Търпя тормоза на снаха ми под собствения си покрив, заради щастието на сина
Познавам снаха си още от дете. Със сина ми бяха другари, играеха дружно и в случай че някой ме беше попитал дали бих я поискала един ден за моя снаха, сигурно щях да кажа „ да “, тъй като Надя беше непретенциозно и положително момиче. Но изминаха години и тя се промени. От непретенциозно момиче, Надя се трансформира в капризна, груба, шумна и глупава госпожица. Тогава посъветвах сина си да я зареже и да не унищожава живота си, поради нея. Но той не ме послуша, и продължи да се среща с Надя скрито вкъщи, до момента в който тя не забременя.
Много ми се искаше да ги отпратя в дома на Надя, само че синът ми настоя да живеем дружно. Как ли не му обяснявах, че с жена му сме разнообразни характери, които нямат нищо общо между тях, а и не аз съм я избрала за снаха, с цел да пребивавам в този момент с нея. Но не, към този момент трета година съжителстваме под един покрив. Какво ли не видях и не чух през това време – единствено Бог знае! И храната ми изяждаха, и сладки стонове дочувах от тоалетната, и грубостта на роднините й търпях. А по какъв начин се промени синът ми. На всичкото от горната страна съобщи, че аз съм коренът на цялото зло. Още първия ден, в който Надя стъпи в къщата ми, ясно съобщи на висок глас: “ Аз не съм чистачка и няма да ви шетам! “ Тогава й отговорих, че щом се намира в моя дом е длъжна да съблюдава и моите правила. Щом не й харесва – прав й път.
Но синът ми не желае да се изнесат на квартира, тъй като, когато двамата се скарат, Надя го прогонва, а вкъщи той си живее по този начин, както си изиска. Заради нея не ми се прибира от работа. И с цел да бъда положителната свекърва, се постанова да мълча, да понасям грубостите на снаха си, да я очаквам да й пристигна настроението, с цел да седнем дружно на масата. Тоест, да намеря за себе си малко кътче – и тогава ще бъда добра свекърва! Многократно се пробвах да приказвам с Надя, обясних й, че тя също е майка и има наследник. Че не би трябвало да унищожава връзката сред майка и дете, и да принуждава сина ми да избира сред чука и наковалнята. Но най-страшното е, че моят добър наследник, който постоянно споделяше, че съм неговия най-хубав другар, в този момент е злобен, нападателен, постоянно сърдит и навъсен.
Имам възприятието, че Надя му е промила мозъка. Вчера, до момента в който бях на работа, ненадейно щерка ми звънна по телефона: „ Мамо, едвам се възпирам, само че доскоро Надя ми сподели, че в случай че си държиш езика зад зъбите, всичко ще бъде наред. “ Оказва се, че в моя дом и под моя покрив, аз би трябвало да си мълча, а снаха ми да трови всички ни със своята неучтивост! Ето това би трябвало да понасям, с цел да бъда добра свекърва.
Инфо: Лична драма
