Повече от половината руснаци не знаят кой е построил Берлинската стена
Практически всеки руснак знае или е чувал за рухването на Берлинската стена през 1989 година, само че повече от половината (60%) се затрудняват да отговорят кой я е построил. Това демонстрират данните от анкета на Всеруския център за проучване на публичното мнение (ВЦИОМ), извършена по случай 30-тата годишнина от това събитие, предава ТАСС.
В отговор на въпрос за аргументите за това събитие, руснаците дават отговор, че до това е довела промяната на политическия курс на Съюз на съветските социалистически републики (17%), решението на Михаил Горбачов (13%), недоволството на жителите на Германия (11%), стоплянето на връзките сред страните (5%) и политическите промени по света (5%).
„ Най-често руснаците споделят, че по време на рухването на Берлинската стена са реагирали позитивно на това събитие (28% през 2019 година и 32% през 2009 и 2005 г.) От 11% до 15% през разнообразни години настояват, че тогава не са съумели да преценяват обстановка, а от 10% до 14% виждат плюсове и минуси в това събитие. Само от 4% до 8% през другите години декларират най-вече отрицателно отношение към рухването на Берлинската стена “, се споделя в материала на ВЦИОМ.
Мненията на руснаци по отношение на следствията от рухването на Берлинската стена за Съюз на съветските социалистически републики са разграничени. Повече от една трета от интервюираните (37%) считат, че рухването й има позитивни последствия, други 35% са на противоположно мнение. В същото време изследването сподели, че руснаците се отнасят по-скоро позитивно към изтеглянето на руските войски от Германия (44%), а не негативно (28%). Освен това съвсем една трета от интервюираните (31% против 44% през 2009 г.) показаха, че виждат в обединяването на Германия повече преимущества за ползите на Русия, в сравнение с минуси.
Снимка: Getty Images/Guliver
За Берлинската стена
Берлинската стена се трансформира в един от знаците на Студената война. Тя е издигната през 1961 година по самодейност на ръководителя на Германската демократична република Валтер Улбрихт и с утвърждението на управлението на Съветския съюз на фона на всеобщ отлив на работна ръка и млади експерти към Западна Германия. Според някои сведения до началото на 60-те години към 1,6 милиона германци са избягали на Запад. Когато започнаха да се популяризират клюки, че държавното управление на Източна Германия ще предотврати по-нататъшната миграция благодарение на ограда, Улбрихт изрече фраза, която по-късно стана известна: „ Никой няма желание да строи стена “.
Въпреки това през нощта на 13 август преди 58 години Берлин е разграничен от първата ограда с бодлива тел. Изграждането на бетонни структури стартира по-късно - на 18 август. Впоследствие стената става все по-непристъпна, трансформирайки се по-скоро в гранична зона, състоща се с изключение на от самата стена, от трап, противотанкови укрепления, стражеви кули и минни заграждения.
След като Унгария отвори границите си през 1989 година на фона на перестройката в Съветския съюз, 15 хиляди източногерманци избягаха от Германска демократична република през територията на своите съседи за три дни. Берлинската стена в действителност загуби смисъла си - към този момент не беше в положение да сдържа популацията на социалистическата страна.
Гюнтер Шабовски, член на Политбюро на Централния комитет на Социалистическата обединена партия на Германия, разгласи новите правила, предвиждащи независимост на придвижване за жителите на Германска демократична република на конференция на 9 ноември 1989 година Стотици хиляди източногерманци, макар късния час, се втурнаха с наслада към контролните пунктове на границата сред Западен Берлин и столицата на Германска демократична република. Първата преграда беше открита същия ден в 22:30 локално време. Този ден се смята за дата на рухването на Стената.
Превод: Агенция " Фокус "
В отговор на въпрос за аргументите за това събитие, руснаците дават отговор, че до това е довела промяната на политическия курс на Съюз на съветските социалистически републики (17%), решението на Михаил Горбачов (13%), недоволството на жителите на Германия (11%), стоплянето на връзките сред страните (5%) и политическите промени по света (5%).
„ Най-често руснаците споделят, че по време на рухването на Берлинската стена са реагирали позитивно на това събитие (28% през 2019 година и 32% през 2009 и 2005 г.) От 11% до 15% през разнообразни години настояват, че тогава не са съумели да преценяват обстановка, а от 10% до 14% виждат плюсове и минуси в това събитие. Само от 4% до 8% през другите години декларират най-вече отрицателно отношение към рухването на Берлинската стена “, се споделя в материала на ВЦИОМ.
Мненията на руснаци по отношение на следствията от рухването на Берлинската стена за Съюз на съветските социалистически републики са разграничени. Повече от една трета от интервюираните (37%) считат, че рухването й има позитивни последствия, други 35% са на противоположно мнение. В същото време изследването сподели, че руснаците се отнасят по-скоро позитивно към изтеглянето на руските войски от Германия (44%), а не негативно (28%). Освен това съвсем една трета от интервюираните (31% против 44% през 2009 г.) показаха, че виждат в обединяването на Германия повече преимущества за ползите на Русия, в сравнение с минуси.
Снимка: Getty Images/Guliver
За Берлинската стена
Берлинската стена се трансформира в един от знаците на Студената война. Тя е издигната през 1961 година по самодейност на ръководителя на Германската демократична република Валтер Улбрихт и с утвърждението на управлението на Съветския съюз на фона на всеобщ отлив на работна ръка и млади експерти към Западна Германия. Според някои сведения до началото на 60-те години към 1,6 милиона германци са избягали на Запад. Когато започнаха да се популяризират клюки, че държавното управление на Източна Германия ще предотврати по-нататъшната миграция благодарение на ограда, Улбрихт изрече фраза, която по-късно стана известна: „ Никой няма желание да строи стена “.
Въпреки това през нощта на 13 август преди 58 години Берлин е разграничен от първата ограда с бодлива тел. Изграждането на бетонни структури стартира по-късно - на 18 август. Впоследствие стената става все по-непристъпна, трансформирайки се по-скоро в гранична зона, състоща се с изключение на от самата стена, от трап, противотанкови укрепления, стражеви кули и минни заграждения.
След като Унгария отвори границите си през 1989 година на фона на перестройката в Съветския съюз, 15 хиляди източногерманци избягаха от Германска демократична република през територията на своите съседи за три дни. Берлинската стена в действителност загуби смисъла си - към този момент не беше в положение да сдържа популацията на социалистическата страна.
Гюнтер Шабовски, член на Политбюро на Централния комитет на Социалистическата обединена партия на Германия, разгласи новите правила, предвиждащи независимост на придвижване за жителите на Германска демократична република на конференция на 9 ноември 1989 година Стотици хиляди източногерманци, макар късния час, се втурнаха с наслада към контролните пунктове на границата сред Западен Берлин и столицата на Германска демократична република. Първата преграда беше открита същия ден в 22:30 локално време. Този ден се смята за дата на рухването на Стената.
Превод: Агенция " Фокус "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ