчев предпочитано да бъде решен вашия въпрос ”, съобщи президентът.
И изрази вяра по подобен значим въпрос българският парламент да направи по този начин, че да се извърши закона.
По-късно през днешния ден следва с представители на Съвета на ректорите да се срещне и служебния министър председател Димитър Главчев.
Увеличението влиза в действие от 1 януари 2024 година, а решението на държавното управление идва, откакто по-рано през днешния ден в от понеделник до края на семестъра поради ниските заплати, “унизително отношение ” и неизпълнените отговорности към тях от страната.
По-късно денем от Министерски съвет оповестиха, че плануваното в допълнение нарастване с 39 млн. лева ще даде опция минималната заплата за най-ниската академична служба в държавните висши учебни заведения да се нарасне с 290 лева – от 1 810 лева на 2 100 лева Повишението ще обхване 33 държавни висши учебни заведения с 2086 асистенти, като ще способства за привличането и задържането на млади преподаватели и тяхното развиване в академичната кариера.
От Министерски съвет показват, че признатите от Народното събрание (НС) промени в Закона за висшето обучение плануват установяване от 1 април 2024 година на нови минимални съществени заплати за най-ниската академична длъжност; установяване на минимални съществени заплати за откриватели, експерти и експерти; нарастване на възнагражденията на лицата от университетския състав в държавните висши учебни заведения за постигане на междинна брутна заплата не по-малка от 180 на 100 от междинната брутна за страната и нарастване на стипендиите на докторантите в размер не по-малък от 150 на 100 от минималната работна заплата за страната.
Министерски съвет признава, че нужният финансов запас не е очакван в Закона за държавния бюджет
Оттам обаче показват, че общият финансов запас за осъществяване на признатите от Народното събрание промени възлиза на към 184 млн. лева, което води до нужда от обезпечаване на забележителен финансов запас от държавния бюджет, който не е очакван със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 година. Единственият вероятен източник за това е да бъдат обезпечени за сметка на преструктуриране на финансовите разноски по централния бюджет, включително Инвестиционната стратегия за национални планове, призната със Закона за държавния бюджет за 2024 година.
Необходимите средства в размер на 150 млн. лева за компенсиране на държавните висши учебни заведения за понижения размер на приходите им в следствие от отпадането на таксите за образование на студентите не са планувани със Закона за държавния бюджет за 2024 година нито като разход, нито като понижен доход.
Президентътизрази вяра, чеНСще извърши закона
Междувременно представители от Съвета на ректорите се срещнаха с президента Румен Радев, с цел да изразят недоволството си от създалата се обстановка.
“Партиите, които трансформираха Конституцията и заложиха, че образованието е висша държавна полезност, не помниха да трансформират и бюджета. Напълно ви поддържам във вашите претенции, тъй като, в случай че желаеме България да е съвременна европейска страна, с по-висок витален стандарт, ключът е българската просвета и обучение ”, обърна се към тях президентът.
Той съобщи, че в изискванията на служебното държавно управление преди конституционните промени е можел незабавно да даде отговор на настояванията на ректорите, само че след измененията е с “вързани ” ръце.
“Мога да ви подсигурявам единствено, че ще приказвам с премиера Главчев предпочитано да бъде решен вашия въпрос ”, съобщи президентът.
И изрази вяра по подобен значим въпрос българският парламент да направи по този начин, че да се извърши закона.
По-късно през днешния ден следва с представители на Съвета на ректорите да се срещне и служебния министър председател Димитър Главчев.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ