Практиката работодателят едностранно да прекратява платен годишен отпуск, който вече

Практиката работодателят едностранно да приключва заплатен годишен отпуск, който към този момент е разрешил, е незаконосъобразна.

Законът в България планува две благоприятни условия за спиране използването на платения годишен отпуск. Казва Тодор Капитанов - основателят на www.mywork.bg автоматизирана безвъзмездна платформа за трудовоправни консултации и препоръки.

На първо място спиране използването на платения годишен отпуск може да се извърши когато през време на използването на платения годишен отпуск на служащия или служителя бъде позволен различен тип платен (например отпуск заради краткотрайна нетрудоспособност /болничен) или неплатен отпуск. Когато през време на използването на платения годишен отпуск на служащия или служителя бъде позволен различен тип заплатен или неплатен отпуск, използването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се употребява допълнително по единодушие сред него и работодателя.

Прекъсването се прави по искане на служащия или служителя и остатъкът се употребява в допълнение по единодушие сред него и работодателя. В законът не е планувана специфична законова форма за това искане. В практиката това нормално се прави с устно искане за спиране използването на платения годишен отпуск при представянето на болничен лист или различен документ, от който е видно, че е позволен тип отпуск, друг от платения. Препоръчително е и в този случай процедурата да се оформи официално, посредством свободно квалифицирано от работника/служителя документално изказване, което открива волята на страната отпускът да бъде пресечен и отсрочен за по-късен миг.

Извън тези случаи, платеният отпуск на служащия или служителя може да бъде преустановяван по взаимно единодушие на страните, изразено документално. За целта работникът/служителят или работодатлят, следва да връчи писмено искане на другата страна за спиране на платения отпуск. Уведомената страна съответно следва да изрази писменото си съгласие отпускът да бъде пресечен от съответната дата и употребен в допълнение.

Извън посочените два случая работодателят няма право да прекъсва едностранно (например със заповед) използването на платен годишен отпуск, в случай че към този момент го е разрешил за избрания интервал от време, в случай че служащият или служителят не даде експлицитното си документално единодушие за това. Същото важи в противоположната ситуация - без писменото единодушие на работодателя, служащият не може едностранно да приключи използването на годишната си отмора, с изключение на в изброените нагоре случаи.

Съгласно българското законодатрелство размерът на главния заплатен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни, а някои категории служащи и чиновници според от особения темперамент на работата имат право на продължен заплатен годишен отпуск.