ПП „Републиканци за България“ предлага публичният сектор да купува български храни
ПП „ Републиканци за България “ обръщаме внимание, че продължава практиката всички публични поръчки в обществения бранш в страната, свързани с доставка на храни, да се обезпечават с вносни артикули. Управляващите не заложиха текстове в измененията в Закона за храните, които да задължат обществения бранш и най-много детските градини и учебните заведения да бъдат снабдявани с родна продукция. Държавата трябваше да даде образец и да заеме обществено виновна позиция, да покаже по какъв начин се прави и тогава да изисква от комерсиалните вериги да създадат същото. Това съобщи Чавдар Маринов, специалист за бранш „ Земеделие “ в Политическа партия „ Републиканци за България “.
Вместо това се сътвори безпорядък на пазара посредством поредност от решения „ на парче “. Само за месец и половина Постановление № 70 на Министерския съвет от 2020 година беше променено два пъти.
„ С последните ремонти няма по какъв начин да се усилят българските артикули в комерсиалните вериги. С тях страната единствено преразпределя пазара сред българските производители, като дава преимущество на едни производители, за сметка на други. При приемането на постановлението и в хода на разискване на първия вид, бе подведено държавното управление по отношение на съответното наличие на текста, обвързвано с да вземем за пример 90% монопол за млечните артикули. Българско сурово мляко за 90% от пазара в България няма. Това би трябвало да е ясно на всички. На потребителите щяха да се оферират артикули със изсъхнало или вносно мляко, обезпечени с Постановление на Министерски съвет “, разяснява Чавдар Маринов.
„ Това е положението на родното произвеждане, учредено на изчезнала в България суровина. Страната заема челно място по импорт на изсъхнало мляко в Европейски Съюз. Данните за 2019 година демонстрират, че за четири месеца България е внесла 2 736 тона изсъхнало мляко. Страната ни внася повече изсъхнало мляко, в сравнение с Унгария, Чехия, Гърция, Португалия, Румъния и Финландия. България е и чист вносител на плодове, зеленчуци и картофи. Балансът в търговията с тези артикули е негативен и сочи приблизително 74% импорт.
Постановлението на Министерски съвет очевидно е преследвало други цели, които са много надалеч от тезата за отбрана на дребните производители. Това е единствено дребна част от образците за „ осъществяване на политика”, които подлежат на доста сериозен взор и разбор, защото водят след себе си отрицателни последствия за целия бранш, а той се нуждае не от недомислени решения, а от поредна стратегическа линия в градивен разговор с всички участници по веригата на доставки. Остава да се надяваме, че Европейска комисия не е подхванала наказателна финансова процедура против България, заради тези дейности на държавното управление “, изясни Чавдар Маринов.
Какво трябваше да се направи или какво може да се направи, съгласно Политическа партия „ Републиканци за България “?
Промяна в Закона за храните и задължаване първо в обществения бранш за доставка на избран % храни, обозначени със стандарти за качество, браншови стандарти, локални или местни стандарти, стандарти за генезис, стандарти за характерен, обичаен усет, биологични артикули и други, което няма да опонира на правото на Европейски Съюз.
По този метод не се постанова императивно българското произвеждане, а обвързваме продукцията с избрани „ етикети”, които подсигуряват добавена стойност и отбрана на потребителя.
Разбира се, първо би трябвало да се изработят такива стандарти, някои от тях съществуват и сега, а процентът на подобен тип храни следва да бъде внедрен, след изработката на разбор по количества и посоки. След изследване на потребителите към такива стандарти и след добитите изгоди, този логаритъм самичък ще се придвижи в комерсиалната мрежа, тъй като потребителят ще го търси. Търговските вериги приветстваха сходна концепция, само че тя не бе осъществена.
Подобни ограничения следва да се вкарват на законово съображение и след извършен спор със засегнатите страни, тъй като е допустимо да последват големи финансови наказания за България!
Вместо това се сътвори безпорядък на пазара посредством поредност от решения „ на парче “. Само за месец и половина Постановление № 70 на Министерския съвет от 2020 година беше променено два пъти.
„ С последните ремонти няма по какъв начин да се усилят българските артикули в комерсиалните вериги. С тях страната единствено преразпределя пазара сред българските производители, като дава преимущество на едни производители, за сметка на други. При приемането на постановлението и в хода на разискване на първия вид, бе подведено държавното управление по отношение на съответното наличие на текста, обвързвано с да вземем за пример 90% монопол за млечните артикули. Българско сурово мляко за 90% от пазара в България няма. Това би трябвало да е ясно на всички. На потребителите щяха да се оферират артикули със изсъхнало или вносно мляко, обезпечени с Постановление на Министерски съвет “, разяснява Чавдар Маринов.
„ Това е положението на родното произвеждане, учредено на изчезнала в България суровина. Страната заема челно място по импорт на изсъхнало мляко в Европейски Съюз. Данните за 2019 година демонстрират, че за четири месеца България е внесла 2 736 тона изсъхнало мляко. Страната ни внася повече изсъхнало мляко, в сравнение с Унгария, Чехия, Гърция, Португалия, Румъния и Финландия. България е и чист вносител на плодове, зеленчуци и картофи. Балансът в търговията с тези артикули е негативен и сочи приблизително 74% импорт.
Постановлението на Министерски съвет очевидно е преследвало други цели, които са много надалеч от тезата за отбрана на дребните производители. Това е единствено дребна част от образците за „ осъществяване на политика”, които подлежат на доста сериозен взор и разбор, защото водят след себе си отрицателни последствия за целия бранш, а той се нуждае не от недомислени решения, а от поредна стратегическа линия в градивен разговор с всички участници по веригата на доставки. Остава да се надяваме, че Европейска комисия не е подхванала наказателна финансова процедура против България, заради тези дейности на държавното управление “, изясни Чавдар Маринов.
Какво трябваше да се направи или какво може да се направи, съгласно Политическа партия „ Републиканци за България “?
Промяна в Закона за храните и задължаване първо в обществения бранш за доставка на избран % храни, обозначени със стандарти за качество, браншови стандарти, локални или местни стандарти, стандарти за генезис, стандарти за характерен, обичаен усет, биологични артикули и други, което няма да опонира на правото на Европейски Съюз.
По този метод не се постанова императивно българското произвеждане, а обвързваме продукцията с избрани „ етикети”, които подсигуряват добавена стойност и отбрана на потребителя.
Разбира се, първо би трябвало да се изработят такива стандарти, някои от тях съществуват и сега, а процентът на подобен тип храни следва да бъде внедрен, след изработката на разбор по количества и посоки. След изследване на потребителите към такива стандарти и след добитите изгоди, този логаритъм самичък ще се придвижи в комерсиалната мрежа, тъй като потребителят ще го търси. Търговските вериги приветстваха сходна концепция, само че тя не бе осъществена.
Подобни ограничения следва да се вкарват на законово съображение и след извършен спор със засегнатите страни, тъй като е допустимо да последват големи финансови наказания за България!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ