Паметници и статуи падат в САЩ, какво да се прави с опразнените пространства?
Прашното градче Тиера Амариля е ситуирано в сенките на планината Сангре де Кристо. Тук преди пет десетилетия тази бедна общественост в северната част на Ню Мексико става очевидец на един от най-тежките конфликти в историята на придвижването за цивилен права, когато въоръжени американски чифликчии от мексикански генезис атакуват съдилище в спор за поземлени права. Случилото се шокира страната и способства за появяването на Движението на чиканосите.
Днес в градчето няма съвсем нищо, което уважава загатна за този исторически миг, с изключение на графити композиции на изоставена бензиностанция и едно изречение на паметна плоча. Няма съвсем никакви публични произведения на изкуството за това събитие където и да било.
Със свалянето на монументи и скулптури на всички места в Съединени американски щати деятелите и градските управляващи стартират да се питат по какъв начин да употребяват опразнените пространства, на които допреди това са били почитани исторически персони като генерали от Конфедерацията и испански завоеватели. Те също по този начин разискват по какъв начин да се възвърне паметта за представители и събития от придвижването за цивилен права в региони, където са потънали в давност.
Възможността за видоизменение на тези пространства провокира спор: чия история би трябвало да почетат Съединени американски щати и за какво? Трябва ли въобще да се слага нещо друго на тези празни пиедестали?
Според някои деятели свалените скулптури би трябвало да бъдат сменени с монументи на починалата Барбара Джордан, която е била член на Конгреса, или на мексиканско-американската лидерка в битката за цивилен права Долорес Хуерта. Други споделят, че би трябвало да се повдигнат монументи на сражавалия се във Втората международна война сержант от морската пехота Мигел Трухильо старши, член на пуеблото Ислета, който се е обърнал към съда да се даде право на гласоподаване на индианците в щата Ню Мексико, или на някогашния плебей трансформирал се в аболиционист Олауда Екуиано. Скулпторката от Лондон Кристи Саймингтън към този момент извая облик на Екуиано, която съгласно някои деятели би трябвало да бъде възпроизведена на някои от опразнените пространства.
Днес в градчето няма съвсем нищо, което уважава загатна за този исторически миг, с изключение на графити композиции на изоставена бензиностанция и едно изречение на паметна плоча. Няма съвсем никакви публични произведения на изкуството за това събитие където и да било.
Със свалянето на монументи и скулптури на всички места в Съединени американски щати деятелите и градските управляващи стартират да се питат по какъв начин да употребяват опразнените пространства, на които допреди това са били почитани исторически персони като генерали от Конфедерацията и испански завоеватели. Те също по този начин разискват по какъв начин да се възвърне паметта за представители и събития от придвижването за цивилен права в региони, където са потънали в давност.
Възможността за видоизменение на тези пространства провокира спор: чия история би трябвало да почетат Съединени американски щати и за какво? Трябва ли въобще да се слага нещо друго на тези празни пиедестали?
Според някои деятели свалените скулптури би трябвало да бъдат сменени с монументи на починалата Барбара Джордан, която е била член на Конгреса, или на мексиканско-американската лидерка в битката за цивилен права Долорес Хуерта. Други споделят, че би трябвало да се повдигнат монументи на сражавалия се във Втората международна война сержант от морската пехота Мигел Трухильо старши, член на пуеблото Ислета, който се е обърнал към съда да се даде право на гласоподаване на индианците в щата Ню Мексико, или на някогашния плебей трансформирал се в аболиционист Олауда Екуиано. Скулпторката от Лондон Кристи Саймингтън към този момент извая облик на Екуиано, която съгласно някои деятели би трябвало да бъде възпроизведена на някои от опразнените пространства.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ