Бела и нейният необикновен урок по емпатия
Познавам Бела Чолакова около „ Момичетата от града “. Със сигурност сте чели нейни ревюта на книги при нас или изявленията. Може би сте попадали и на ФБ страницата й „ Яж, чети и бит “, дребна частичка от нейния персонален свят и от този на книгите. Бела е публицист в „ 168 часа “ и точно работата й там я води до първата й авторска книга. За „ Осиновени истории “ си поговорихме с нея преди няколко дни измежду уюта на една обичана сладкарница. И за доста други неща. Например че обувчиците от корицата са в действителност първите обувки на щерка й Ема... Накрая получих и своя подпис, който носи извънредно скъпо за мен обръщение. Благодаря!
Представянето на „ Осиновени истории “ е на 15 декември в „ Перото “. Не го пропускайте, тъй като откакто опознах малко повече Бела, знам, че това ще бъде едно доста ярко и топло събитие. И усмихнато... като самата нея.
Как се роди концепцията за тази книга? Защо избра тематиката за осиновяването?
Темата избра мен. Попадайки на нея, осъзнах какъв брой рядко се написа за осиновяването в България и най-много какъв брой рядко се написа положително. Сякаш се търсеха най-вече скандални истории, с доста драма, злощастие и по опция подозрения за дадени подкупи за още по-голяма сензационност. А в осиновяването има и толкоз благополучие, грижа, доброта, човещина и безпределно доста обич… Но сякаш те не се посочваха, тъй като „ драмата продава повече “. Някой трябваше да концентрира върху тях.
И то не просто тъй като хората имат потребност от позитивни истории, а тъй като в обществото ни към момента господстват прекомерно доста табута и неправилни показа за осиновяването. А с цел да вървим по пътя към приемливост, е належащо да подходим възпитано и рационално и към тематиката осиновяване – да стартираме да гледаме на процеса изцяло естествено.
Да престанем да съдим осиновените или осиновителите или да ги възприемаме като „ второкласен хора “.
Колко време ти лиши да събереш тези 21 истории? Защо тъкмо тях представяш?
Пиша по тематиката осиновяване от 13 години, рубриката с персонални истории в „ 168 часа “ се роди преди четири, а желанието да се трансформира в книга, се разсъни предходната Коледа. Избрах измежду героите да има и осиновени, и осиновители, и биологични родители – с цел да се видят другите гледни точки в този триъгълник на болежка, мощ и обич. Защото всяка една от страните е значима, има своята роля, своите страсти и своите права.
Кое е най-трудно за хората, взели решение да осиновят дете?
В множеството случаи хората се сблъскват с компликации, преди да стигнат до решение за осиновяване – неспособност за зачеване, години на напразни опити и тежки процедури, даже загуба на бебе. След взимането на решението сякаш пътят се отваря пред тях и процесът им се коства доста по-лек от всичко претърпяно до този миг. Някои даже споделиха с мен, че като че ли това им е било предопределено, че тяхното дете просто се е родило другаде и те са били принудени да минат през проблеми, до момента в който се насочат към него, само че един път тръгнали, като че ли всичко се е наредило.
Разбира се, всяко семейство минава през разнообразни стадии на пригаждане, на приспособяване към новите функции и към новата настройка. Всички тези стадии са свързани със разтърсвания, пренареждане на полезностите и слагане под въпрос на доста от убежденията. Но през същите тези стадии минават и фамилиите, когато им се роди дете. Много от компликациите след осиновяване са свързани не със самото осиновяване, а с родителството по принцип.
Трябва ли да се заяви на детето (и на каква възраст), че е осиновено? С какви думи?
Категорично загадка не трябва да се основава и детето не трябва да живее в неистина. Това към този момент поучават психолозите и обществените служащи. За благополучие, най-малко в това отношение обществото много е еволюирало. Препоръчва се на родителите още безусловно от първия ден при взимането на детето от вкъщи или от приемното семейство да му се приказва за осиновяването. С подобаващи думи, приказки, истории – по какъв начин родителите му са го „ срещнали в бебешката къща “, по какъв начин е „ расло в корема на друга жена, само че постоянно в сърцето на мама “, по какъв начин то е „ най-големият подарък за мама и баща “. Разбира се, не трябва да се отива и в другата прекаленост и да му бъде натяквано непрестанно. Има безвъзмездни групи за взаимопомощ за родители към Българската асоциация „ Осиновени и осиновители “, където всеки нов осиновител може да получи поддръжка и нужните препоръки от други родители, които към този момент са минали по неговия път. А помощта от човек с персонален опит е скъпа.
Колко постоянно осиновени деца вземат решение да търсят биологичните си родители?
Днес от ден на ден, но разбира се, когато към този момент не са деца, а зрели персони. И в множеството случаи не търсят „ родители “, тъй като към този момент имат такива, а търсят „ биологичен генезис “. За доста от тях е значимо да схванат предишното си, историята си, това доста им оказва помощ, с цел да одобряват себе си такива, каквито са, и с цел да се усещат пълноценна персона. Да познаваш корените си, е извънредно значимо от
Представянето на „ Осиновени истории “ е на 15 декември в „ Перото “. Не го пропускайте, тъй като откакто опознах малко повече Бела, знам, че това ще бъде едно доста ярко и топло събитие. И усмихнато... като самата нея.
Как се роди концепцията за тази книга? Защо избра тематиката за осиновяването?
Темата избра мен. Попадайки на нея, осъзнах какъв брой рядко се написа за осиновяването в България и най-много какъв брой рядко се написа положително. Сякаш се търсеха най-вече скандални истории, с доста драма, злощастие и по опция подозрения за дадени подкупи за още по-голяма сензационност. А в осиновяването има и толкоз благополучие, грижа, доброта, човещина и безпределно доста обич… Но сякаш те не се посочваха, тъй като „ драмата продава повече “. Някой трябваше да концентрира върху тях.
И то не просто тъй като хората имат потребност от позитивни истории, а тъй като в обществото ни към момента господстват прекомерно доста табута и неправилни показа за осиновяването. А с цел да вървим по пътя към приемливост, е належащо да подходим възпитано и рационално и към тематиката осиновяване – да стартираме да гледаме на процеса изцяло естествено.
Да престанем да съдим осиновените или осиновителите или да ги възприемаме като „ второкласен хора “.
Колко време ти лиши да събереш тези 21 истории? Защо тъкмо тях представяш?
Пиша по тематиката осиновяване от 13 години, рубриката с персонални истории в „ 168 часа “ се роди преди четири, а желанието да се трансформира в книга, се разсъни предходната Коледа. Избрах измежду героите да има и осиновени, и осиновители, и биологични родители – с цел да се видят другите гледни точки в този триъгълник на болежка, мощ и обич. Защото всяка една от страните е значима, има своята роля, своите страсти и своите права.
Кое е най-трудно за хората, взели решение да осиновят дете?
В множеството случаи хората се сблъскват с компликации, преди да стигнат до решение за осиновяване – неспособност за зачеване, години на напразни опити и тежки процедури, даже загуба на бебе. След взимането на решението сякаш пътят се отваря пред тях и процесът им се коства доста по-лек от всичко претърпяно до този миг. Някои даже споделиха с мен, че като че ли това им е било предопределено, че тяхното дете просто се е родило другаде и те са били принудени да минат през проблеми, до момента в който се насочат към него, само че един път тръгнали, като че ли всичко се е наредило.
Разбира се, всяко семейство минава през разнообразни стадии на пригаждане, на приспособяване към новите функции и към новата настройка. Всички тези стадии са свързани със разтърсвания, пренареждане на полезностите и слагане под въпрос на доста от убежденията. Но през същите тези стадии минават и фамилиите, когато им се роди дете. Много от компликациите след осиновяване са свързани не със самото осиновяване, а с родителството по принцип.
Трябва ли да се заяви на детето (и на каква възраст), че е осиновено? С какви думи?
Категорично загадка не трябва да се основава и детето не трябва да живее в неистина. Това към този момент поучават психолозите и обществените служащи. За благополучие, най-малко в това отношение обществото много е еволюирало. Препоръчва се на родителите още безусловно от първия ден при взимането на детето от вкъщи или от приемното семейство да му се приказва за осиновяването. С подобаващи думи, приказки, истории – по какъв начин родителите му са го „ срещнали в бебешката къща “, по какъв начин е „ расло в корема на друга жена, само че постоянно в сърцето на мама “, по какъв начин то е „ най-големият подарък за мама и баща “. Разбира се, не трябва да се отива и в другата прекаленост и да му бъде натяквано непрестанно. Има безвъзмездни групи за взаимопомощ за родители към Българската асоциация „ Осиновени и осиновители “, където всеки нов осиновител може да получи поддръжка и нужните препоръки от други родители, които към този момент са минали по неговия път. А помощта от човек с персонален опит е скъпа.
Колко постоянно осиновени деца вземат решение да търсят биологичните си родители?
Днес от ден на ден, но разбира се, когато към този момент не са деца, а зрели персони. И в множеството случаи не търсят „ родители “, тъй като към този момент имат такива, а търсят „ биологичен генезис “. За доста от тях е значимо да схванат предишното си, историята си, това доста им оказва помощ, с цел да одобряват себе си такива, каквито са, и с цел да се усещат пълноценна персона. Да познаваш корените си, е извънредно значимо от
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ