Ягоди е имало и през ледниковия период
Праисторически находки от швейцарски наколни жилища потвърждават, че още през ледниковия интервал диворястящите дребни ягоди са служели за храна на нашите предшественици.
Други историци допускат, че култивирането на вкусното растение стартира още от древността. Традиционно дивите ягоди порастват по горски поляни, трънаци и ливади, диги и ридове. В Европа първи с развъждането на ягоди се заели французите, които се славят със своя хедонизъм. Това се случва през далечния XIV век.
Тогава с изключение на в чинията, алените ягоди е имало из трапезариите и обилните дворцови салони. То е служело като нежно декоративно растение, поради красивите си цветове. В Средновековна християнска Европа ягодата с изключение на като кулинарно прелъщение се е възприемала и като знак на праведността и добротата. Ягодите са били определяни като „ плодовете на духа ”.
Днес градинската ягода е публикувана в съвсем цяла Европа, в обширни региони в Азия, Америка, Австралия и Северна Африка. Приема се, че в другите страни са основани над 5 000 сорта ягоди. Сред най-разпространените сортове в България са Сувенир, Покахонтас, Кеймбридж любимец и Зенга Зенгана – немски вид, един от най-известните на Стария континент.
В България култивирането на ягодата стартира през XIX век. Днес в международен проект най-разпространена е горската ягода. Освен с естетическия си тип, плодът печели фенове и с помощта на своите хранителни качества.
Ягодата е един от най-хубавите източници на витамин С за човешкия организъм. По наличие на витамин С ягодите са на второ място след касиса. Дневната потребност от витамин С може да се покрие, в случай че се изядат 200-250 грама пресни ягоди.
Плодовете имат тонизиращо деяние, оказват помощ при болести на устната празнина. Ягодите са подобаващи за консумация и от диабетици (нетежки форми на диабет), поради минималното количество захароза в състава.
