Властта чака да види колко по-лошо ще стане
Правителството утвърди противоречивата мярка 60/40 за държавно подкрепяне на бизнеса и тя към този момент влезе в действие. Властта отхвърли да се съобрази с настояванията на работодателите и няма да поеме осигуровките на служащи и чиновници. Това значително прави схемата безсмислена, изключително за дребния бизнес, който мъчно ще успее да покрие даже и 40% от заплатите им.
Изчисленията демонстрират, че действително страната покрива по-малко от 30% от общия разход на работодателите за труд, а от кое място те ще вземе останалите 70 на 100? На процедура множеството дребни компании са прекратили активността си поради държавните ограничения против ковид и нямат никакви доходи, само че това наподобява не вълнува изключително управниците.
По всичко проличава, че постановлението ще помогне само на Националния застрахователен институт, който в противоположен случай ще се срине поради неналичието на осигурителни вноски. Парите за "подкрепа " идват от налозите на всички в бюджета и откакто минат през фирмите, ще стигнат до касата на Национален осигурителен институт.
От държавната помощ видимо ще могат да се възползват съвсем всички браншове, откакто описът на "благословените " бе уголемен "на хартия ". Фирмите, затворени със заповедта на Министерството на здравеопазването, няма да имат потребност да потвърждават нищо. Останалите ще би трябвало да потвърдят, че приходите им през март са най-малко с 20% по-ниски по отношение на същия месец на 2019-а. И тъкмо тук е тънкият миг, за който стана дума - по какъв начин ще извадиш пари, пък било то и единствено 40% за заплати и осигуровки, в случай че облагата ти е една огромна кръгла нула?
След Национален осигурителен институт облагодетелствани ненапълно ще са и огромните компании, съумели да заделят пари преди рецесията. Само че какъв брой са те и на огромните риби ли се крепи българската стопанска система?
Очевидно финансовият министър Владислав Горанов не е доста обезпокоен от вероятността дребните компании и фамилни бизнеси, които у нас и без друго са на ръба на оцеляването, да рухнат. Той уточни, че тези, които са изпитвали компликации преди рецесията, е разумно да бъдат застигнати от нея. "Прозорливото " му умозаключение пристигна единствено седмица откакто назова самоосигуряващите се и работещите на свободна процедура "маргинали ".
Ако тънките сметки на кабинета не излязат, както се обрисува, единствено огромни предприятия ще аплайват и ще получат от държавната помощ. А трудовата борса ще се пръсне по шевовете от безработни, изсипали се от банкрутиралите бизнеси. Интересното е, че съгласно някои изследвания, свързани с епидемията, у нас преобладават опасенията от беднотия и обществено напрежение, а не тези от самия ковид. Страхът от глада измежду българите измести страха от болестта. Затова строгите ограничения на изключителното състояние бяха признати с овации, а близо три седмици по-късно са освирквани. Все по-натрапчиво е чувството, че ни чакат тежки дни, откакто епидемията завърши.
Атанас Пеканов, икономист от Австрийския институт за стопански проучвания и член на Съвета за стратегическо развиване към президента пред "БАНКЕРЪ "
Приетата мярка няма да накара всички работодатели на вземат участие, до момента в който в Австрия има огромен напор от кандидатстващи. В България, при настоящия дизайн на схемата, работодателите заплащат и осигуровките. Целта на държавното управление в действителност е да не се натоварва Национален осигурителен институт. Много компании, които нямат икономисан капитал, няма да се възползват от държавната помощ.
Давам малко толеранс на нашето държавно управление, тъй като тези ограничения, които се ползват в Австрия и Германия, към този момент са тествани един път по време на рецесията през 2008 година. Проработили са доста добре и незабавно след изясняване на сегашната обстановка, се ползват още веднъж. У нас сходна скица на частична субсидираност не може да се създаде толкоз бързо.
Тук би трябвало да се огледа реалистично и на разделянето сред огромните и дребните компании. Приетата мярка е използвана при огромните. На тях даже може да не им се отпуска чак такава помощ, а да им се дават основно заеми, които да им оказват помощ да изплащат заплатите си сега. За едноличните търговци в Австрия и Германия обаче се отпуска безплатна помощ. Каквато в България липсва. Тези заплащания дори не е нужно да са доста високи - в упоменатите страни те са към 22 000 евро на месец, само че не е наложително и у нас да са в подобен размер. Същата помощ може да се отпусне и на самоосигуряващите се.
Дебатът за това по какъв начин да се подходи към компаниите, които са били в затруднено състояние и преди рецесията, го има и в други страни, освен у нас. Но по-доминиращото мнение сега е, че стопанската система би трябвало да се "замрази ". Каквото е било ситуацията през февруари, такова би трябвало да бъде и след нормализирането на обстановката. Т.е. същите компании и работни взаимоотношения, каквито съществуват в този момент, да ги има и по-късно, с цел да се даде късмет на стопанската система бързо да се възвърне.
Подходът, комуникиран от премиера беше: "Ние в този момент ще оставим нещата такива, каквито са. Ще изчакаме, тъй като има доста огромна неустановеност. " В другите страни по-скоро виждам: "Не, няма да чакаме. Ще действаме превантивно, ще обезпечим всички, което ще ни даде опция след това да се възстановим по- бързо ". Тук като че ли се чака да се види какъв брой неприятно ще стане. И тези, които ще пострадат, по-късно ще ги обезпечим от фискалните буфери. А това нанася повече дълготрайни вреди.
Би трябвало, откакто нещата се възстановяват след 3 месеца (защото една стопанска система надали би издържала по-дълъг период) да не се сблъскаме с високо равнище на безработица.
Интересното е за какво, в случай че страната сега покрива единствено тези 60%, би трябвало да се поема нов дълг от 1 милиард. Фонд "Безработица " би трябвало да има задоволително запаси, защото се заплащат осигуровки. Най-вероятно запасите в този фонд са сметнати въз основата на междинната безработица от последните години. Ако в този момент тя се увеличи доста, запасите са незадоволителни.
Това произтича и от обстоятелството, че имаме ниска преразпределителна тежест в България и обществените системи не могат незабавно да реагират. И държавното управление взема решение, че би трябвало да направи по-скоро по-малко, в сравнение с се прави в другите страни.
Пеканов прави информация за това какъв е размерът на фискалните ограничения в отговор на продължаващата коронавирусна рецесия в западноевропейски страни (обявена или влезнала в сила) и съотношението на тези към номиналния Брутният вътрешен продукт (% от БВП). Отчетени са и ограниченията за ликвидност (обявени или влезнали в сила) по мярка и в % от Брутният вътрешен продукт. Изброени са главните категории ограничения от страна на държавното управление.
Дания предлага:
Дискреционна фискална поддръжка до 60 милиарда DDK (2,5 % от БВП)
Тримесечен интервал на помощ, в който държавното управление предлага да компенсира 75% от заплатите на служащите при най-много 23 000 датски крони (3 288 долара); чиновниците също желаеха да вземат 5 дни наложителна почивка или почивен ден; програмата може да нарасне до оптимален размер от 287 милиона DKK (13% от БВП)
Държавни гаранции за 70 % от новите банкови заеми на фирмите. Това ще насърчи повече кредитиране даже при положение на повече банкрути.
Условията за компенсации за безработица се задържат (посещение на центрове за превъзпитание и заетост); оптималната дълготрайност за приемане на помощи за безработица (2 години) също се замразява.
Изчисленията демонстрират, че действително страната покрива по-малко от 30% от общия разход на работодателите за труд, а от кое място те ще вземе останалите 70 на 100? На процедура множеството дребни компании са прекратили активността си поради държавните ограничения против ковид и нямат никакви доходи, само че това наподобява не вълнува изключително управниците.
По всичко проличава, че постановлението ще помогне само на Националния застрахователен институт, който в противоположен случай ще се срине поради неналичието на осигурителни вноски. Парите за "подкрепа " идват от налозите на всички в бюджета и откакто минат през фирмите, ще стигнат до касата на Национален осигурителен институт.
От държавната помощ видимо ще могат да се възползват съвсем всички браншове, откакто описът на "благословените " бе уголемен "на хартия ". Фирмите, затворени със заповедта на Министерството на здравеопазването, няма да имат потребност да потвърждават нищо. Останалите ще би трябвало да потвърдят, че приходите им през март са най-малко с 20% по-ниски по отношение на същия месец на 2019-а. И тъкмо тук е тънкият миг, за който стана дума - по какъв начин ще извадиш пари, пък било то и единствено 40% за заплати и осигуровки, в случай че облагата ти е една огромна кръгла нула?
След Национален осигурителен институт облагодетелствани ненапълно ще са и огромните компании, съумели да заделят пари преди рецесията. Само че какъв брой са те и на огромните риби ли се крепи българската стопанска система?
Очевидно финансовият министър Владислав Горанов не е доста обезпокоен от вероятността дребните компании и фамилни бизнеси, които у нас и без друго са на ръба на оцеляването, да рухнат. Той уточни, че тези, които са изпитвали компликации преди рецесията, е разумно да бъдат застигнати от нея. "Прозорливото " му умозаключение пристигна единствено седмица откакто назова самоосигуряващите се и работещите на свободна процедура "маргинали ".
Ако тънките сметки на кабинета не излязат, както се обрисува, единствено огромни предприятия ще аплайват и ще получат от държавната помощ. А трудовата борса ще се пръсне по шевовете от безработни, изсипали се от банкрутиралите бизнеси. Интересното е, че съгласно някои изследвания, свързани с епидемията, у нас преобладават опасенията от беднотия и обществено напрежение, а не тези от самия ковид. Страхът от глада измежду българите измести страха от болестта. Затова строгите ограничения на изключителното състояние бяха признати с овации, а близо три седмици по-късно са освирквани. Все по-натрапчиво е чувството, че ни чакат тежки дни, откакто епидемията завърши.
Атанас Пеканов, икономист от Австрийския институт за стопански проучвания и член на Съвета за стратегическо развиване към президента пред "БАНКЕРЪ "
Приетата мярка няма да накара всички работодатели на вземат участие, до момента в който в Австрия има огромен напор от кандидатстващи. В България, при настоящия дизайн на схемата, работодателите заплащат и осигуровките. Целта на държавното управление в действителност е да не се натоварва Национален осигурителен институт. Много компании, които нямат икономисан капитал, няма да се възползват от държавната помощ.
Давам малко толеранс на нашето държавно управление, тъй като тези ограничения, които се ползват в Австрия и Германия, към този момент са тествани един път по време на рецесията през 2008 година. Проработили са доста добре и незабавно след изясняване на сегашната обстановка, се ползват още веднъж. У нас сходна скица на частична субсидираност не може да се създаде толкоз бързо.
Тук би трябвало да се огледа реалистично и на разделянето сред огромните и дребните компании. Приетата мярка е използвана при огромните. На тях даже може да не им се отпуска чак такава помощ, а да им се дават основно заеми, които да им оказват помощ да изплащат заплатите си сега. За едноличните търговци в Австрия и Германия обаче се отпуска безплатна помощ. Каквато в България липсва. Тези заплащания дори не е нужно да са доста високи - в упоменатите страни те са към 22 000 евро на месец, само че не е наложително и у нас да са в подобен размер. Същата помощ може да се отпусне и на самоосигуряващите се.
Дебатът за това по какъв начин да се подходи към компаниите, които са били в затруднено състояние и преди рецесията, го има и в други страни, освен у нас. Но по-доминиращото мнение сега е, че стопанската система би трябвало да се "замрази ". Каквото е било ситуацията през февруари, такова би трябвало да бъде и след нормализирането на обстановката. Т.е. същите компании и работни взаимоотношения, каквито съществуват в този момент, да ги има и по-късно, с цел да се даде късмет на стопанската система бързо да се възвърне.
Подходът, комуникиран от премиера беше: "Ние в този момент ще оставим нещата такива, каквито са. Ще изчакаме, тъй като има доста огромна неустановеност. " В другите страни по-скоро виждам: "Не, няма да чакаме. Ще действаме превантивно, ще обезпечим всички, което ще ни даде опция след това да се възстановим по- бързо ". Тук като че ли се чака да се види какъв брой неприятно ще стане. И тези, които ще пострадат, по-късно ще ги обезпечим от фискалните буфери. А това нанася повече дълготрайни вреди.
Би трябвало, откакто нещата се възстановяват след 3 месеца (защото една стопанска система надали би издържала по-дълъг период) да не се сблъскаме с високо равнище на безработица.
Интересното е за какво, в случай че страната сега покрива единствено тези 60%, би трябвало да се поема нов дълг от 1 милиард. Фонд "Безработица " би трябвало да има задоволително запаси, защото се заплащат осигуровки. Най-вероятно запасите в този фонд са сметнати въз основата на междинната безработица от последните години. Ако в този момент тя се увеличи доста, запасите са незадоволителни.
Това произтича и от обстоятелството, че имаме ниска преразпределителна тежест в България и обществените системи не могат незабавно да реагират. И държавното управление взема решение, че би трябвало да направи по-скоро по-малко, в сравнение с се прави в другите страни.
Пеканов прави информация за това какъв е размерът на фискалните ограничения в отговор на продължаващата коронавирусна рецесия в западноевропейски страни (обявена или влезнала в сила) и съотношението на тези към номиналния Брутният вътрешен продукт (% от БВП). Отчетени са и ограниченията за ликвидност (обявени или влезнали в сила) по мярка и в % от Брутният вътрешен продукт. Изброени са главните категории ограничения от страна на държавното управление.
Дания предлага:
Дискреционна фискална поддръжка до 60 милиарда DDK (2,5 % от БВП)
Тримесечен интервал на помощ, в който държавното управление предлага да компенсира 75% от заплатите на служащите при най-много 23 000 датски крони (3 288 долара); чиновниците също желаеха да вземат 5 дни наложителна почивка или почивен ден; програмата може да нарасне до оптимален размер от 287 милиона DKK (13% от БВП)
Държавни гаранции за 70 % от новите банкови заеми на фирмите. Това ще насърчи повече кредитиране даже при положение на повече банкрути.
Условията за компенсации за безработица се задържат (посещение на центрове за превъзпитание и заетост); оптималната дълготрайност за приемане на помощи за безработица (2 години) също се замразява.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ