Влакът до Скопие има закъснение... с няколко години
Правителството на Република Северна Македония отвори границата си с България (от 26 юни) след ограничаващите ограничения против разпространяването на ковид, с което се обезпечава безпроблемно придвижване на територията на страната. Не че това има огромно значение в двустранните връзки. След толкоз протоколни усмивки и обятия, и припламващи понякога прояви на братска дружба, дистанцията сред двете страни въпреки всичко си остава. А от това страдат и бизнеса, и десетки хиляди претендент туристи.
От 2013 година насам стокообменът сред България и Република Северна Македония пораства. Другата добра вест е, че комерсиалното салдо е позитивно за нашата страна. Данните за търговията за предходната година обаче демонстрират, че компаниите от двете страни са си обменили артикули единствено за 727.9 млн. евро - доста по-малко в съпоставяне да вземем за пример с останалите балкански страни.
Срещат се министри, уговарят се, стискат си ръцете и разменят "автографи " под разнообразни документи, а след това... нищо. Протоколните усмивки и обятия не могат да скрият неналичието на самодейност и действителни стъпки в връзките сред България и Северна Македония. Показателен образец, въпреки и мъчно разбираем е, че нямаме жп връзка,при състояние, че първите планове за нея са още от времето на Османската империя. Всяка от страните чака другата първа да постави жп траверсите. Явно мъчно се преодолява подозрението "Ами в случай че от другата страна на границата не създадат нищо? Язък тогава за напъните да се търси финансиране, а след това тези пари би трябвало и да се връщат... ".
От години се приказва какъв брой значим е
Коридор №8
(от Бари в Италия, до Бургас и Варна) за реализиране на свързаността сред страните от Балканите. Но все се явява едно "но "...Политически, стопански, етнически претекстове или съображения спъват ефикасното сливане на страните от района.
Европейската комисия е безапелационна, че Коридор №8 е в основата на интеграцията на Балканите и ще се търси целево финансиране. Забавянето е и поради другите финансови механизми, които употребяват страните, през които минава коридорът. Италия и България могат да употребяват структурните фондове на Европейски Съюз, само че Албания и Северна Македония ще би трябвало да вложат в плана заемни средства(поне при сегашните обстоятелства).
Близостта сред народите на България и Северна Македония не оказва помощ доста за икономическото доближаване. Странно е, че няколко километра разстояние през XXI век могат да са сериозна спънка за връзката сред две страни. Планират се някакви трансгранични планове с неразбираем резултат. Странното е, че макар многото транспортни спънки туристическият продан сред България и Северна Македония. се усъвършенства. Над 600 хиляди македонски жители са посетили България през предходната година, а над 480 000 българи пък са били в югозападната ни съседка.
Много доклади и проекти бяха огласени, само че не се вижда прогрес по стратегическите пътни планове. Пожеланията са повече от действително свършеното. През март предходната година на първото съвещание на Междуправителствената комисия за стопански съдействие сред двете страни бе дадена насоката. Но.. транспортната съгласуваност към момента куца, въпреки че и през тази година е главен приоритет.
Отново има светли проекти. За новия програмен интервал 2021-2017 година се предлага
създаване на Граничен контролно-пропусквателен пункт "Клепало "
сред българското село Струмяни и македонското Берово. Проектът планува строителство на нов 9-километров пътен сектор от Струмяни до границата, а от македонска страна - рехабилитация на построения граничен контролно-пропусквателен пункт и довеждащия път от Берово, оповестиха от Министерството на районното развиване и благоустройството.
В средата на юни Агенция "Пътна инфраструктура " разгласи социална поръчка за избор на реализатор, който да създаде абстрактен и механически план за доизграждането на сектор от третокласния път III-1008 Струмяни – Граничен контролно-пропусквателен пункт "Клепало ". По този метод ще се обезпечи още една пътна връзка със Северна Македония като се построи трасе с дължина към 17 км в сектора от отбивката за с. Колибите до бъдещия граничен контролно-пропускателен пункт. Прогнозната стойност на поръчката е 1.2 млн. лева без Данък добавена стойност. Срокът за подаване на офертите е до 3 август.
Проблемът за привеждане на целия този път към актуалните условия за транспортна връзка и комфорт на пътуването обаче остава, защото в останалата част от третокласния път – сред Струмяни и границата (дължина на сектора към 8.8 км),трябва да се извърши ново строителство.
Жп връзка надали ще има скоро,
въпреки че министърът на превоза, осведомителните технологии и известията Росен Желязков даде обещание, че тя ще бъде построена до 2025 година
За модернизацията на жп линията от София до границата със Северна Македония обаче ще са нужни 400 млн. евро, които се планува да бъдат обезпечени от европейските фондове, уточни министърът. По думите му, вложенията от страна на Северна Македония в сектора от Куманово до българската граница ще бъдат аналогични по мярка с българските. Двете дребни прилежащи страни обаче нямат подобен финансов запас. И положителните планове най-малко към този момент стопират дотук.
Според оповестените планове до 2025 година ще имаме построена транспортна съгласуваност и напредването от София до Скопие ще лишава не повече от 1 час. Според Росен Желязков синхронизацията на плановете е извънредно значима и предвид на създаване на трансграничния тунел "Деве хълм ", който е разграничен поравно сред двете страни, и посредством него прекосяването сред страните ще се прави непосредствено.
През февруари тази година генералните шефове на "Македонски железници - Инфраструктура " и Директива за птиците "Национална компания Железопътна инфраструктура " - Фестим Халили и инж. Красимир Папукчийски, разискаха още веднъж напредъка по построяването на жп връзката сред София и Скопие. И съгласно тях безспорен приоритет за построяването на Коридор № 8 е строителството на тунела на Деве хълм. Иотново бе основана междуведомствена експертна група от двете компании, която ще показа отчет за сходство с европейските условия на направения от северно-македонска страна план за създаване на тунела. Експерти от НКЖИ ще оказват и техническа помощ по съответни планове на македонските си сътрудници, свързани с европейско финансиране.
България непрестанно се акцентира политическата си воля начинанието да бъде довършено, само че реализирането му по една или друга причина зависи и от обезпечаване на финансиране от Европейския съюз. А се чака и българското държавно управление да се ангажира по-активно със строителството на директната жп връзка сред България и Северна Македония. Още повече, че тази концепция стои на дневен ред пред българската общност повече от век.
Ще построяваме интерконектор Петрич-Струмица
В региона на енергетиката също има един значим план, обвързван с двете страни - създаване на втори интерконектор Петрич-Струмица. Сега Северна Македония получава природен газ от Русия посредством пренос през България. Но суровината е 100% съветска. Новата междусистемна газова връзка ще обезпечи диверсификация на доставките посредством газовия хъб Балкан,а и посредством междусистемните връзки с Гърция и Турция, както и с плановете от Южен газов кулоар.
В момента се работи по съглашение със Северна Македония за нова газова съгласуваност поради условията на Европейската комисия за отваряне на газовата инфраструктура на България и към страни отвън Евросъюза. От друга страна, западната ни съседка също е заинтригувана от този план, защото има проекти за газификация на южната част на страната, както оповестяват някои медии.
От 2013 година насам стокообменът сред България и Република Северна Македония пораства. Другата добра вест е, че комерсиалното салдо е позитивно за нашата страна. Данните за търговията за предходната година обаче демонстрират, че компаниите от двете страни са си обменили артикули единствено за 727.9 млн. евро - доста по-малко в съпоставяне да вземем за пример с останалите балкански страни.
Срещат се министри, уговарят се, стискат си ръцете и разменят "автографи " под разнообразни документи, а след това... нищо. Протоколните усмивки и обятия не могат да скрият неналичието на самодейност и действителни стъпки в връзките сред България и Северна Македония. Показателен образец, въпреки и мъчно разбираем е, че нямаме жп връзка,при състояние, че първите планове за нея са още от времето на Османската империя. Всяка от страните чака другата първа да постави жп траверсите. Явно мъчно се преодолява подозрението "Ами в случай че от другата страна на границата не създадат нищо? Язък тогава за напъните да се търси финансиране, а след това тези пари би трябвало и да се връщат... ".
От години се приказва какъв брой значим е
Коридор №8
(от Бари в Италия, до Бургас и Варна) за реализиране на свързаността сред страните от Балканите. Но все се явява едно "но "...Политически, стопански, етнически претекстове или съображения спъват ефикасното сливане на страните от района.
Европейската комисия е безапелационна, че Коридор №8 е в основата на интеграцията на Балканите и ще се търси целево финансиране. Забавянето е и поради другите финансови механизми, които употребяват страните, през които минава коридорът. Италия и България могат да употребяват структурните фондове на Европейски Съюз, само че Албания и Северна Македония ще би трябвало да вложат в плана заемни средства(поне при сегашните обстоятелства).
Близостта сред народите на България и Северна Македония не оказва помощ доста за икономическото доближаване. Странно е, че няколко километра разстояние през XXI век могат да са сериозна спънка за връзката сред две страни. Планират се някакви трансгранични планове с неразбираем резултат. Странното е, че макар многото транспортни спънки туристическият продан сред България и Северна Македония. се усъвършенства. Над 600 хиляди македонски жители са посетили България през предходната година, а над 480 000 българи пък са били в югозападната ни съседка.
Много доклади и проекти бяха огласени, само че не се вижда прогрес по стратегическите пътни планове. Пожеланията са повече от действително свършеното. През март предходната година на първото съвещание на Междуправителствената комисия за стопански съдействие сред двете страни бе дадена насоката. Но.. транспортната съгласуваност към момента куца, въпреки че и през тази година е главен приоритет.
Отново има светли проекти. За новия програмен интервал 2021-2017 година се предлага
създаване на Граничен контролно-пропусквателен пункт "Клепало "
сред българското село Струмяни и македонското Берово. Проектът планува строителство на нов 9-километров пътен сектор от Струмяни до границата, а от македонска страна - рехабилитация на построения граничен контролно-пропусквателен пункт и довеждащия път от Берово, оповестиха от Министерството на районното развиване и благоустройството.
В средата на юни Агенция "Пътна инфраструктура " разгласи социална поръчка за избор на реализатор, който да създаде абстрактен и механически план за доизграждането на сектор от третокласния път III-1008 Струмяни – Граничен контролно-пропусквателен пункт "Клепало ". По този метод ще се обезпечи още една пътна връзка със Северна Македония като се построи трасе с дължина към 17 км в сектора от отбивката за с. Колибите до бъдещия граничен контролно-пропускателен пункт. Прогнозната стойност на поръчката е 1.2 млн. лева без Данък добавена стойност. Срокът за подаване на офертите е до 3 август.
Проблемът за привеждане на целия този път към актуалните условия за транспортна връзка и комфорт на пътуването обаче остава, защото в останалата част от третокласния път – сред Струмяни и границата (дължина на сектора към 8.8 км),трябва да се извърши ново строителство.
Жп връзка надали ще има скоро,
въпреки че министърът на превоза, осведомителните технологии и известията Росен Желязков даде обещание, че тя ще бъде построена до 2025 година
За модернизацията на жп линията от София до границата със Северна Македония обаче ще са нужни 400 млн. евро, които се планува да бъдат обезпечени от европейските фондове, уточни министърът. По думите му, вложенията от страна на Северна Македония в сектора от Куманово до българската граница ще бъдат аналогични по мярка с българските. Двете дребни прилежащи страни обаче нямат подобен финансов запас. И положителните планове най-малко към този момент стопират дотук.
Според оповестените планове до 2025 година ще имаме построена транспортна съгласуваност и напредването от София до Скопие ще лишава не повече от 1 час. Според Росен Желязков синхронизацията на плановете е извънредно значима и предвид на създаване на трансграничния тунел "Деве хълм ", който е разграничен поравно сред двете страни, и посредством него прекосяването сред страните ще се прави непосредствено.
През февруари тази година генералните шефове на "Македонски железници - Инфраструктура " и Директива за птиците "Национална компания Железопътна инфраструктура " - Фестим Халили и инж. Красимир Папукчийски, разискаха още веднъж напредъка по построяването на жп връзката сред София и Скопие. И съгласно тях безспорен приоритет за построяването на Коридор № 8 е строителството на тунела на Деве хълм. Иотново бе основана междуведомствена експертна група от двете компании, която ще показа отчет за сходство с европейските условия на направения от северно-македонска страна план за създаване на тунела. Експерти от НКЖИ ще оказват и техническа помощ по съответни планове на македонските си сътрудници, свързани с европейско финансиране.
България непрестанно се акцентира политическата си воля начинанието да бъде довършено, само че реализирането му по една или друга причина зависи и от обезпечаване на финансиране от Европейския съюз. А се чака и българското държавно управление да се ангажира по-активно със строителството на директната жп връзка сред България и Северна Македония. Още повече, че тази концепция стои на дневен ред пред българската общност повече от век.
Ще построяваме интерконектор Петрич-Струмица
В региона на енергетиката също има един значим план, обвързван с двете страни - създаване на втори интерконектор Петрич-Струмица. Сега Северна Македония получава природен газ от Русия посредством пренос през България. Но суровината е 100% съветска. Новата междусистемна газова връзка ще обезпечи диверсификация на доставките посредством газовия хъб Балкан,а и посредством междусистемните връзки с Гърция и Турция, както и с плановете от Южен газов кулоар.
В момента се работи по съглашение със Северна Македония за нова газова съгласуваност поради условията на Европейската комисия за отваряне на газовата инфраструктура на България и към страни отвън Евросъюза. От друга страна, западната ни съседка също е заинтригувана от този план, защото има проекти за газификация на южната част на страната, както оповестяват някои медии.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ