Необходим ли е нов държавен заем?
Правителството укроти топката и забави стремежа си към увеличението на държавния дълг. От последните изказвания на премиера Бойко Борисов стана ясно, че разискването на тематиката е отсрочено за средата на юни. Тогава, съгласно Борисов, ще се знае "дали можем да изплуваме сами, или ще би трябвало да си помогнем с заем ".
Досегашният проект на финансовия министър Владислав Горанов бе с въпросния заем да се финансира набелязания бюджетен недостиг от 3.5 милиарда лева (очакван в края на годината) и нарастването на капитала на Българската банка за развиване със 700 млн. лв.. В тази сметка обаче не влизат премиерските Данък добавена стойност дарове към ресторантьори и хотелиери, поради които приходите в бюджета със несъмнено ще намалеят, а дефицитът ще набъбне в допълнение.
Вземането на нов дълг продажбата на държавни облигации за към 2 милиарда евро се очакваше още през май. Според източници на "БАНКЕРЪ " проспектът за пласирането на скъпите бумаги дори е бил във финалната си фаза, провеждали са се и срещи с банковите медиатори Citi, JP Morgan Chase & Co, BNP Paribas и Unicredit, които би трябвало да ръководят "операцията ".
Може да се каже, че аргументите за отлагането са няколко. Първите са чисто политически - следващата година предстоят избори, а гласоподавателите у нас не гледат с положително око, когато страната тегли заеми.
Възможно е също Министерството на финансите да е решило, че моментът за продажба на облигации не е добър и на по-късен стадий ще се реализиран по-добри условия.
Не на последно място, настоящите данни за осъществяването на бюджета демонстрират, че най-малко на този стадий страната няма остра потребност от спомагателни заеми. Министерството на финансите регистрира бюджетен остатък към края на април в размер на 1.6 милиарда лв.. Размерът на фискалния запас към 31 март пък е 10,3 милиарда лв..
Това бе доказано и от заместник-председателят на Европейската комисия (ЕК) Валдис Домбровскис, който наскоро заяви, че всички страни от Европейски Съюз, като се изключи България, към този момент надвишили условията на Европейски Съюз за бюджетния недостиг (3% от БВП). Разбира се, ръководещите одобряват това като комплимент, само че може да се каже и също, че България е страната в Европейски Съюз, която е изхарчила минимум за подкрепяне на жителите си и на бизнеса си в изискванията на рецесия.
Някои икономисти финансисти настояват, че финансовата дисцплина има смисъл, когато страната оказва помощ във време на рецесия и че остатъкът не е мотив за горделивост, защото тези средства не доближават до затъващите компании и до обеднелите жители. Е, има и контра изказвания, че е по-добре "мазнинката " да си стои в хазната, в сравнение с да се насочва най-вече към "наши предприемачи ".
А поле за увеличение на дълга има. България е със относително дребен държавен дълг по отношение на брутния си вътрешен артикул - 20,4 %. Това ниво е второто най-ниско в Европейския съюз. Прогнозата на Европейската комисия обаче е, че дългът ще бъде повишен до 25% от Брутният вътрешен продукт, или с към 4-5 милиарда лв.. Според Брюксел до нов заем ще се прибегне поради увеличение на разноските за безработни и за обществени помощи и неизбежното стесняване на приходите от налози. Това ще оформи по-големия бюджетен недостиг. Аргументите в интерес на новия заем са: предстоящото стесняване на Брутният вътрешен продукт (със 7.8% през тази година съгласно прогнозата на ЕК), както и осъществяването на ограниченията в поддръжка на стопанската система.
Друг любопитен въпрос: е дали избавителните стратегии на Европейски Съюз са опция на стартирането на облигационна емисия на интернационалните пазари . Например неотдавна стана ясно, че България ще взе участие във образуването на общ дълг на Европейския съюз.
За задачата всички страни-членки ще издадат държавни гаранции за пласирането на облигациите в общ размер към 25 милиарда евро. Така от финансовите пазари ще бъдат събрани 100 милиарда евро, предопределени за програмата на Европейски Съюз в поддръжка на заетостта SURE.
Приносът на България ще е с гаранции в размер на 107 млн. евро и те ще бъдат заделени единствено при поискване от Европейска комисия или в случай че заявим предпочитание да получим средства по въпросната скица. SURE прилича българската "60/40 ", само че има догадка, при която страната ни може да вземе заем по тази стратегия и със получената сума да попълни фискалния си запас. Поемането на общ дълг от целия Европейски Съюз сигурно ще е при по-добри условия, в сравнение с в случай че България сама пласира облигации по простата причина, че алиансът има допустимо най-хубавия кредитен рейтинг - ААА.
В същото време обаче финансисти разясняват, че несъразмерното отсрочване да предложим нова облигационна емисия на интернационалните пазари не е добър вид.
Засега държавното управление не дава никакви индикации, че България може да устои на идната икономическа рецесия със личните си запаси. Евентуалното стесняване на фискалния запас няма да показа страната ни в удобна светлина пред вложителите, в случай че се наложи държавното управление да тегли нов заем в последните месеци на годината, заради което той ще се оскъпи в допълнение.
Разбира се, има и други подводни камъни. В взаимозависимост от сигналите от пазара, за интернационалната емисия би трябвало се направи сметка кой да е матуритета й. Нужно е да се има поради, че до 2024 година ще имаме падежи по остарели излъчвания и те не би трябвало да се струпват във времето. Ще рече, че би трябвало да се търси матуритет от пет или даже от седем години. В подобен случай рисковете са повече и доходността неизбежно ще нарасне. Необходима е и добра оценка каква рентабилност страната е подготвена да заплати по тези облигации.
В Закона за държавния бюджет бе записано, че през тази година държавното управление може да усили държавния дълг до 10 милиарда лв.. От тази сума обаче би трябвало да се извадят 1.2 милиарда лв., които от началото на годината бяха насъбрани като вътрешен държавен дълг и послужиха главно за погасяване на остарели отговорности.
По програмата за продажба на облигации на интернационалните пазари, основана през 2015 година, разполагаем на държавното управление остават жестоко 4.88 милиарда евро. Първоначалният предел на тази стратегия бе 8 милиарда евро, само че при актуализацията на бюджета таванът бе повишен до 10 милиарда евро. По тази стратегия към този момент бе насъбран дълг в размер на 5.14 милиарда евро, с които бяха погасени външни отговорности с падежи през 2015-а, 2016-а и 2017 година, а останалите средства постъпиха във фискалния запас, с цел да оформят днешните му рекордни равнища.
Досегашният проект на финансовия министър Владислав Горанов бе с въпросния заем да се финансира набелязания бюджетен недостиг от 3.5 милиарда лева (очакван в края на годината) и нарастването на капитала на Българската банка за развиване със 700 млн. лв.. В тази сметка обаче не влизат премиерските Данък добавена стойност дарове към ресторантьори и хотелиери, поради които приходите в бюджета със несъмнено ще намалеят, а дефицитът ще набъбне в допълнение.
Вземането на нов дълг продажбата на държавни облигации за към 2 милиарда евро се очакваше още през май. Според източници на "БАНКЕРЪ " проспектът за пласирането на скъпите бумаги дори е бил във финалната си фаза, провеждали са се и срещи с банковите медиатори Citi, JP Morgan Chase & Co, BNP Paribas и Unicredit, които би трябвало да ръководят "операцията ".
Може да се каже, че аргументите за отлагането са няколко. Първите са чисто политически - следващата година предстоят избори, а гласоподавателите у нас не гледат с положително око, когато страната тегли заеми.
Възможно е също Министерството на финансите да е решило, че моментът за продажба на облигации не е добър и на по-късен стадий ще се реализиран по-добри условия.
Не на последно място, настоящите данни за осъществяването на бюджета демонстрират, че най-малко на този стадий страната няма остра потребност от спомагателни заеми. Министерството на финансите регистрира бюджетен остатък към края на април в размер на 1.6 милиарда лв.. Размерът на фискалния запас към 31 март пък е 10,3 милиарда лв..
Това бе доказано и от заместник-председателят на Европейската комисия (ЕК) Валдис Домбровскис, който наскоро заяви, че всички страни от Европейски Съюз, като се изключи България, към този момент надвишили условията на Европейски Съюз за бюджетния недостиг (3% от БВП). Разбира се, ръководещите одобряват това като комплимент, само че може да се каже и също, че България е страната в Европейски Съюз, която е изхарчила минимум за подкрепяне на жителите си и на бизнеса си в изискванията на рецесия.
Някои икономисти финансисти настояват, че финансовата дисцплина има смисъл, когато страната оказва помощ във време на рецесия и че остатъкът не е мотив за горделивост, защото тези средства не доближават до затъващите компании и до обеднелите жители. Е, има и контра изказвания, че е по-добре "мазнинката " да си стои в хазната, в сравнение с да се насочва най-вече към "наши предприемачи ".
А поле за увеличение на дълга има. България е със относително дребен държавен дълг по отношение на брутния си вътрешен артикул - 20,4 %. Това ниво е второто най-ниско в Европейския съюз. Прогнозата на Европейската комисия обаче е, че дългът ще бъде повишен до 25% от Брутният вътрешен продукт, или с към 4-5 милиарда лв.. Според Брюксел до нов заем ще се прибегне поради увеличение на разноските за безработни и за обществени помощи и неизбежното стесняване на приходите от налози. Това ще оформи по-големия бюджетен недостиг. Аргументите в интерес на новия заем са: предстоящото стесняване на Брутният вътрешен продукт (със 7.8% през тази година съгласно прогнозата на ЕК), както и осъществяването на ограниченията в поддръжка на стопанската система.
Друг любопитен въпрос: е дали избавителните стратегии на Европейски Съюз са опция на стартирането на облигационна емисия на интернационалните пазари . Например неотдавна стана ясно, че България ще взе участие във образуването на общ дълг на Европейския съюз.
За задачата всички страни-членки ще издадат държавни гаранции за пласирането на облигациите в общ размер към 25 милиарда евро. Така от финансовите пазари ще бъдат събрани 100 милиарда евро, предопределени за програмата на Европейски Съюз в поддръжка на заетостта SURE.
Приносът на България ще е с гаранции в размер на 107 млн. евро и те ще бъдат заделени единствено при поискване от Европейска комисия или в случай че заявим предпочитание да получим средства по въпросната скица. SURE прилича българската "60/40 ", само че има догадка, при която страната ни може да вземе заем по тази стратегия и със получената сума да попълни фискалния си запас. Поемането на общ дълг от целия Европейски Съюз сигурно ще е при по-добри условия, в сравнение с в случай че България сама пласира облигации по простата причина, че алиансът има допустимо най-хубавия кредитен рейтинг - ААА.
В същото време обаче финансисти разясняват, че несъразмерното отсрочване да предложим нова облигационна емисия на интернационалните пазари не е добър вид.
Засега държавното управление не дава никакви индикации, че България може да устои на идната икономическа рецесия със личните си запаси. Евентуалното стесняване на фискалния запас няма да показа страната ни в удобна светлина пред вложителите, в случай че се наложи държавното управление да тегли нов заем в последните месеци на годината, заради което той ще се оскъпи в допълнение.
Разбира се, има и други подводни камъни. В взаимозависимост от сигналите от пазара, за интернационалната емисия би трябвало се направи сметка кой да е матуритета й. Нужно е да се има поради, че до 2024 година ще имаме падежи по остарели излъчвания и те не би трябвало да се струпват във времето. Ще рече, че би трябвало да се търси матуритет от пет или даже от седем години. В подобен случай рисковете са повече и доходността неизбежно ще нарасне. Необходима е и добра оценка каква рентабилност страната е подготвена да заплати по тези облигации.
В Закона за държавния бюджет бе записано, че през тази година държавното управление може да усили държавния дълг до 10 милиарда лв.. От тази сума обаче би трябвало да се извадят 1.2 милиарда лв., които от началото на годината бяха насъбрани като вътрешен държавен дълг и послужиха главно за погасяване на остарели отговорности.
По програмата за продажба на облигации на интернационалните пазари, основана през 2015 година, разполагаем на държавното управление остават жестоко 4.88 милиарда евро. Първоначалният предел на тази стратегия бе 8 милиарда евро, само че при актуализацията на бюджета таванът бе повишен до 10 милиарда евро. По тази стратегия към този момент бе насъбран дълг в размер на 5.14 милиарда евро, с които бяха погасени външни отговорности с падежи през 2015-а, 2016-а и 2017 година, а останалите средства постъпиха във фискалния запас, с цел да оформят днешните му рекордни равнища.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ