Позиция на ПГ на БСП за България 15 септември в

Позиция на ПГ на " Българска социалистическа партия за България "

15 септември в нашата страна от дълго време, въпреки и импровизирано, е ден от националния празничен календар. В първия образователен ден ще има доста тържества, ще е празнично и в душите ни, изключително за тези, които са посветили живота си на най-отговорната специалност - учителството.

Върнах се във времето обратно и наблюдавах десетки заявления на парламентарни групи. Прекрасни пожелания, заявена отговорност, осъзната приоритетност на образованието, мотивиране на нужна промяна. Години наред! Едно и също!
И до каква степен стигнахме?

Заявявахме неведнъж, че задачата е ученикът да стане център на просветителната система. Казвахме, че учителят е значим. Обърнахме парадигмата в образованието. Не, че го измислихме ние! Прекопирахме го! Тази мантра доминира и до през днешния ден. И какво се случи? Ученикът стана център на системата, с помощта на нормативните промени, с помощта на изменящите се настройки в обществото, с помощта на целенасочените старания на доста институции, в това число и на Народно събрание, години наред. Непрекъснато се стараем да обхванем всички деца в системата, на ученика да му е забавно в учебно заведение, а установяваме, че децата ни усвояват все по-малко познания и умения, че имаме 40% функционална неначетеност, че експанзията в учебно заведение пораства, а дисциплината пагубно пада, че възрастните са по-образовани от младите. Дълги години се внушаваше, че учебното заведение няма възпитателни функционалности и това било идеологическа небивалица на социализма. Сега се сетихме, че не е по този начин и даже се създава Стратегия по въпроса. Твърдеше се, че и униформите са социалистическа отживялост, позволявам - от малообразовани „ специалисти ", които не са разбрали, че ученическите униформи в България са от времето на монархията. И по този начин ученикът дотам стана център на системата, че от него стартира да зависи благосъстоянието на всяко учебно заведение! Така беше изпълнена тази цел.

Какво стана с декларацията, че учителят е значим за системата! Тя си остана просто една декларация! Думи! Хубави изречения, благодарности и дълбоки мисли във връзка 15 септември или 24 май! Ние, работещите години наред в системата, от дълго време предупреждавахме, че денят, в който цялото общество ще прогледне, доближава непреклонно! Е, той настъпи - и не в този момент, преди 5,6,7 години. Изведнъж стана ясно, че учителите са все по-възрастни и все по-уморени, все по-демотивирани и все по-обезверени от отношението към тях освен на обществото, само че и на институциите, които са призвани да се грижат за тях, да облекчават труда им, да им основават нужните материални условия за това, с цел да могат те умерено да ограмотяват и образоват децата ни. Изведнъж стана ясно, че съвсем половината учители ще се пенсионират до 7-8 години. И това е оптимистичният вид. Изведнъж стана ясно, че за учители учат не най-хубавите възпитаници, а противоположното. Последствията за качеството на образованието са ясни!
И какво последва?

Вдигат се заплатите. Много закъсняло деяние!

Щедро се отпускат пари за подготовка, само че те отиват в някои много съмнителни обучителни организации - проблем, за който неведнъж сме питали министъра в тази зала! И по този начин учителите минават през съответната подготовка, получават съответните заеми, тъй като съгласно нормативната уредба от това зависи кариерното им развиване и атестирането им, само че получават ли нужните нови познания - по-често - не! Но въпросните организации получават парите си.

От година-две се дава обещание непрестанно независимост на преподаването и разтоварване от бумащината, която е затрупала учителите. Ако някой има вяра, че това се случва - значи той няма нищо общо със системата и не е стъпвал в българско учебно заведение, с изключение на когато самият е бил възпитаник. Като образец за административно разтоварване непрестанно чуваме, че отпадат, като детайл на надзор, наложителните годишни тематични разпределения. Не че учителите няма да ги вършат, тъй като няма по какъв начин да преподаваш без проект през годината. Но за сметка на това незабавно сътворяваме нов ангажимент - екипи за предварителна защита на отпадащите от учебно заведение, състоящи се от учители и чиновници в учебните заведения и детските градини, които ще правят всекидневно незабавни визити по домовете на отсъстващите без уважителни аргументи деца и възпитаници. Ще откриват навреме аргументите за отсъствията и ще ползват съответни ограничения за попречване отсъствието на децата и учениците. Към тях ще се включват по график до два пъти седмично /т.е. може и един път/ представителите на общината, Министерството на вътрешните работи и дирекция „ Социално подкрепяне ". Точно тези, които имат задължения по обсега на децата. Те, а не учителите, имат този ангажимент. И когато учители провеждат митинг против това, че не желаят да ги трансформират в пощальони, служители на реда или обществени служащи - стартират да ги притискат по всевъзможен метод. За страдание в тази акция против учителите застанаха и работодателските им организации, и синдикатите. Грозно!

На въпрос към министъра дали смята тези функционалности за присъщи на учебните заведения и детските градини, той отговори, че проблемите с отпадащите от системата деца са толкоз тежки, че нещо би трябвало да се направи. Ами направете го, господин министър, само че не гърба на учителя. Ангажирайте в действителност и с дейности, а освен за следващия ПР, министрите, отговарящи за другите институции с отношение към казуса.

А другояче - длъжници сме на учителите и на децата, тъй като:
- Не се случи олекотяването и осъвременяването на образователното наличие, в случай че изключим безумното осакатяване на проучването на българската история и литература, което обаче мъчно можем да назовем осъвременяване, тъй като по-скоро е идеологизирано изкривяване;
- Не се случва предпочитаното развиване на професионалното обучение, което няма по какъв начин да стане с принудително рязане на паралелки от профилираните гимназии, вместо с дейна грижа, помощ и запас, дружно с бизнеса, за преобразяване на професионалните учебни заведения в желани;
- Не се случва в вярната посока и възобновената остаряла функционалност на образованието- да възпитава, тъй като от изброените в Стратегията обществени, цивилен екологични, мултикултурни полезности се губят човешките;
- Не се случва спокойствието, сигурността, предвидимостта в системата. За три години от действието на закона имаме над 30 промени в Наредбите за 19-те стандарти, произлизащи от закона. Променени, анулирани, издадени нови такива, още веднъж изменени - някои по 5 пъти към този момент. Мислите ли, че има разумен човек, който да не си направи извода, че освен това състояние хаосът в системата е неминуем. Не беше спазено даже условието на член 251 от закона - на всеки две години да се внася в Народното събрание отчет за използването на правилата и за осъществяването на задачите на предучилищното и учебното обучение в сходство със закона.
- Не се случват още доста нужни дейности в системата.
Нашата парламентарна група е поставяла тези проблеми неведнъж. Време е да ни чуете.
Ако не нас, чуйте думите на един български преподавател:
„...Вие, които обяснявате по всевъзможни тивита и радиа какво „ би трябвало ", дайте един рационален, прагматичен, благонадежден отговор за разрешаване на казуса. Не наставяйте „ би трябвало ", а дайте образец „ по какъв начин ". Споделете персоналния си опит за разрешаване на казуса. На терен, не съгласно измислени общозаробващи документчета. Аз запитвам загрижено като редови български преподавател и класен началник.
И не съм самичък. Такива като мен са десетки хиляди.
Но не запитвам от тяхно име. За себе си запитвам.
Защото макар парадоксите желая да бъда преподавател и класен началник.
И поради това запитвам.
Защото имам вяра във вашата доброжелателност и угриженост за българското обучение.
Надявам се нямам доверие на вятъра във вас... "
Тази вяра няма партиен цвят. Това е вярата на един човек, посветил се на децата на България! И такива са доста! За мен - това е тежка отговорност! Надявам се - и за вас!

И тъй като първият образователен ден в действителност е празник дано пожелаем на всички възпитаници - здраве и ползотворни старания в образователната и извънкласна работа, на вас сътрудници - учители - здраве и убеденост, тъй като с вас е знанието, а знанието е мощ! Имайте волята да отстоявате позициите си, тъй като вие сте знаещите и отговорността, и правото са ваши! Имайте самочувствието, че учителството е най-важната специалност, тъй като от вас потегля бъдещето на този свят!

Честит първи учебeн ден!

На добър час!