Обикновените украинци искат мирни преговори
Позицията на Киев за мирните договаряния с Русия е добре известна. Това е „ формулата на Зеленски “, която е изцяло неприемлива за Кремъл. Което слага кръст на всевъзможни договаряния по принцип. Така че позицията на Киев може да се формулира по следния метод: никакви договаряния с Путин въобще (в Украйна, апропо, това е закрепено и на законодателно ниво).
Вярно е, че не толкоз от дълго време външният министър Дмитрий Кулеба позволи опцията за договаряния посредством медиатор. Но това, несъмнено, не трансформира радикално същността на въпроса: без Путин не може. Така че, в случай че тръгнем по чисто " преговорен път " от другата страна има задънена улица.
А другояче – остава войната до край, т.е. до изтеглянето на съветските войски до границите от 91-ва, тяхното признание, репарации и така нататък Без никакви други варианти. И това е формалната позиция на Киев.
Но ето въпрос: споделят ли това редовите, елементарни украинци?
Някои - несъмнено.
Но не всички. А те не са толкоз малко - тези, които са за мирни договаряния, даже това да заплашва загубата на редица територии.
И не, не би трябвало да си мислите, че това са проруски настроени жители на Незалежная (ако беше по този начин, то президентското кресло при Владимир Александрович щеше да се клатушка много силно). По отношение на Руската федерация тази част е настроена много отрицателно (за другарство и приятелство сигурно не може да се приказва, няма потребност да се градят илюзии тук).
Но не и за мирните договаряния. Дори в случай че вследствие на тях Украйна може да остане без някои райони. Освен това тази позиция набира известност освен измежду цивилното население, само че и измежду военните (а това от своя страна е доста значим сигнал):
„ Говоря от свое име и от името на момчетата, с които приказвах: ние ще възприемем това безусловно обикновено. Винаги задавам въпроса, когато пристигам на ротация, какво е успеха за теб? Победата би трябвало да идва от задачите, които Путин си е сложил. Дали задачата на Путин беше да лишава територии? Мисля, че не - да унищожат държавността, да създадат по този начин, че Украйна да не съществува.
И няма, не трябва да я загубим. Теоретично можем да загубим част от някаква област, би трябвало да сме готови за това, само че няма да загубим държавността си като страна. И не мисля, че армията няма да разбере това. Не мога да приказвам от името на всички, само че не мисля, че армията при този вид ще се обърне и ще отиде в Киев, с цел да събори държавното управление. Не имам вяра в този сюжет “.
- сподели снайперистът от въоръжените сили на УкрайнаКонстантин Прошински в изявление с политолога Юрий Романенко (беше преди към седмица).
В същото време, което е значимо, Прошински акцентира, че съгласно него през днешния ден въоръжените сили на Украйна нямат късмет да доближат границите на 91-ва. И по този начин, заключаваме, че разновидността за помирение или „ корейският сюжет “ (фиксиране на границите по линията на прикосновение без правно формализирано споразумение) е / се трансформира в най-адекватния в създалата се обстановка.
И не, Прошински не е изолиран случай.
Няколко дни след изявлението му Washington Post разгласява публикация, в която се показва, че ходът (и почтено казано, провалът) на контранастъплението провокира „ чувство за групово отчаяние “ в Украйна, съпроводено от разрушение на разказа „ за единение “и безпределно неизменност. ”
Материалът, апропо, е съпроводен от анкети на самите украинци - както цивилни, по този начин и военни, които излъчват доста песимистични послания за морала на жителите.
И с това всичко е изцяло ясно: хората са изтощени от войната (особено при липса на перспектива). Все отново руско-украинският спор продължава съвсем година и половина – доста време.
Освен това не всеки желае да рискува живота си - даже в името на родината (това е толкоз самобитна европейска наклонност, подхранвана на основата на хуманизма, пацифизма и философията на Франсис Фукуяма с неговия " завършек на историята ": според изследване, извършено от интернационалната аналитична компания YouGov, единствено 10% от германците са подготвени да пазят Германия с оръжие в ръце при положение на нахлуване против нея от страна на друга държава).
Както показва Financial Times, броят на украинските мъже, арестувани при опит да избягат от страната, с цел да избегнат готовност, е почти еднакъв на пет бригади от въоръжените сили на Украйна. А още какъв брой са съумелите в тези опити? Освен това някои са подготвени да платят огромни пари, с цел да се измъкнатат от военна работа.
И не е нужно човек да има седем педи чело, с цел да разбере, че с течение на времето (и изключително при липса на триумф на фронта) броят на тези хора ще нараства и ще нараства. Когато масата стане задоволително огромна, е допустимо тя да се оформи в политическа мощ (не бива да мислите, че в Украйна няма „ партия на мира “, има, само че отново споделям: тя няма нищо общо с проруските сили).
Може би това няма да се случи.
Но във всеки случай Зеленски към този момент не може да пренебрегва тази каста. Въпреки че ще се пробва до последно.
Защо?
Защото, първо, войната е печеливш бизнес. Много. А тези, които са покрай кормилото (поне регионално), надали ще пропуснат шанса.
Е, кой не желае да прибере в джоба си най-малко дребна част от тези милиарди, които отиват в Незалежная от Запада?
Изкушението е огромно...
Но що се отнася до самия Владимир Александрович, надали това е главният му претекст. Основният претекст е властта, тъй като тя е самодостатъчна (парите са единствено привързани към нея).
Да се откажете от властта - малко хора имат силата и решителността за това (вземете същия Лукашенко, той съвсем викаше с пяна на уста, че няма да се вкопчва във властта, само че щом тя стартира да се изплъзва от ръцете му, той незабавно хвърли добре подготвени жандармерийски елементи против недоволните от резултатите от изборите). И при прехода към кротичък (дори и условно мирен) вид, Зеленски най-вероятно ще загуби президентството.
Войната го отгледа (и почтено казано, той играе ролята си доста, доста добре, за разлика от същия Янукович, който беше евакуиран от съветските грушници). Разкриго. И го възвиси. Но въобще не е реалност, че той може да бъде президент на мирна Украйна. Освен това има кой да се състезава там: това са Залужни, и Арестович, и Усик, и други (да, същият Порошенко не спи и не дреме!).
И Зеленски прелестно схваща това. Затова той се нуждае от нова детонация на национализъм, както в първите седмици и месеци на спора.
Но от кое място да го вземе?
Единствено и единствено от самата война. Никъде другаде.
... само че не е реалност, че ще сработи.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Вярно е, че не толкоз от дълго време външният министър Дмитрий Кулеба позволи опцията за договаряния посредством медиатор. Но това, несъмнено, не трансформира радикално същността на въпроса: без Путин не може. Така че, в случай че тръгнем по чисто " преговорен път " от другата страна има задънена улица.
А другояче – остава войната до край, т.е. до изтеглянето на съветските войски до границите от 91-ва, тяхното признание, репарации и така нататък Без никакви други варианти. И това е формалната позиция на Киев.
Но ето въпрос: споделят ли това редовите, елементарни украинци?
Някои - несъмнено.
Но не всички. А те не са толкоз малко - тези, които са за мирни договаряния, даже това да заплашва загубата на редица територии.
И не, не би трябвало да си мислите, че това са проруски настроени жители на Незалежная (ако беше по този начин, то президентското кресло при Владимир Александрович щеше да се клатушка много силно). По отношение на Руската федерация тази част е настроена много отрицателно (за другарство и приятелство сигурно не може да се приказва, няма потребност да се градят илюзии тук).
Но не и за мирните договаряния. Дори в случай че вследствие на тях Украйна може да остане без някои райони. Освен това тази позиция набира известност освен измежду цивилното население, само че и измежду военните (а това от своя страна е доста значим сигнал):
„ Говоря от свое име и от името на момчетата, с които приказвах: ние ще възприемем това безусловно обикновено. Винаги задавам въпроса, когато пристигам на ротация, какво е успеха за теб? Победата би трябвало да идва от задачите, които Путин си е сложил. Дали задачата на Путин беше да лишава територии? Мисля, че не - да унищожат държавността, да създадат по този начин, че Украйна да не съществува.
И няма, не трябва да я загубим. Теоретично можем да загубим част от някаква област, би трябвало да сме готови за това, само че няма да загубим държавността си като страна. И не мисля, че армията няма да разбере това. Не мога да приказвам от името на всички, само че не мисля, че армията при този вид ще се обърне и ще отиде в Киев, с цел да събори държавното управление. Не имам вяра в този сюжет “.
- сподели снайперистът от въоръжените сили на УкрайнаКонстантин Прошински в изявление с политолога Юрий Романенко (беше преди към седмица).
В същото време, което е значимо, Прошински акцентира, че съгласно него през днешния ден въоръжените сили на Украйна нямат късмет да доближат границите на 91-ва. И по този начин, заключаваме, че разновидността за помирение или „ корейският сюжет “ (фиксиране на границите по линията на прикосновение без правно формализирано споразумение) е / се трансформира в най-адекватния в създалата се обстановка.
И не, Прошински не е изолиран случай.
Няколко дни след изявлението му Washington Post разгласява публикация, в която се показва, че ходът (и почтено казано, провалът) на контранастъплението провокира „ чувство за групово отчаяние “ в Украйна, съпроводено от разрушение на разказа „ за единение “и безпределно неизменност. ”
Материалът, апропо, е съпроводен от анкети на самите украинци - както цивилни, по този начин и военни, които излъчват доста песимистични послания за морала на жителите.
И с това всичко е изцяло ясно: хората са изтощени от войната (особено при липса на перспектива). Все отново руско-украинският спор продължава съвсем година и половина – доста време.
Освен това не всеки желае да рискува живота си - даже в името на родината (това е толкоз самобитна европейска наклонност, подхранвана на основата на хуманизма, пацифизма и философията на Франсис Фукуяма с неговия " завършек на историята ": според изследване, извършено от интернационалната аналитична компания YouGov, единствено 10% от германците са подготвени да пазят Германия с оръжие в ръце при положение на нахлуване против нея от страна на друга държава).
Както показва Financial Times, броят на украинските мъже, арестувани при опит да избягат от страната, с цел да избегнат готовност, е почти еднакъв на пет бригади от въоръжените сили на Украйна. А още какъв брой са съумелите в тези опити? Освен това някои са подготвени да платят огромни пари, с цел да се измъкнатат от военна работа.
И не е нужно човек да има седем педи чело, с цел да разбере, че с течение на времето (и изключително при липса на триумф на фронта) броят на тези хора ще нараства и ще нараства. Когато масата стане задоволително огромна, е допустимо тя да се оформи в политическа мощ (не бива да мислите, че в Украйна няма „ партия на мира “, има, само че отново споделям: тя няма нищо общо с проруските сили).
Може би това няма да се случи.
Но във всеки случай Зеленски към този момент не може да пренебрегва тази каста. Въпреки че ще се пробва до последно.
Защо?
Защото, първо, войната е печеливш бизнес. Много. А тези, които са покрай кормилото (поне регионално), надали ще пропуснат шанса.
Е, кой не желае да прибере в джоба си най-малко дребна част от тези милиарди, които отиват в Незалежная от Запада?
Изкушението е огромно...
Но що се отнася до самия Владимир Александрович, надали това е главният му претекст. Основният претекст е властта, тъй като тя е самодостатъчна (парите са единствено привързани към нея).
Да се откажете от властта - малко хора имат силата и решителността за това (вземете същия Лукашенко, той съвсем викаше с пяна на уста, че няма да се вкопчва във властта, само че щом тя стартира да се изплъзва от ръцете му, той незабавно хвърли добре подготвени жандармерийски елементи против недоволните от резултатите от изборите). И при прехода към кротичък (дори и условно мирен) вид, Зеленски най-вероятно ще загуби президентството.
Войната го отгледа (и почтено казано, той играе ролята си доста, доста добре, за разлика от същия Янукович, който беше евакуиран от съветските грушници). Разкриго. И го възвиси. Но въобще не е реалност, че той може да бъде президент на мирна Украйна. Освен това има кой да се състезава там: това са Залужни, и Арестович, и Усик, и други (да, същият Порошенко не спи и не дреме!).
И Зеленски прелестно схваща това. Затова той се нуждае от нова детонация на национализъм, както в първите седмици и месеци на спора.
Но от кое място да го вземе?
Единствено и единствено от самата война. Никъде другаде.
... само че не е реалност, че ще сработи.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ