Британската посланичка у нас каза какво ще се случи с българите след Брекзит
Правата на българите във Англия са обезпечени. Гражданите на Европейски Съюз ще са част от всяка нова имиграционна скица. За това увери Н. прочие Ема Хопкинс, дипломат на Обединеното кралство у нас.
Коя е тя?
Ема Хопкинс е назначена за дипломат на Англия в България през септември 2014 година и поема поста през май 2015 година Преди назначението си в София, дипломат Хопкинс управлява акцията на английското държавно управление за прекъсване на половото принуждение във военни зони. През 2014 година Елизабет II удостоява Ема Хопкинс със званието “Служител на Ордена на Британската империя” за работата є по акцията за прекъсване на половото принуждение в страни, наранени от военни спорове. Омъжена е, с две деца.
Ето какво още сподели посланикът на Обединеното кралство в изявление за в. Труд:
– Ваше превъзходителство, да стартираме с най-новото – цветущ Брекзит?! Прието ли е?
– На първо място към този момент не е Брекзит – не използваме повече този термин. Говорим само за бъдещите връзки сред Европейския съюз и Обединеното кралство. И в действителност става въпрос за исторически миг – без значение дали някой е благополучен или трагичен – посланието, което желаеме да отправим, не е да честваме или да страдаме, а да гледаме позитивно напред какво може да ни даде бъдещето.
Смятам, че главната цел за нас, до края на тази година, ще е постигането на икономическа и политическа самостоятелност и това е първото нещо, което имаме на разум по време на тази фаза на бъдещите договаряния сред Европейски Съюз и Англия.
– Какви са съгласно Вас вероятностите за сполучливо реализиране на съглашение за бъдещите връзки сред Обединеното кралство в по този начин заложените периоди, от позиция на изложените при започване на седмицата цели на Брюксел и Лондон?
– Имаме вяра. Времевата рамка безспорно е стеснена до края на 2020 година и считам, че от гледната точка на Обединеното кралство, това което се опитахме да заложим в речта на министър-председателя Борис Джонсън, беше да определим какъв ще е методът ни и да се опитаме да ограничим сферата на тематиката, тъй че да е ясно върху какво не желаеме да водим договаряния. Вече обявихме част от тях, измежду които конкуренцията, политиката на държавни дотации, отбраната на персоналните данни, съгласуване в региона на външната политика.
Но сме доста ясни по връзки на това в което се целим. Знаем че договарянията ще стартират през март, че ще се организират под формата на постоянни цикли в Брюксел и Лондон, през няколко седмици и се надяваме, че преговорните екипи ще успят навреме да договорят съответни цели, що се отнася до последователността на тематиките. Също по този начин се надяваме, че тези проговори ще могат да се водят редом (б. р. – по няколко тематики едновременно).
Защото настрана от комерсиалното съглашение, ние желаеме да реализираме цяла серия контракти, които да покриват тематики като риболова, вътрешната сигурност, нуклеарната енергетика за цивилен потребности и авиацията. Не желаеме да пазиме тезата, че е належащо всичко това да влезе в едно само, универсално съглашение за асоцииране.
– Виждате ли съответни проблематични области в постигането на съглашение за бъдещите връзки? Вече се заприказва за така наречен „ изравнено игрище “ в региона на конкуренцията от страна на Брюксел и взаимно признание на заложени стандарти и цели, в подтекста на бъдещите договаряния.
– Видимо съществува бездна сред работния преговорен мандат на Европейски Съюз, който следва да бъде утвърден, и позицията на Обединеното кралство. Смятам, че вместо да приказваме за „ изравнено игрище “, което е европейски термин, ние избираме терминът „ регулаторно равнене “ и за нас това е самобитна „ алена линия “.
Не може да съществува сходен механизъм. Цялата ни цел е да възстановим контрола върху регулаторните си органи. Затова и бихме желали да подходим към тези договаряния в търсене съглашение за свободна търговия, което включва взаимно признание на стандартите, вместо равнене на регулациите. И за това е искрено „ алена линия “.
Също по този начин считам, че за трите и половина години, през които съм дипломат в България, видяхме двете позиции на Европейската комисия – можете да си изберете като модел Норвегия или Канада, не можете да имате нещо друго, би трябвало да си изберете някой от съществуващите прецеденти. И в действителност първоначално ние настоявахме за независимо съглашение, само че сегашното ни държавно управление застана твърдо зад концепцията да търси съглашение сходно на Канадския модел.
Това желаеме, в последна сметка. И в този момент Европейски Съюз ни споделя, че би трябвало да приемем и детайли от Норвежкия модел, което визира точно регулаторното равнене, което изрично не дава отговор на нашата позиция. Така че, да безспорно, това ще е проблематична област за нас. Другата такава ще е юрисдикцията на Европейския съд в Люксембург.
Европейската комисия я е заложила в работния вид на преговорния си мандат като значимо авансово изискване за постигането на съглашение за свободна търговия с нулеви цени и квота. За нас обаче това е затруднение за договаряния. Няма метод да се съгласим на каквото и да е съглашение, което включва наблюдаване от страна на над-национална институция, която да има въздействие върху делата на Обединеното кралство.
– В този подтекст, за какво внезапно се сложи подобен сериозен акцент върху реализиране на съглашение в региона на риболова, което да е част от общото за бъдещите връзки? Просто политическа семантика?
– Не считам, че ние повдигнахме този въпрос като водещ – той безспорно е значим за някои страни членки на Европейски Съюз. Реалността е, че към този момент не сме част от Европейския съюз и в края на тази година Обединеното кралство ще стане още веднъж самостоятелна брегова страна, сходно на Норвегия…
– На който термин доста държи министър председателят Борис Джонсън, наедно с израза „ нашите води “…
– Нашите води в действителност, и всеки достъп до тях ще е контролиран от интернационалните съглашения и предмет на договаряния. И ние бихме желали да имаме разполагаем развой, сходно на този с който борави Норвегия, при който всяка година се минава през серия договаряния, с цел да се контракти достъп и квоти.
Ние желаеме това да се прави по почтен метод, учредено на научни данни по отношение на виталните привички на рибите, а не въз основата на непочтен съгласно нас механизъм, какъвто е общата риболовна политика на Европейски Съюз. Ние сме към този момент освободени от това и се надяваме да реализираме единодушие за нов метод в установяването на почтени и транспарантни квоти, учредени на научни обстоятелства, а не на другите критерии, включени в общата риболовна политика на Европейски Съюз.
– И Вие, и министър председателят Джонсън посочвате съглашението за свободна търговия сред Европейски Съюз и Канада, като модел, върху който Лондон желае да построи бъдещите си връзки с Европа. СЕТА се оказва все по-непопулярен контракт в България и Източна Европа изобщо и недоволството против приемането му пораства, смятате ли че постигането на сходен формат съглашение и с Обединеното кралство ще бъде посрещнато също по този начин отрицателно?
– Съмнявам се – започваме от доста разнообразни позиции. Обединеното кралство идва от цялостно уравняване с Европейски Съюз и в доста области ползва по-високи стандарти от тези които приема Европейски Съюз. Канада идва от напълно друга посока – те в никакъв случай не са се намирали в многостранно съглашение с страните членки.
В този подтекст случаите са изцяло разнообразни. Ние имаме напълно други връзки с страните членки на Европейски Съюз, в последна сметка бяхме членове 47 години. И считам че се познаваме доста по-добре и не започваме от същото място. И се надявам че някои от паниките, изразени както у вас, по този начин и в други страни, няма да имат място във връзка с бъдещо съглашение сред Европейски Съюз и Обединеното кралство.
– В случай че не бъде реализирано такова съглашение за бъдещите връзки в границите на заложения времеви прозорец, какво се случва тогава?
– Преходът ни през преходният интервал завършва и тогава или започваме да търгуваме между тях въз основата на разпоредбите на Световната комерсиална организация (СТО), или прибягваме до базово съглашение, сходно на тези които Европейски Съюз има настоящо с Австралия и Съединени американски щати – учредено на рамкови сделки в съответни браншове. Така несъмнено влизаме в разнообразни позиции. Но всяка една от тези изложени варианти е допустима.
– Логичният въпрос е по какъв начин ще бъде дефиниран статутът на жителите на страните членки на Европейски Съюз и най-много над 100-те хиляди българи във Англия при положение, че не се стигне до съглашение за бъдещите връзки. Те остават ли покрити от така наречен договорка за Брекзит на премиера Джонсън, която английският парламент утвърди в края на предходната година?
– Важно е да се каже че съглашение има и терминологията „ договорка или не “ към този момент няма място в дебата. Имаме утвърдено съглашение за излизането на Обединеното кралство от Европейски Съюз, което пази правата на европейските жители е към този момент подписано, утвърдено и ще влезе в действие.
Що се отнася до близо 140-те хиляди българи, които по последни данни са се записали по схемата за уседналост, която Англия разгласи при започване на предходната година – техните права са изцяло предпазени. Те могат да работят и имат достъп до здравни услуги до живот. Имаше няколко аспекта към правата на жителите на Европейски Съюз след Брекзит, които не бяха контрактувани като част от съглашението за излизане, като какви ще са правата на, да речем българите, които желаят да посетят Обединеното кралство след началото на 2021 година
Какъв достъп ще имат до обучение, до пътешестване без виза и най-общо от какво ще могат да се възползват. Всичко това обаче ще бъде част от бъдещото комерсиално съглашение сред Англия и Европейския съюз.
– Да уточним тогава, в случай че това съглашение не бъде контрактувано до края на годината, какво следва тогава?
– От 1 януари 2021 година ще въведен нова имиграционна система, която ще формулира ясно тези категории, в които ще е належащо предварителна инспекция или виза. Но към този момент имаме съглашение с Европейски Съюз, че всички наши жители ще могат да пътуват свободно сред Англия и страните членки за период от 90 дни – за краткотрайна работа, за туризъм, за образование, за обществени потребности и няма да има потребност от виза за това. Но в случай че желаете да останете по-дълго, да се установите, да учите или работите дълготрайно, тогава ще би трябвало да отговаряте на новите условия, които ще обявим от 1 януари 2021 година
– Това значи ли, че ще има друга формулировка за правата на европейските жители от другите претенденти за определяне в Обединеното кралство, при положение или не на съглашение за бъдещите връзки?
– Обикновено в границите на комерсиално съглашение имаме клаузи в региона на търговията и услугите, които засягат личния състав на съответните компании, реципрочно признание на здравното обезпечаване, което е извънредно значимо за нас що се отнася до координацията на обществените услуги.
Ще изчакаме да забележим какъв брой необятно ще бъдат показани тези параметри. При всички положения ще имаме нова имиграционна скица през януари и Европейски Съюз ще бъде част от тази скица. Която ще се ползва към тях като към жители на трети страни. Но това са политически решения, които следва да бъдат взети. Актуално прекосяваме през интервал на съвещания с комисията ни по миграция, която преглежда цялата територия на Обединеното кралство от позиция на потребностите на работна ръка и откъдето да бъде наета, къде има дефицит и така нататък
Ние отчитаме най-високи равнища на претовареност от 1974 година насам и имаме потребност от работна ръка. Развиваме стопанска система с положителни индикатори и постоянно ще имаме потребност както от дипломиран труд, по този начин и от неквалифициран. И ще би трябвало да предвидим тези потребности в новата си имиграционна скица.
– В речта си в понеделник английският министър председател Борис Джонсън даде обещание световен подтик в идващите месеци, с които да върне наличието на Англия на международната сцена като независим състезател. В кои области възнамерява английското държавно управление да концентрира тези си старания?
– Това което не желаеме, е напускането ни на Европейския съюз да ни трансформира в някакъв тип интровертна страна. Ние постоянно сме били доста дейни на интернационалната сцена. И образец за това е общото домакинство на следващата световна конференция на Организация на обединените нации за климата, която ще се организира в края на годината в Глазгоу.
Ние вкарахме в законова рамка желанията си за ограничение и унищожаване на въглеродните излъчвания и сме единствената огромна международна стопанска система поела подобен ангажимент. Но с изключение на климатичните промени едно от главните неща, върху които работим, е укрепване на нашата дипломатическа мрежа в световен мащаб.
Имаме над 1000 нови дипломати, разкриха 12 нови поста зад граница. И след Съединени американски щати и Китай ще имаме най-голямата дипломатическа мрежа в света. Което ще е от изгода за натиска ни в региона на световните търговски връзки. Тази седмица лансираме и акция „ Готови за търговия “ в 12 страни отвън Европа, с които желаеме да развием положителни търговски връзки в бъдеще.
Паралелно на договарянията ни с Европейски Съюз желаеме да водим договаряния и с други. В този подтекст е значимо да се означи, че ние постоянно ще имаме сходни гледни точки с Европа по доста въпроси засягащи външната политика, само че ни би трябвало механизъм за това и считаме, че е в наш народен интерес да имаме личен глас.
Коя е тя?
Ема Хопкинс е назначена за дипломат на Англия в България през септември 2014 година и поема поста през май 2015 година Преди назначението си в София, дипломат Хопкинс управлява акцията на английското държавно управление за прекъсване на половото принуждение във военни зони. През 2014 година Елизабет II удостоява Ема Хопкинс със званието “Служител на Ордена на Британската империя” за работата є по акцията за прекъсване на половото принуждение в страни, наранени от военни спорове. Омъжена е, с две деца.
Ето какво още сподели посланикът на Обединеното кралство в изявление за в. Труд:
– Ваше превъзходителство, да стартираме с най-новото – цветущ Брекзит?! Прието ли е?
– На първо място към този момент не е Брекзит – не използваме повече този термин. Говорим само за бъдещите връзки сред Европейския съюз и Обединеното кралство. И в действителност става въпрос за исторически миг – без значение дали някой е благополучен или трагичен – посланието, което желаеме да отправим, не е да честваме или да страдаме, а да гледаме позитивно напред какво може да ни даде бъдещето.
Смятам, че главната цел за нас, до края на тази година, ще е постигането на икономическа и политическа самостоятелност и това е първото нещо, което имаме на разум по време на тази фаза на бъдещите договаряния сред Европейски Съюз и Англия.
– Какви са съгласно Вас вероятностите за сполучливо реализиране на съглашение за бъдещите връзки сред Обединеното кралство в по този начин заложените периоди, от позиция на изложените при започване на седмицата цели на Брюксел и Лондон?
– Имаме вяра. Времевата рамка безспорно е стеснена до края на 2020 година и считам, че от гледната точка на Обединеното кралство, това което се опитахме да заложим в речта на министър-председателя Борис Джонсън, беше да определим какъв ще е методът ни и да се опитаме да ограничим сферата на тематиката, тъй че да е ясно върху какво не желаеме да водим договаряния. Вече обявихме част от тях, измежду които конкуренцията, политиката на държавни дотации, отбраната на персоналните данни, съгласуване в региона на външната политика.
Но сме доста ясни по връзки на това в което се целим. Знаем че договарянията ще стартират през март, че ще се организират под формата на постоянни цикли в Брюксел и Лондон, през няколко седмици и се надяваме, че преговорните екипи ще успят навреме да договорят съответни цели, що се отнася до последователността на тематиките. Също по този начин се надяваме, че тези проговори ще могат да се водят редом (б. р. – по няколко тематики едновременно).
Защото настрана от комерсиалното съглашение, ние желаеме да реализираме цяла серия контракти, които да покриват тематики като риболова, вътрешната сигурност, нуклеарната енергетика за цивилен потребности и авиацията. Не желаеме да пазиме тезата, че е належащо всичко това да влезе в едно само, универсално съглашение за асоцииране.
– Виждате ли съответни проблематични области в постигането на съглашение за бъдещите връзки? Вече се заприказва за така наречен „ изравнено игрище “ в региона на конкуренцията от страна на Брюксел и взаимно признание на заложени стандарти и цели, в подтекста на бъдещите договаряния.
– Видимо съществува бездна сред работния преговорен мандат на Европейски Съюз, който следва да бъде утвърден, и позицията на Обединеното кралство. Смятам, че вместо да приказваме за „ изравнено игрище “, което е европейски термин, ние избираме терминът „ регулаторно равнене “ и за нас това е самобитна „ алена линия “.
Не може да съществува сходен механизъм. Цялата ни цел е да възстановим контрола върху регулаторните си органи. Затова и бихме желали да подходим към тези договаряния в търсене съглашение за свободна търговия, което включва взаимно признание на стандартите, вместо равнене на регулациите. И за това е искрено „ алена линия “.
Също по този начин считам, че за трите и половина години, през които съм дипломат в България, видяхме двете позиции на Европейската комисия – можете да си изберете като модел Норвегия или Канада, не можете да имате нещо друго, би трябвало да си изберете някой от съществуващите прецеденти. И в действителност първоначално ние настоявахме за независимо съглашение, само че сегашното ни държавно управление застана твърдо зад концепцията да търси съглашение сходно на Канадския модел.
Това желаеме, в последна сметка. И в този момент Европейски Съюз ни споделя, че би трябвало да приемем и детайли от Норвежкия модел, което визира точно регулаторното равнене, което изрично не дава отговор на нашата позиция. Така че, да безспорно, това ще е проблематична област за нас. Другата такава ще е юрисдикцията на Европейския съд в Люксембург.
Европейската комисия я е заложила в работния вид на преговорния си мандат като значимо авансово изискване за постигането на съглашение за свободна търговия с нулеви цени и квота. За нас обаче това е затруднение за договаряния. Няма метод да се съгласим на каквото и да е съглашение, което включва наблюдаване от страна на над-национална институция, която да има въздействие върху делата на Обединеното кралство.
– В този подтекст, за какво внезапно се сложи подобен сериозен акцент върху реализиране на съглашение в региона на риболова, което да е част от общото за бъдещите връзки? Просто политическа семантика?
– Не считам, че ние повдигнахме този въпрос като водещ – той безспорно е значим за някои страни членки на Европейски Съюз. Реалността е, че към този момент не сме част от Европейския съюз и в края на тази година Обединеното кралство ще стане още веднъж самостоятелна брегова страна, сходно на Норвегия…
– На който термин доста държи министър председателят Борис Джонсън, наедно с израза „ нашите води “…
– Нашите води в действителност, и всеки достъп до тях ще е контролиран от интернационалните съглашения и предмет на договаряния. И ние бихме желали да имаме разполагаем развой, сходно на този с който борави Норвегия, при който всяка година се минава през серия договаряния, с цел да се контракти достъп и квоти.
Ние желаеме това да се прави по почтен метод, учредено на научни данни по отношение на виталните привички на рибите, а не въз основата на непочтен съгласно нас механизъм, какъвто е общата риболовна политика на Европейски Съюз. Ние сме към този момент освободени от това и се надяваме да реализираме единодушие за нов метод в установяването на почтени и транспарантни квоти, учредени на научни обстоятелства, а не на другите критерии, включени в общата риболовна политика на Европейски Съюз.
– И Вие, и министър председателят Джонсън посочвате съглашението за свободна търговия сред Европейски Съюз и Канада, като модел, върху който Лондон желае да построи бъдещите си връзки с Европа. СЕТА се оказва все по-непопулярен контракт в България и Източна Европа изобщо и недоволството против приемането му пораства, смятате ли че постигането на сходен формат съглашение и с Обединеното кралство ще бъде посрещнато също по този начин отрицателно?
– Съмнявам се – започваме от доста разнообразни позиции. Обединеното кралство идва от цялостно уравняване с Европейски Съюз и в доста области ползва по-високи стандарти от тези които приема Европейски Съюз. Канада идва от напълно друга посока – те в никакъв случай не са се намирали в многостранно съглашение с страните членки.
В този подтекст случаите са изцяло разнообразни. Ние имаме напълно други връзки с страните членки на Европейски Съюз, в последна сметка бяхме членове 47 години. И считам че се познаваме доста по-добре и не започваме от същото място. И се надявам че някои от паниките, изразени както у вас, по този начин и в други страни, няма да имат място във връзка с бъдещо съглашение сред Европейски Съюз и Обединеното кралство.
– В случай че не бъде реализирано такова съглашение за бъдещите връзки в границите на заложения времеви прозорец, какво се случва тогава?
– Преходът ни през преходният интервал завършва и тогава или започваме да търгуваме между тях въз основата на разпоредбите на Световната комерсиална организация (СТО), или прибягваме до базово съглашение, сходно на тези които Европейски Съюз има настоящо с Австралия и Съединени американски щати – учредено на рамкови сделки в съответни браншове. Така несъмнено влизаме в разнообразни позиции. Но всяка една от тези изложени варианти е допустима.
– Логичният въпрос е по какъв начин ще бъде дефиниран статутът на жителите на страните членки на Европейски Съюз и най-много над 100-те хиляди българи във Англия при положение, че не се стигне до съглашение за бъдещите връзки. Те остават ли покрити от така наречен договорка за Брекзит на премиера Джонсън, която английският парламент утвърди в края на предходната година?
– Важно е да се каже че съглашение има и терминологията „ договорка или не “ към този момент няма място в дебата. Имаме утвърдено съглашение за излизането на Обединеното кралство от Европейски Съюз, което пази правата на европейските жители е към този момент подписано, утвърдено и ще влезе в действие.
Що се отнася до близо 140-те хиляди българи, които по последни данни са се записали по схемата за уседналост, която Англия разгласи при започване на предходната година – техните права са изцяло предпазени. Те могат да работят и имат достъп до здравни услуги до живот. Имаше няколко аспекта към правата на жителите на Европейски Съюз след Брекзит, които не бяха контрактувани като част от съглашението за излизане, като какви ще са правата на, да речем българите, които желаят да посетят Обединеното кралство след началото на 2021 година
Какъв достъп ще имат до обучение, до пътешестване без виза и най-общо от какво ще могат да се възползват. Всичко това обаче ще бъде част от бъдещото комерсиално съглашение сред Англия и Европейския съюз.
– Да уточним тогава, в случай че това съглашение не бъде контрактувано до края на годината, какво следва тогава?
– От 1 януари 2021 година ще въведен нова имиграционна система, която ще формулира ясно тези категории, в които ще е належащо предварителна инспекция или виза. Но към този момент имаме съглашение с Европейски Съюз, че всички наши жители ще могат да пътуват свободно сред Англия и страните членки за период от 90 дни – за краткотрайна работа, за туризъм, за образование, за обществени потребности и няма да има потребност от виза за това. Но в случай че желаете да останете по-дълго, да се установите, да учите или работите дълготрайно, тогава ще би трябвало да отговаряте на новите условия, които ще обявим от 1 януари 2021 година
– Това значи ли, че ще има друга формулировка за правата на европейските жители от другите претенденти за определяне в Обединеното кралство, при положение или не на съглашение за бъдещите връзки?
– Обикновено в границите на комерсиално съглашение имаме клаузи в региона на търговията и услугите, които засягат личния състав на съответните компании, реципрочно признание на здравното обезпечаване, което е извънредно значимо за нас що се отнася до координацията на обществените услуги.
Ще изчакаме да забележим какъв брой необятно ще бъдат показани тези параметри. При всички положения ще имаме нова имиграционна скица през януари и Европейски Съюз ще бъде част от тази скица. Която ще се ползва към тях като към жители на трети страни. Но това са политически решения, които следва да бъдат взети. Актуално прекосяваме през интервал на съвещания с комисията ни по миграция, която преглежда цялата територия на Обединеното кралство от позиция на потребностите на работна ръка и откъдето да бъде наета, къде има дефицит и така нататък
Ние отчитаме най-високи равнища на претовареност от 1974 година насам и имаме потребност от работна ръка. Развиваме стопанска система с положителни индикатори и постоянно ще имаме потребност както от дипломиран труд, по този начин и от неквалифициран. И ще би трябвало да предвидим тези потребности в новата си имиграционна скица.
– В речта си в понеделник английският министър председател Борис Джонсън даде обещание световен подтик в идващите месеци, с които да върне наличието на Англия на международната сцена като независим състезател. В кои области възнамерява английското държавно управление да концентрира тези си старания?
– Това което не желаеме, е напускането ни на Европейския съюз да ни трансформира в някакъв тип интровертна страна. Ние постоянно сме били доста дейни на интернационалната сцена. И образец за това е общото домакинство на следващата световна конференция на Организация на обединените нации за климата, която ще се организира в края на годината в Глазгоу.
Ние вкарахме в законова рамка желанията си за ограничение и унищожаване на въглеродните излъчвания и сме единствената огромна международна стопанска система поела подобен ангажимент. Но с изключение на климатичните промени едно от главните неща, върху които работим, е укрепване на нашата дипломатическа мрежа в световен мащаб.
Имаме над 1000 нови дипломати, разкриха 12 нови поста зад граница. И след Съединени американски щати и Китай ще имаме най-голямата дипломатическа мрежа в света. Което ще е от изгода за натиска ни в региона на световните търговски връзки. Тази седмица лансираме и акция „ Готови за търговия “ в 12 страни отвън Европа, с които желаеме да развием положителни търговски връзки в бъдеще.
Паралелно на договарянията ни с Европейски Съюз желаеме да водим договаряния и с други. В този подтекст е значимо да се означи, че ние постоянно ще имаме сходни гледни точки с Европа по доста въпроси засягащи външната политика, само че ни би трябвало механизъм за това и считаме, че е в наш народен интерес да имаме личен глас.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ