Познавам Дениз Юджел отдавна. В продължение на шест години работехме

Познавам Дениз Юджел от дълго време. В продължение на шест години работехме дружно съвсем всеки ден. Спорихме постоянно за това коя да е водещата ни публикация. Спорихме и за заглавията. И това не всеки път ни доставяше наслаждение. Но постоянно бяхме изцяло отдадени на работата.

Научих доста от Дениз. От неговата безрезервност. Той е превъзходен и самоуверен публицист, цялостен с истински хрумвания. Умее да разказва прелестно - в своя личен, сензитивен, на моменти даже лиричен жанр. Дениз обаче може и да се бунтува. Той знае доста добре по какъв начин да притегли вниманието. И да го задържи.

Това качество имат и доста от неговите другари. Именно те бяха тези, които не престанаха да се борят за освобождението му - проведоха концерти на взаимност, автомобилни шествия из немските градове, демонстрации. И на всички места носеха плакати, балони и тениски с хаштага #freeDeniz.

Хепиенд? Не напълно.

Именно тази мощ на публичния митинг не разреши на немската политика да загърби своята отговорност в тази ситуация с Дениз Юджел. Очевидно и в нощта преди освобождението му са се водили договаряния на най-високо държавно равнище. Конкретният тип на договорката обаче не е прочут на никого - най-малко към този момент.

След една година и два дни, прекарани в пандиза, Дениз Юджел най-сетне беше пуснат на независимост. Когато разбрах, не можах да сдържа сълзите си. Този свободен дух прекара толкоз доста дни и нощи зад решетките при непоколебим режим!

Когато през вчерашния ден се появиха първите фотоси след освобождението му, на които се вижда по какъв начин Дениз прегръща обичаната си Дилек под намерено небе, евентуално мнозина са проронили сълзи. Защото болката е надълбоко изписана в лицето на Дениз. Той се е хванал като удавник за брачната половинка си, с която се ожени, до момента в който беше в пандиза.

Разтърсващ хепиенд? Не напълно. Защото при цялата тази наслада и облекчение от неговото освобождение не трябва да забравяме едно: Дениз е единствено един от над 100 задържани публицисти в Турция. И който си мисли, че с това решение турският президент Реджеп Ердоган стартира нова епоха на политическо разведряване, се заблуждава. Защото директно след новината за освобождението на Дениз Юджел стана ясно, че правилните на Ердоган съдии са осъдили на пожизнен затвор шестима турски публицисти. В този миг Дениз даже още не беше напуснал пандиза.

Битката не трябва да стопира

Понеже тези хора не са немски жители, това понижава опциите на немското държавно управление да въздейства по дипломатически път. За обществото обаче поданството на тези публицисти не трябва да стои преди всичко.

Може би беше изненадващо, че през миналата година толкоз доста хора се застъпиха за освобождението на Дениз Юджел. С неговото освобождение обаче тази борба не трябва да стопира. Защото по света над 300 публицисти и журналистки са в пандиза, единствено тъй като са се борили за свободата на медиите. Някои от тях даже биват измъчвани.

И при цялата тази наслада и облекчение изключително през днешния ден не трябва да забравяме следното: даже и единствено един публицист да е хвърлен в пандиза поради своите сериозни публикации, не трябва да преставаме да подлагаме на критика, не трябва да преставаме да желаеме от политиката да се намеси и да се бори за освобождението му. Сигурна съм, че и Дениз си пожелава сега тъкмо това, приключва Инес Пол.