Две обезщетения ще бъдат изплатени по жалби пред ЕСПЧ
Правителството утвърди изплащането на 4 500 евро обезщетение след съглашение по тъжба пред Европейския съд по правата на индивида. Разглежданото пред Европейски съд по правата на човека дело касае недоволство по член 1 от Протокол 1 на Конвенцията заради продължителната правна неустановеност у жалбоподателя, подбудена от невъзможността реституционната процедура да дефинира дефинитивно обсега на неговите реституционни права, приети му с влезнало в действие правосъдно решение.
Жалбоподателят е единствен правоприемник на своя татко - притежател на земеделска земя, колективизирана през 50-те години. През 1991 година, след влизане в действие на Закона за собствеността и използването на земеделските земи, жалбоподателят подава заявление за реституиране на парцела. През 1993 година съответната Поземлена комисия възвръща собствеността върху наследствения парцел на Петко Дянков, а с нотариален акт от 2006 година той е приет за притежател на възобновения парцел.
В края на 2006 година против жалбоподателя е предявен иск за благосъстоятелност върху реституирания парцел от трето лице. Националните съдилища преглеждат желае и през 2011 година Върховен касационен съд го признава за притежател на парцела, оповестиха от държавната осведомителна работа.
Вземайки поради практиката на Европейски съд по правата на човека по сходни случаи, българското държавно управление подписа приятелско съглашение с жалбоподателя, на съображение член 39 от Конвенцията, като одобри да заплати на Дянков препоръчаната от Съда сума от 4500 евро за претърпени вреди и направени разноски и разходи и с това да постави завършек на делото.
Правителството утвърди също изплащането на 1 000 евро обезщетение след показване на едностранна декларация по тъжба пред Европейски съд по правата на човека.
През месец май 2010 година жалбоподателят е притеглен като обвинен за обезчестяване на малолетно лице и му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража. В правосъдната фаза на производството и до постановяване на неоправдателната присъда на 4 май 2012 година съдът преглежда неколкократно мярката за неотклонение на жалбоподателя. В сходство с наредбата на член 270, алинея 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, в редакцията й все още на събитията, съдът не се произнася по въпроса дали продължава да съществува обосновано съмнение за осъществено закононарушение от страна на жалбоподателя. Този въпрос обаче е обсъждан в практиката на Европейски съд по правата на човека като съществена причина за законосъобразността на задържането.
През месец ноември 2017 година влязоха в действие промени в Наказателно-процесуален кодекс. Разпоредбата на член 270, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс беше изменена в сходство с условията на член 5, алинея 4 от Конвенцията. Фактите по делото на жалбоподателя обаче са се развили през 2010-2012 година, когато беше в действие проблематичната наредба. Повдигнатите в жалбата проблеми са предмет на добре откритата процедура на Европейски съд по правата на човека по делата „ Бонев против България “, „ Стоян Димитров против България “, „ Рангелов против България “, „ Николай Герджиков против България “.
Взимайки поради практиката на Европейски съд по правата на човека по сходни каузи, българското държавно управление утвърди едностранната декларация на съображение член 37 от Конвенцията за правата на индивида и главните свободи.
Жалбоподателят е единствен правоприемник на своя татко - притежател на земеделска земя, колективизирана през 50-те години. През 1991 година, след влизане в действие на Закона за собствеността и използването на земеделските земи, жалбоподателят подава заявление за реституиране на парцела. През 1993 година съответната Поземлена комисия възвръща собствеността върху наследствения парцел на Петко Дянков, а с нотариален акт от 2006 година той е приет за притежател на възобновения парцел.
В края на 2006 година против жалбоподателя е предявен иск за благосъстоятелност върху реституирания парцел от трето лице. Националните съдилища преглеждат желае и през 2011 година Върховен касационен съд го признава за притежател на парцела, оповестиха от държавната осведомителна работа.
Вземайки поради практиката на Европейски съд по правата на човека по сходни случаи, българското държавно управление подписа приятелско съглашение с жалбоподателя, на съображение член 39 от Конвенцията, като одобри да заплати на Дянков препоръчаната от Съда сума от 4500 евро за претърпени вреди и направени разноски и разходи и с това да постави завършек на делото.
Правителството утвърди също изплащането на 1 000 евро обезщетение след показване на едностранна декларация по тъжба пред Европейски съд по правата на човека.
През месец май 2010 година жалбоподателят е притеглен като обвинен за обезчестяване на малолетно лице и му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража. В правосъдната фаза на производството и до постановяване на неоправдателната присъда на 4 май 2012 година съдът преглежда неколкократно мярката за неотклонение на жалбоподателя. В сходство с наредбата на член 270, алинея 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, в редакцията й все още на събитията, съдът не се произнася по въпроса дали продължава да съществува обосновано съмнение за осъществено закононарушение от страна на жалбоподателя. Този въпрос обаче е обсъждан в практиката на Европейски съд по правата на човека като съществена причина за законосъобразността на задържането.
През месец ноември 2017 година влязоха в действие промени в Наказателно-процесуален кодекс. Разпоредбата на член 270, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс беше изменена в сходство с условията на член 5, алинея 4 от Конвенцията. Фактите по делото на жалбоподателя обаче са се развили през 2010-2012 година, когато беше в действие проблематичната наредба. Повдигнатите в жалбата проблеми са предмет на добре откритата процедура на Европейски съд по правата на човека по делата „ Бонев против България “, „ Стоян Димитров против България “, „ Рангелов против България “, „ Николай Герджиков против България “.
Взимайки поради практиката на Европейски съд по правата на човека по сходни каузи, българското държавно управление утвърди едностранната декларация на съображение член 37 от Конвенцията за правата на индивида и главните свободи.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ