Ерик Дрегни и неговата норвежка мечта |
Прадядото на Ерик Дрегни напуща Норвегия, когато тя е най-бедната страна в Европа. Повече от 100 години по-късно неговият внук се завръща в една от най-богатите страни, с цел да изживее норвежката фантазия. Потеклото му допуска, че е квалифициран за среща със скандинавската страна, само че се оказва, че локалните имат с какво да изненадат Ерик. Колоритните традиции, характерните им разбирания за живота и… обичайна кухня съумяват да го впечатлят.
Ерик ни показва Норвегия в цялостния ѝ искра – от невероятната ѝ история, през изключителната обществена и социална система, спиращите дъха естествени дадености до ексцентричните ѝ поданици.
Ерик Дрегни преподава публицистика, креативно писане, британски и италиански език в университета в Минесота. За написването на „ Да изживееш норвежката фантазия “ той печели влиятелна стипендия тъкмо когато схваща, че брачната половинка му е бременна. Това прави едногодишния престой на фамилията в Норвегия доста по-трепетен. Дрегни е създател на 19 книги.
Откъс:
Прекрасен ден в пъкъла
През стъклото на таксито Кати уточни табелата на град Хел, до момента в който пътувахме в този пресен ден с температура двайсет и седем градуса по Целзий в средата на юли. Името непроменяемо предизвикваше усмивки на лицата на снимащите англоговорещи туристи: „ Върви в... “, „ Студен ден в... “, „ Добре пристигнали в... “ и по този начин нататък. Името обаче въобще не отговаряше на пейзажа със спретнати и кокетни ферми и леко хълмисти планини, обърнати към мразовитите води, където се предполагаше, че е потопен огромен нацистки военен транспортен съд – може би дружно с духа на Квислинг, обитаващ пъкъла.
Преди малко кацнахме на летището на Тронхайм, което се намираше на един час път от центъра на града, по тази причина таксиметровият водач ни закара през Хел до центъра на Тронхайм.
Доминиращата постройка в града е катедралата „ Нидарос “, пример на готическата архитектура, с островърхи кули, които се извисяваха към небето още от полагането на основите ѝ през 1070 година. От стрехите се подават обичайните водоливници с гротескни изображения и измъчени гримаси, а на фасадата се виждат редица апостоли и светци, някои от които носят кошница с черепите на обезглавени монаси. Под катедралата – никой не е сигурен тъкмо къде – се допуска, че са заровени мощите на Свети Олаф след провалянето край прилежащия Стикластадир през 1030 година, в борбата против Кнут Велики.
Шофьорът зави по кръговото придвижване в центъра на града, в средата на което имаше голям безоблачен часовник със скулптура на създателя на Тронхайм, Олаф Трюгвасон, или Олаф I, крал на Норвегия от 995 до 1000 година, който предлага на народа си избора да одобри християнството, или да почине от острия му меч. Думите на тези викингски крале не били безрезултатна опасност, както е показано на дребния Мункхолмен, Монашеският остров, който видяхме в залива, където викингите набивали на прът отсечени глави, с цел да отхвърлен нашествениците.
Навлязохме в нашия квартал, Ладемоен, до който има останала от войната постройка на голяма немска фабрика за подводници. След войната решили, че фабриката с дебелите си пет метра стени, не е допустимо да бъде взривена и по тази причина я трансформирали в грамадна бетонна зала за боулинг. Сега докерите могат да играят боулинг и да пият светла бира „ Дъл “ от локалната пивоварна, която е в другия завършек на нашия нов квартал.
Кати уточни блестящо боядисаните здания в жанр ар нуво, които се издигаха минимум на четири етажа. Аз харесах наклонените дървени къщи и неръждясалите коли „ Волво Амазон “, от шейсетте години на ХХ век, паркирани на павираните улици, и попитах водача дали това е най-луксозният регион в града.
– О, не, това е един от най-бедните квартали в Тронхайм – отвърна той.
Таксито спря на нашата нова улица с панорамна панорама към голямо гробище.
– Не може да е това – съобщи Кати и уточни единствената постройка, където беше допустимо да е жилището ни. – Това би трябвало да е военна казарма.
Безличният бял бетонен жилищен блок беше единствено на три етажа и обхващаше цялата пресечка. По тротоара нямаше дървета и колите бълваха изгорелите газове напряко нагоре, по стените на студената постройка.
Проверихме отново адреса, до момента в който таксиметровият водач разтоварваше осемте ни куфара на асфалтирания паркинг зад блока. Хлъцнах, когато видях цената от седемдесет и пет $ за таксито. Седнахме върху куфарите и се вгледахме в бялата бетонна грозота, която щеше да бъде новият ни дом.
– Какво вършим тук? – попита Кати.
И двамата бяхме подведени от туристически плакати и пътеводители с причудливи старомодни дървени хижи с покриви от трева и изгледи към фиордите, и в този момент чакахме новият ни наемодател да ни вкара в бетонния апартамент, който струваше повече от половината от месечната стипендия от „ Фулбрайт “. Кати потупа корема си с нашето бебе, което се развиваше вътре, и видях, че е разтревожена.
– Сигурен съм, че всичко ще бъде наред – споделих прекомерно неубедително, до момента в който седяхме върху куфарите, чакахме хазяина Арне и обмисляхме ориста си.
Половин час по-късно Арне дойде с шикозното си тъмнорозово „ Рено “ и няколко пъти се извини, че е просрочен. С жизнерадостния си темперамент и буйната руса коса, изглеждаше много по-млад от петдесетте си години. Апартаментът принадлежеше на сина му Трьон, който живееше в Южна Норвегия.
– Това е домът на Трьон, като Тронхайм, което значи домът на Трьон – изясни Арне, като се смееше, само че се поправи, че Тронхайм безусловно значи „ дом на хората от региона Трьонелаг “, чийто административен център и максимален град е Тронхайм.
Не знам дали поради шегаджийския темперамент на Арне, или тъй като апартаментът беше доста по-хубав от вътрешната страна, в сравнение с извън, само че по този начин или другояче, настроението ни се усъвършенства, когато видяхме отзивчиво лице, което ни оказва помощ да се настаним. Малкият ни двустаен апартамент имаше скандинавски минималистичен дизайн, подово отопление в банята и огромна железна печка за дърва.
Попитах Арне за какво на прозорците няма мрежи срещу инсекти.
– О, тук има комари – отговори той, – само че те идват, откакто се стъмни.
Изтъкнах, че през лятото не се стъмва.
– Ами, те излизат, откакто слънцето залезе.
Научихме, че слънцето залязва в два часа след среднощ и даже тогава не видяхме инсекти. Това беше прелестен отдих от облаците комари в Минесота, които кръжаха на всички места вкъщи.
Арне се засмя и сподели, че в Норвегия въпреки всичко има някои проблеми.
– Например, в случай че имате колела, най-добре е да ги заключвате. Дори норвежците се научиха да крадат.
Ерик ни показва Норвегия в цялостния ѝ искра – от невероятната ѝ история, през изключителната обществена и социална система, спиращите дъха естествени дадености до ексцентричните ѝ поданици.
Ерик Дрегни преподава публицистика, креативно писане, британски и италиански език в университета в Минесота. За написването на „ Да изживееш норвежката фантазия “ той печели влиятелна стипендия тъкмо когато схваща, че брачната половинка му е бременна. Това прави едногодишния престой на фамилията в Норвегия доста по-трепетен. Дрегни е създател на 19 книги.
Откъс:
Прекрасен ден в пъкъла
През стъклото на таксито Кати уточни табелата на град Хел, до момента в който пътувахме в този пресен ден с температура двайсет и седем градуса по Целзий в средата на юли. Името непроменяемо предизвикваше усмивки на лицата на снимащите англоговорещи туристи: „ Върви в... “, „ Студен ден в... “, „ Добре пристигнали в... “ и по този начин нататък. Името обаче въобще не отговаряше на пейзажа със спретнати и кокетни ферми и леко хълмисти планини, обърнати към мразовитите води, където се предполагаше, че е потопен огромен нацистки военен транспортен съд – може би дружно с духа на Квислинг, обитаващ пъкъла.
Преди малко кацнахме на летището на Тронхайм, което се намираше на един час път от центъра на града, по тази причина таксиметровият водач ни закара през Хел до центъра на Тронхайм.
Доминиращата постройка в града е катедралата „ Нидарос “, пример на готическата архитектура, с островърхи кули, които се извисяваха към небето още от полагането на основите ѝ през 1070 година. От стрехите се подават обичайните водоливници с гротескни изображения и измъчени гримаси, а на фасадата се виждат редица апостоли и светци, някои от които носят кошница с черепите на обезглавени монаси. Под катедралата – никой не е сигурен тъкмо къде – се допуска, че са заровени мощите на Свети Олаф след провалянето край прилежащия Стикластадир през 1030 година, в борбата против Кнут Велики.
Шофьорът зави по кръговото придвижване в центъра на града, в средата на което имаше голям безоблачен часовник със скулптура на създателя на Тронхайм, Олаф Трюгвасон, или Олаф I, крал на Норвегия от 995 до 1000 година, който предлага на народа си избора да одобри християнството, или да почине от острия му меч. Думите на тези викингски крале не били безрезултатна опасност, както е показано на дребния Мункхолмен, Монашеският остров, който видяхме в залива, където викингите набивали на прът отсечени глави, с цел да отхвърлен нашествениците.
Навлязохме в нашия квартал, Ладемоен, до който има останала от войната постройка на голяма немска фабрика за подводници. След войната решили, че фабриката с дебелите си пет метра стени, не е допустимо да бъде взривена и по тази причина я трансформирали в грамадна бетонна зала за боулинг. Сега докерите могат да играят боулинг и да пият светла бира „ Дъл “ от локалната пивоварна, която е в другия завършек на нашия нов квартал.
Кати уточни блестящо боядисаните здания в жанр ар нуво, които се издигаха минимум на четири етажа. Аз харесах наклонените дървени къщи и неръждясалите коли „ Волво Амазон “, от шейсетте години на ХХ век, паркирани на павираните улици, и попитах водача дали това е най-луксозният регион в града.
– О, не, това е един от най-бедните квартали в Тронхайм – отвърна той.
Таксито спря на нашата нова улица с панорамна панорама към голямо гробище.
– Не може да е това – съобщи Кати и уточни единствената постройка, където беше допустимо да е жилището ни. – Това би трябвало да е военна казарма.
Безличният бял бетонен жилищен блок беше единствено на три етажа и обхващаше цялата пресечка. По тротоара нямаше дървета и колите бълваха изгорелите газове напряко нагоре, по стените на студената постройка.
Проверихме отново адреса, до момента в който таксиметровият водач разтоварваше осемте ни куфара на асфалтирания паркинг зад блока. Хлъцнах, когато видях цената от седемдесет и пет $ за таксито. Седнахме върху куфарите и се вгледахме в бялата бетонна грозота, която щеше да бъде новият ни дом.
– Какво вършим тук? – попита Кати.
И двамата бяхме подведени от туристически плакати и пътеводители с причудливи старомодни дървени хижи с покриви от трева и изгледи към фиордите, и в този момент чакахме новият ни наемодател да ни вкара в бетонния апартамент, който струваше повече от половината от месечната стипендия от „ Фулбрайт “. Кати потупа корема си с нашето бебе, което се развиваше вътре, и видях, че е разтревожена.
– Сигурен съм, че всичко ще бъде наред – споделих прекомерно неубедително, до момента в който седяхме върху куфарите, чакахме хазяина Арне и обмисляхме ориста си.
Половин час по-късно Арне дойде с шикозното си тъмнорозово „ Рено “ и няколко пъти се извини, че е просрочен. С жизнерадостния си темперамент и буйната руса коса, изглеждаше много по-млад от петдесетте си години. Апартаментът принадлежеше на сина му Трьон, който живееше в Южна Норвегия.
– Това е домът на Трьон, като Тронхайм, което значи домът на Трьон – изясни Арне, като се смееше, само че се поправи, че Тронхайм безусловно значи „ дом на хората от региона Трьонелаг “, чийто административен център и максимален град е Тронхайм.
Не знам дали поради шегаджийския темперамент на Арне, или тъй като апартаментът беше доста по-хубав от вътрешната страна, в сравнение с извън, само че по този начин или другояче, настроението ни се усъвършенства, когато видяхме отзивчиво лице, което ни оказва помощ да се настаним. Малкият ни двустаен апартамент имаше скандинавски минималистичен дизайн, подово отопление в банята и огромна железна печка за дърва.
Попитах Арне за какво на прозорците няма мрежи срещу инсекти.
– О, тук има комари – отговори той, – само че те идват, откакто се стъмни.
Изтъкнах, че през лятото не се стъмва.
– Ами, те излизат, откакто слънцето залезе.
Научихме, че слънцето залязва в два часа след среднощ и даже тогава не видяхме инсекти. Това беше прелестен отдих от облаците комари в Минесота, които кръжаха на всички места вкъщи.
Арне се засмя и сподели, че в Норвегия въпреки всичко има някои проблеми.
– Например, в случай че имате колела, най-добре е да ги заключвате. Дори норвежците се научиха да крадат.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ