Лидия Инджова и различната ѝ роля в Доза щастие
Познаваме Лидия Инджова от филмите " Love.net " (2011 г.) " Прелюбодеяние " (2014 г.), " Събирач на трупове " (2015 г.) и " Доза Щастие " (2019 г.). Всички те сега могат да бъдат гледани в секцията с български филми на HBO GO.
В съпоставяне с последните изпълнени с кино планове години, последните няколко месеца са много по-различни за Лидия - при започване на година тя стана майка за първи път.
Два месеца по-късно пандемията блокира света, само че особено за Лидия тя не носи някакви особени негативи - по този начин или другояче би трябвало да стои в дома си в Белгия, където живее от няколко години. И нищо не се трансформира, като се изключи че синът ѝ Мартин не стопира да пораства, без към този момент да може да се запознае онлайн с баба си и дядо си в България.
Вижте тази обява в Instagram. Публикация, споделена от Lydia Indjova (@lydiaindjova) на Мар 14, 2020 в 10:34 PDT
За разлика от множеството си сътрудници, които се чудят по какъв начин да уплътняват многото свободно време, което непредвидената обстановка отваря пред тях, на Лидия не са ѝ нужни спомагателни провокации - бебето ѝ ги обезпечава непрекъснато.
А в дребното си персонално свободно време тя си слага цел - да гледа всички филми, които все не съумява, нищо че от дълго време си ги е набелязала.
Признава, че елементарно се зарибява по сериали. Любими са ѝ класиката " В обувките на Сатаната " (Breaking Bad) и по-новият Fleabag. Но тъй като сериалите изискват повече време, по тази причина в този момент взема решение да се концентрира върху филмите.
На първо място в листата на Лидия са българските, по-късно белгийски, а след тях... " Не знам... карам ги по страни (смее се, бел. авт.). " Последният български, който към този момент е гледала, е " Докато спеше Ая " (2016 г.) на Цветодар Марков.
Може би не всички знаят, само че Лидия приключва продуцентство и редом с актьорската си работа развива и филми. Затова и се надява през юли - " нека всичко е наред и отворят границите " - да иде в Алпите, с цел да снима дребен план, по който работи.
Лидия поддържа самодейността на HBO България за основаването на секция с български филми, тъй като по този метод те ще не престават да бъдат гледани, а трудът на създателите - оценен. Към момента в " Предложения от България " има 24 кино лентата. Последният прибавен е " Доза Щастие ", в който присъединяване има и тя.
Седмица след премиерата си, филмът на режисьора Яна Титова към този момент е най-гледаното българско заглавие в HBO GO в седем страни.
Филмът е основан на книгата " Падение и избавление " (изд. Жанет-45, 13.90 лева.), в която Весела Тотева разказва битката си със зависимостите, пътят, който би трябвало да извърви, и по какъв начин съумява да ги остави зад тила си и да продължи напред. Лидия Инджова е в ролята на Бистра - сестрата на Весела.
„ Доза Щастие “ – най-голямото предизвикателство за Валентина Каролева
Каква е ориста на българските филми след премиерата им по кината
Как се стигна до присъединяване в " Доза Щастие "?
" Доза Щастие " е доста специфичен план. Така го усетих още когато Яна (Яна Титова, режисьорът на кино лентата - бел. авт.) ми се обади. Предложи ми ролята непосредствено, без да минавам кастинг, което е страховит комплимент за един артист.
На първата ни среща Яна ми описа за целия план и за това какъв брой бързо се развива. Разказа ми и историята на Весела Тотева, която аз не бях чувала, както и за това, че точно Валя (Валентина Каролева, бел. авт.) ще играе майка си - все сигнали, че " Доза Щастие " е специфичен филм. Такъв и се оказа.
Всичко беше планувано и проведено. Направиха по този начин, че да дойда в България, тъй като Яна държеше аз да изиграя Бистра. Аз пък толкоз одобрявам Яна - и като актриса, и като режисьор. Тя прави доста повече, в сравнение с се чака по принцип от актьорите, вижда повече. Много одобрявам късометражните ѝ филми. " 88 MHz " за незрящия радио публицист Йордан Георгиев също е страховит.
Заради всичко това желаех да я поддържа. Но имах желанието да го направя като създател, тъй като се удивлявам и на бързината, с която Яна прави нещата, и на душата, която влага, и на метода, по който съумява да извади най-хубавото от хората.
Трудно ли се играе по сюжет, основан на същинска история?
Особено възприятие е. Да знаеш, че Бистра - първообразът на моята героиня, е някъде там, в публиката, и гледа филма; че написаното в книгата и сюжета се е случило в действителност...
Подходих доста внимателно. С надълбоко почитание към героинята, която има действителен първообраз. Притеснявах се да не засегна някого. А най-трудно беше да внимавам и да защитя облика - във всяка сцена. Като артист постоянно си на страната на героя си, само че при Бистра беше още по-важно.
Но въпреки всичко, филмът не е документален. Яна ми сподели, че е доразвила облика и не искаше това, че е основан на същинска човешка история, да ме лимитира. Затова и ми повтаряше, че не си наподобявам с същинската Бистра, че доста от сцените са художествена небивалица. Затова този облик е по-скоро виждане на Яна, а не документалистика.
На какво се дължи триумфът на " Доза Щастие "?
Много са детайлите, само че преди всичко е фактът, че " Доза Щастие " е изработен с обич. До този миг толкоз стимулиран механически екип аз не бях виждала, в действителност! И макар че " Доза Щастие " е филм, осъществен с лимитирани финансови средства, екипът му вложи всичко от себе си. И това, съгласно мен, се вижда и се усеща от феновете.
От неговите основатели Яна, Алек Алексиев и Ники Стоичков разбрах, че реализацията му след края на фотосите се е случила извънредно бързо. Много са детайлите, само че преди всичко в действителност е фактът, че " Доза Щастие " е изработен с обич.
И до момента в който на някои филми им лишава години, с цел да бъдат основани, то пътят на този, от написването на сюжета до излизането на екран, бе на висока скорост. Има една невероятна сила, която някак се усеща.
Разбира се, значима е и самата история, както и фактът, че Валя влиза в ролята на майка си. Дори в този момент, от дистанцията на времето, единствено като го споделям, ме побиват тръпки - толкоз е въздействащо. И Валя играе прелестно. Просто виждаш, че е същинско. А поради режисурата на Яна филмът върви, споделя забавно, динамично, и художествената история те сграбчва...
В съпоставяне с последните изпълнени с кино планове години, последните няколко месеца са много по-различни за Лидия - при започване на година тя стана майка за първи път.
Два месеца по-късно пандемията блокира света, само че особено за Лидия тя не носи някакви особени негативи - по този начин или другояче би трябвало да стои в дома си в Белгия, където живее от няколко години. И нищо не се трансформира, като се изключи че синът ѝ Мартин не стопира да пораства, без към този момент да може да се запознае онлайн с баба си и дядо си в България.
Вижте тази обява в Instagram. Публикация, споделена от Lydia Indjova (@lydiaindjova) на Мар 14, 2020 в 10:34 PDT
За разлика от множеството си сътрудници, които се чудят по какъв начин да уплътняват многото свободно време, което непредвидената обстановка отваря пред тях, на Лидия не са ѝ нужни спомагателни провокации - бебето ѝ ги обезпечава непрекъснато.
А в дребното си персонално свободно време тя си слага цел - да гледа всички филми, които все не съумява, нищо че от дълго време си ги е набелязала.
Признава, че елементарно се зарибява по сериали. Любими са ѝ класиката " В обувките на Сатаната " (Breaking Bad) и по-новият Fleabag. Но тъй като сериалите изискват повече време, по тази причина в този момент взема решение да се концентрира върху филмите.
На първо място в листата на Лидия са българските, по-късно белгийски, а след тях... " Не знам... карам ги по страни (смее се, бел. авт.). " Последният български, който към този момент е гледала, е " Докато спеше Ая " (2016 г.) на Цветодар Марков.
Може би не всички знаят, само че Лидия приключва продуцентство и редом с актьорската си работа развива и филми. Затова и се надява през юли - " нека всичко е наред и отворят границите " - да иде в Алпите, с цел да снима дребен план, по който работи.
Лидия поддържа самодейността на HBO България за основаването на секция с български филми, тъй като по този метод те ще не престават да бъдат гледани, а трудът на създателите - оценен. Към момента в " Предложения от България " има 24 кино лентата. Последният прибавен е " Доза Щастие ", в който присъединяване има и тя.
Седмица след премиерата си, филмът на режисьора Яна Титова към този момент е най-гледаното българско заглавие в HBO GO в седем страни.
Филмът е основан на книгата " Падение и избавление " (изд. Жанет-45, 13.90 лева.), в която Весела Тотева разказва битката си със зависимостите, пътят, който би трябвало да извърви, и по какъв начин съумява да ги остави зад тила си и да продължи напред. Лидия Инджова е в ролята на Бистра - сестрата на Весела.
„ Доза Щастие “ – най-голямото предизвикателство за Валентина Каролева
Каква е ориста на българските филми след премиерата им по кината
Как се стигна до присъединяване в " Доза Щастие "?
" Доза Щастие " е доста специфичен план. Така го усетих още когато Яна (Яна Титова, режисьорът на кино лентата - бел. авт.) ми се обади. Предложи ми ролята непосредствено, без да минавам кастинг, което е страховит комплимент за един артист.
На първата ни среща Яна ми описа за целия план и за това какъв брой бързо се развива. Разказа ми и историята на Весела Тотева, която аз не бях чувала, както и за това, че точно Валя (Валентина Каролева, бел. авт.) ще играе майка си - все сигнали, че " Доза Щастие " е специфичен филм. Такъв и се оказа.
Всичко беше планувано и проведено. Направиха по този начин, че да дойда в България, тъй като Яна държеше аз да изиграя Бистра. Аз пък толкоз одобрявам Яна - и като актриса, и като режисьор. Тя прави доста повече, в сравнение с се чака по принцип от актьорите, вижда повече. Много одобрявам късометражните ѝ филми. " 88 MHz " за незрящия радио публицист Йордан Георгиев също е страховит.
Заради всичко това желаех да я поддържа. Но имах желанието да го направя като създател, тъй като се удивлявам и на бързината, с която Яна прави нещата, и на душата, която влага, и на метода, по който съумява да извади най-хубавото от хората.
Трудно ли се играе по сюжет, основан на същинска история?
Особено възприятие е. Да знаеш, че Бистра - първообразът на моята героиня, е някъде там, в публиката, и гледа филма; че написаното в книгата и сюжета се е случило в действителност...
Подходих доста внимателно. С надълбоко почитание към героинята, която има действителен първообраз. Притеснявах се да не засегна някого. А най-трудно беше да внимавам и да защитя облика - във всяка сцена. Като артист постоянно си на страната на героя си, само че при Бистра беше още по-важно.
Но въпреки всичко, филмът не е документален. Яна ми сподели, че е доразвила облика и не искаше това, че е основан на същинска човешка история, да ме лимитира. Затова и ми повтаряше, че не си наподобявам с същинската Бистра, че доста от сцените са художествена небивалица. Затова този облик е по-скоро виждане на Яна, а не документалистика.
На какво се дължи триумфът на " Доза Щастие "?
Много са детайлите, само че преди всичко е фактът, че " Доза Щастие " е изработен с обич. До този миг толкоз стимулиран механически екип аз не бях виждала, в действителност! И макар че " Доза Щастие " е филм, осъществен с лимитирани финансови средства, екипът му вложи всичко от себе си. И това, съгласно мен, се вижда и се усеща от феновете.
От неговите основатели Яна, Алек Алексиев и Ники Стоичков разбрах, че реализацията му след края на фотосите се е случила извънредно бързо. Много са детайлите, само че преди всичко в действителност е фактът, че " Доза Щастие " е изработен с обич.
И до момента в който на някои филми им лишава години, с цел да бъдат основани, то пътят на този, от написването на сюжета до излизането на екран, бе на висока скорост. Има една невероятна сила, която някак се усеща.
Разбира се, значима е и самата история, както и фактът, че Валя влиза в ролята на майка си. Дори в този момент, от дистанцията на времето, единствено като го споделям, ме побиват тръпки - толкоз е въздействащо. И Валя играе прелестно. Просто виждаш, че е същинско. А поради режисурата на Яна филмът върви, споделя забавно, динамично, и художествената история те сграбчва...
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ