Правилният ход би трябвало да бъде намаляване на ДДС за

„ Правилният ход би трябвало да бъде понижаване на Данък добавена стойност за всички браншове в стопанската система. Разбира се, не от 20 на 9, можеше да почнем с 18, т.е. да върнем Данък добавена стойност на равнищата, които бяха преди неговото повдигане от 18 на 22. Просто да кажем: рестартираме назад стопанската система с малко по-ниско Данък добавена стойност, само че за всички участници, освен за един съответен бранш. “
Това мнение изрази пред БНР икономистът Георги Стоев. Грешка е да се върви към диференцирани ставки на Данък добавена стойност, счита Стоев. Самото администриране на другите ставки ще бъде мъчно, а тласъците за участниците в стопанската система – доста разнообразни, уточни той.
Над половината ни предприятия регистрират загуби в рецесията, а 1.6% от тях затварят порти. Това е картината в бизнес проучване на Националния статистически институт за май. 57.6 на 100 от интервюираните предприятия записват понижение в приходите си от продажби на артикули или услуги.
" Април беше първият месец на доста съществено тестване за българската стопанска система и това са данни, които покриват тъкмо този месец. Вече разполагаме и с първи данни за месец май, които доникъде на месеца демонстрират, че безработните като брой са достигнали близо 300 хиляди, което е с към 100 хиляди повече по отношение на началото на пандемичната рецесия. Тези 100 хиляди са освободени от предприятия, които или банкрутират и затварят вечно, или свиват своята активност. Това са главно компании в областта на туризма и потребителските услуги, които бяха най-бързо и най-пряко наранени “, разясни Стоев.
Всички останали промишлености, в това число преработващата индустрия като главен мотор на българския напредък, към момента се пробват да запазят своя личен състав и да задържат служащи, без да ги редуцират, означи Стоев. Ако се допусне втора вълна на безработица, това ще са може би още 100 хиляди нови безработни, предвижда икономистът.
През последните седмици на март и първите на април картината на пазара на труда е била „ много шокова “, по-късно е настъпило утешение, добави Георги Стоев. Оптимистичният взор е, че през юли-август промишлеността в Европа, изключително автоиндустрията, ще стартира да работи в естествен режим и към българския пазар ще се появят поръчки, означи той. По думите му е въпрос на няколко сериозни месеца, в които ще забележим дали ще има втора вълна безработни.
Голяма част от новите безработни идват от бранша на туризма и услугите, само че може би съставът на безработните ще се попълни и от хора от индустриалните предприятия, сподели още Стоев.
Няма толкоз доста търсене на труд в селското стопанство. Дори в район като Пловдив, който се възприема като „ люлка на земеделието “ у нас, заетостта в земеделието в региона е 2%, посочи икономистът. „ Тоест няма по какъв начин да освободите 15% заети в услуги за консуматори и те да отидат да работят в земеделието, тъй като то не е толкоз трудоинтензивно. Нямаме подобен профил на българското земеделие, няма такова търсене на труд във фермите “, акцентира специалистът.
По-дълги периоди за изпитателните трудови контракти съгласно Стоев биха подтикнали работодателите да основават претовареност. Срокът от 6 месеца, очакван от Кодекса на труда, да стане 12 месеца, предлага икономистът.
Стоев предлага още да се премисли механизмът за повдигане на минималната работна заплата, „ в случай че държавното управление желае да резервира броя на безработните към 300-400 хиляди, а не да минават над половин милион “.