Познавам Руми от 5 години. Запознахме се в един дъждовен

...
Познавам Руми от 5 години. Запознахме се в един дъждовен
Коментари Харесай

Живот в слепота: Момчето, което „вижда“ със сърцето си

Познавам Руми от 5 години. Запознахме се в един дъждовен ден пред Факултета по публицистика и всеобща връзка след първата ни лекция. Стоеше на стълбите пред входната врата с белия си бастун, слънчеви очила (с които след това разбрах, че в никакъв случай не се разделя) и държеше телефон в ръка. Руми е от Хасково. Решава да се реалокира в София с цел да следва фантазиите си. Завършва публицистика, а сега довършва магистратурата си в Историческия факултет. Влюбен е в радиото, а всички негови другари – в гласа му.
 
В този материал няма да откриете опит за провокиране на страдание, нито упреци към който и да било за положението му. Няма да прочетете и молби за помощ, състрадание или приемливост към хората в затруднено състояние. В идващите редове може да откриете само откровеност. Това е всекидневието на един мъж с бял бастун, който е приел действителността такава, каквато е, без да се тормози да я показа (с усмивка). Човек, който умее да се радва на дребните неща. Онези, които ние „ виждащите “ не виждаме. Като слънцето, да вземем за пример, на което Руми възкликва „ Боже, какво хубаво слънце е пекнало “.
 Руми Рафет Личен списък
Руми, разкажи ми каква стартира всеки един твой ден?

Началото на деня ми е най-слабо отзивчивото време от денонощието. Денят постоянно стартира с кафе. Живея в общежитие в чийто вход има кафемашина. Когато го няма този бърз метод си подготвям самичък кафето. Как? Лесно, наливам си смляно кафе в цедката на кафе машината, или както си подготвят кафето всички останали. Трябва да бъда деликатен с цел да не разсипя кафето, само че това не ми се случва. Тогава премислям програмата си за деня и се акордирам за провокациите. А какви са тези провокации.

Как се справяш с битовизмите?

Не се величая с кулинарни качества. Мажа филии. С времето го усвоих. С малко повече умелост. Когато съм си в личния дом нямам проблем с осъществяването на битовите задания. Те не са разграничават изключително доста с на останалите хора, които употребяват зрението си, просто влагам малко повече внимание и централизация. Обичам хигиената. Старая се да подкрепям положително равнище на непорочност в стаята си. Просто изисква повече централизация и време. Не мога да кажа, че когато си със изгубено зрение битовите задания са непостижими, нито мога да кажа, че и с нищо не се разграничават. Преодолява се всичко с внимание и централизация.-->

Навън какви са компликациите? Придвижване, градски превоз?

Трудностите на открито са в непозната среда. Когато съм на обещано място за първи път – аз не мога с един взор да обхвана ситуацията и да си изградя зрителната визия. На мен това ми лишава повече време. Градската среда има своите неуредици. Дупките, които се пълнят с вода при всеки един дъжд и са сложни за заобикаляне, проблемите със светофарите, които не всеки път са добре озвучени. А в градския превоз разчиташ на конфигурирани стратегии на смарт телефона. Те са свързани с GPS-а и те предизвестяват коя спирка наближаваш. Ако се наложи да си купиш билет - търсиш угодлив пасажер да ти го перфорира. Помощ в магазините постоянно съм получавал. Идва чиновник и оказва помощ с извършването на покупки. Ти му казваш от какво се нуждаеш, минавате дружно сред рафтовете и плащаш. Научих се да различавам банкнотите по мярка, тъй че и това не ме тормози.
 Руми Рафет Личен списък
Ти си студент към момента, по какъв начин се справяш в университетска среда?

С повече тренировки мога да си стигна самичък до залата в университета. Ще си отрепетирам маршрута и ще стигна. Вътре в самите здания не са огромните компликации. Големите компликации са постоянно стигането от точка А до точка Б. В затворени пространства няма дупки, несъответстващо ситуирани стълбове и трафик. Може да се оправиш и ориентираш. Лекциите си протоколирам в преносим компютър, на който имам конфигуриран говорещ програмен продукт. С тях съм нямал проблеми. Трудно е набирането на образователни материали. Когато започваме нова дисциплинираност при започване на семестъра, първият въпрос, който изниква в съзнанието ми е - по какъв начин ще се приготвя за идния изпит, дали ще имам материали в наличен тип. Това значи електронни текстове и учебници. За наслада, в България имаме няколко организации, които дават литеуратура на хора със зрителни увреждания. Ако разполагам с книжно тяло – аз си го сканирам самичък. Или се адаптираш, или отпадаш.

Какво детство имаше? Успяваше ли да се впишеш в „ тайфата “ и чувствал ли се в миналото отритнат?

Имах хубаво детство. Бях привикнал с децата и те бяха привикнали с мен. Не съм се чувствал дискриминиран. Имаше и деца, които страняха от мен. Децата са чувствителни. Дори и да не става въпрос за някакво безусловно деяние, то се усеща. Дори и да е имало моменти, в които да съм се чувствал неприятно, аз не съм ги запомнил, с цел да кажа през днешния ден че съм се чувствал отблъснат и отритнат. Вместо да се вторачвам в отрицателна случки, постоянно съм предпочитал да се веселя на децата към мен. За благополучие, постоянно е имало деца, които да си играят с мен, което е било по-важно. Човек би трябвало да прави оценка нещата, които има, вместо да се вторачва и блокира в нещата, които няма. Нямал съм безусловно чувство за игнор. Родителите ми постоянно са се стараели да не се държат с мен като със саксийно цвете и да ме пазят да не търча доста, да не се качвам по дърветата. Винаги съм имал задоволително независимост, което ме направи задоволително независим. Единственият ослепителен случай, в който съм се чувствал безмилостен, е една обстановка на детската площадка, в която група деца започнаха да ме замерват с трева. Аз нямаше по какъв начин да избягам, тъй като бях самичък. Това е миг, в който съм се чувствал много уязвим и който помня и до през днешния ден. Но това не ме пречупи. Зависи човек по какъв начин реагира на компликациите. Избираш дали да те пречупят или да те калят. Уроците на живота.

Успяваш ли тази максима да я спазваш постоянно в сложни моменти?

И до през днешния ден я съблюдавам. Не мога да се оплача от шанса и хората, с които ме среща живота. Аз съм положителен и към мен има такива хора. Не задълбочавам върху отрицателните неща в живота. Аз съм удобен човек. За мен е доста непрактично да обръщаш прекомерно огромно внимание на минусите, на неприятните неща. Да не прозвучи като някакъв кух оптимизъм, само че в случай че сутринта те ядоса някой, след това да пропилееш през целия ден и да се дразниш на тази къса преживелица, само вреди на теб.

А какъв е работният ти опит?

Работодателите мъчно се доверяват на човек със зрително увреждане. Те са задоволително тактични, с цел да не те отхвърлят безусловно поради недостига ти. Много работодатели още при научаването, че си човек с увреждания, внимателно те отхвърлят от листата. Не е проблем, че го вършат. Това е тяхно право. Въпросът е, че в множеството случаи не ти дават опция да покажеш какво можеш и какво не можеш. Не съм кандидатствал за водач, там е обикновено да ме отхвърлят. Опитите ми за кандидатстване са били в областта на радиото, тъй като това съм приключил. Владея турски език и съм се пробвал в други сфери с такова условие, само че не съм стигал даже до изявленията.

Защо съгласно теб работодателите имат сходни предубеждения?

Защото е доста по-лесно да си спестиш риска и да наемеш някого, в сравнение с да рискуваш и да назначиш човек с увреждане.

Това по какъв начин ти се отразява прочувствено? Влияе ли ти?

Старая се да не ми въздейства. Животът продължава. Ако обръщам внимание на пропуснатите благоприятни условия - няма да мога да се съсредоточа върху бъдещи такива. Дискриминацията е задоволително рафирана с цел да не ти кажат в лицето „ като си кьорав – къде си тръгнал “. Но не е задоволително, с цел да ти дадат късмет за изява. Но да не генерализираме. Вече има и работодатели, които съумяват да преодолеят тези предубеждения.
Източник: dariknews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР