ИБ на РС на БСП – Средец: Спрете се! Ръцете долу от Паметника на Съветската армия!
Позиция на изпълнителното бюро на районен съд на Българска социалистическа партия – Средец
В последните дни трагичните събития към военните дейности в Украйна бяха употребявани като мотив за следващата експанзия, ориентирана против паметника на Съветската войска в София. Повече от 30 години всевъзможни „ експерти “, „ управници “, „ жители “ и „ общественици “ се упражняват върху този паметник, построен в респект паметта на милионите млади бойци, принесли живота си в жертва, с цел да може през днешния ден Европа, света и всички ние да живеем свободни. Само преди дни във виртуалното пространство се появи искане от редица интелектуалци, самоопределили се като представители на разнообразни прослойки на обществото, с апел за разглобяване на Паметника. Искането си стимулират като жест на съпричастност към Украйна, в този сложен за украинците миг!?! Та нали паметникът е в памет и на украински бойци. На войните от Съветската войска, в състава на която с изключение на руснаци и украинци има още арменци, азери, белоруси, естонци, грузинци, казаци, киргизи, латвийци, литовци, молдовци, таджики, туркмени и узбеки. Бойци от всички страни от тогавашния Съюз на съветските социалистически републики. Как, скъпи сънародници, „ представители на другите прослойки на обществото “ ще помогнете на Украйна наказвайки борците за свободата на Европа, пробвайки се да демонтирате загатна за тяхната всеотдайност.
Повечето от Вас са интелектуалци, хора на съзиданието, създатели и преподаватели, изграждащи личността на своите възпитаници и студенти. Какво градивно има в разграждането на историята? Какво е съзидателното в демонтирането на монументи?
Чудим се, до по кое време безумията в нашето общество ще не престават? Да подкрепяш някого, рушейки монументи на починали герои?!?
Агресията и варварското отношение към монументи е израз на боязън, уязвимост и липса на образование. Страх, че сме недостойни за мястото ни в Европа и днешния свят, в който с нищо не се открояваме от останалите народи. Слабост на концепциите на част от нашите съвременници, които не намират причини за сплотяването ни като народ и общество и търсят консолидацията в битката с предишното ни и с измислени врагове. Липса на образование, тъй като в цивилизования свят всяко дете се възпитава да почита публичната благосъстоятелност и закона, който във всички демократични страни не разрешава рушенето на монументи. И през днешния ден в София има монумент на фашисти, екзекутори на почтени българи, в това число деца, само че никой от нас не е протегнал ръка да го разрушава. Не посягаме, тъй като нас не ни е боязън, не сме слаби и сме възпитани да отстояваме концепциите си и да пазим историята си. Историята не би трябвало да се демонтира, а да се помни!
Към всички рушители на монументи: Спрете се! Ръцете долу от паметника на Съветската войска! Готови сме да го браним със същата неустрашимост, с която хората, на които е отдаден се бориха за нас!
В последните дни трагичните събития към военните дейности в Украйна бяха употребявани като мотив за следващата експанзия, ориентирана против паметника на Съветската войска в София. Повече от 30 години всевъзможни „ експерти “, „ управници “, „ жители “ и „ общественици “ се упражняват върху този паметник, построен в респект паметта на милионите млади бойци, принесли живота си в жертва, с цел да може през днешния ден Европа, света и всички ние да живеем свободни. Само преди дни във виртуалното пространство се появи искане от редица интелектуалци, самоопределили се като представители на разнообразни прослойки на обществото, с апел за разглобяване на Паметника. Искането си стимулират като жест на съпричастност към Украйна, в този сложен за украинците миг!?! Та нали паметникът е в памет и на украински бойци. На войните от Съветската войска, в състава на която с изключение на руснаци и украинци има още арменци, азери, белоруси, естонци, грузинци, казаци, киргизи, латвийци, литовци, молдовци, таджики, туркмени и узбеки. Бойци от всички страни от тогавашния Съюз на съветските социалистически републики. Как, скъпи сънародници, „ представители на другите прослойки на обществото “ ще помогнете на Украйна наказвайки борците за свободата на Европа, пробвайки се да демонтирате загатна за тяхната всеотдайност.
Повечето от Вас са интелектуалци, хора на съзиданието, създатели и преподаватели, изграждащи личността на своите възпитаници и студенти. Какво градивно има в разграждането на историята? Какво е съзидателното в демонтирането на монументи?
Чудим се, до по кое време безумията в нашето общество ще не престават? Да подкрепяш някого, рушейки монументи на починали герои?!?
Агресията и варварското отношение към монументи е израз на боязън, уязвимост и липса на образование. Страх, че сме недостойни за мястото ни в Европа и днешния свят, в който с нищо не се открояваме от останалите народи. Слабост на концепциите на част от нашите съвременници, които не намират причини за сплотяването ни като народ и общество и търсят консолидацията в битката с предишното ни и с измислени врагове. Липса на образование, тъй като в цивилизования свят всяко дете се възпитава да почита публичната благосъстоятелност и закона, който във всички демократични страни не разрешава рушенето на монументи. И през днешния ден в София има монумент на фашисти, екзекутори на почтени българи, в това число деца, само че никой от нас не е протегнал ръка да го разрушава. Не посягаме, тъй като нас не ни е боязън, не сме слаби и сме възпитани да отстояваме концепциите си и да пазим историята си. Историята не би трябвало да се демонтира, а да се помни!
Към всички рушители на монументи: Спрете се! Ръцете долу от паметника на Съветската войска! Готови сме да го браним със същата неустрашимост, с която хората, на които е отдаден се бориха за нас!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ