Интервюто със Санети: Интер може да е на старта на нещо голямо
Поздравява всекиго, с който се засече; майтапи се с някои, с други е по-сериозен. Хавиер Санети върви из базата на Интер, като че ли е в личния си дом. И в действителност това е неговият дом. Вече обаче върви не по спортен екип, а със сако и вратовръзка. Сега е вицепрезидентът на клуба, в който се отдръпна след отбраняване на емблемата на „ и нерадзури “ в над 800 мача в 19 сезона. Запозна се с трима папи, като най-вече го впечатли сънародникът му Франсиск – огромен футболен почитател. Докато си приказваме, му споделят, че за обяд го чака артистът Андреа Бочели. Такъв е животът му.
- С къси панталонки или с костюм се чувствате по-добре?
- Аз съм простичко организиран човек – постоянно бих бил по къси панталонки, само че съм благополучен и по този начин. Никога не съм си мислел да стана треньор, защото това би трябвало да ти идва от вътрешната страна. Важното е да се запиташ къде можеш да допринесеш най-вече. Аз съм уверен, че за мен това е на актуалната ми позиция, тъй като Интер има задгранични притежатели и моята роля е да подкрепям полезностите и идентичността на клуба. Приключи стадият ми на футболист и стартира нов, който ми се коства невероятна цел и трябваше да се приготвя. Иначе не бих се захванал изобщо. Грешка е да си мислиш, че ще ти дадат пост единствено поради стореното от теб на терена. От най-големия деец в съблекалнята на 40 години станах най-младият кадър в кабинетите на Интер.
- Не е ли страшничко?
- Не. Кариерата и животът ми постоянно са били такива: малко по малко с самообладание и невзискателност. И постоянно съм си спомнял от кое място пристигам, какви жертви са правили родителите ми. За мен това е горделивост, която ме съпътстваше в цялата ми кариера, че и до момента. Никъде не е казано, че триумфът се реализира единствено със всеотдайност, но има куп образци за това. Културата на усърдие е основополагаща и би трябвало да я предаваме на младите. Днес те си мислят, че морето им е до колене.
- Славата и парите на нежна възраст ли визирате?
- Да, тъкмо там би трябвало да обърнем повече внимание: младите играчи да запазят скромността си, чувството за генезис и за цената на триумфа. Именно това ще ги задържи крепко стъпили на земята. В живота, освен във футбола, в един ден си на върха, на другия си на дъното на океана, а младежите от време на време не осъзнават това. Пари, коли… отварят се вратите на един свят, който не е елементарно да управляват.
- И тогава какво?
- Трябва да имаш способността, а това не е по никакъв начин елементарно, да разбираш кой се сближава с теб поради комфорта си и кой те обича като персона, а не като прочут футболист. Няма точна рецепта, въпрос на темперамент. Моята жена си остана една и съща през целия ни живот, приятелите ми също. Това наподобява като нещо малко, само че не е по този начин, а в последна сметка прави разликата.
- Към какво се стремите?
- Да се чувствам потребен. Моята роля е свързочна и обичам да работя в екип – по този начин го усещах на терена, по този начин го чувствам и през днешния ден. Клубът би трябвало да продължи да пораства и да развива марката „ Интер “. Отворихме над 20 клубни академии в целия свят и 29 кампуси в разнообразни страни, приети от Организация на обединените нации. Това за мен е чест и горделивост, пък и имаме планове в Италия против насилието в учебно заведение и против расизма.
- Защо италианският футбол постоянно е в окото на бурята по тематиката с расизма?
- Не мисля, че това е проблем единствено на Италия. Трябва да се борим безспирно. Интер се е зародил като отворена врата за чужденците. Аз бях дълги години капитан на този клуб и съм чужденец. Трябва да сме твърдо отстояващи тези полезности и да образоваме – няма друга рецепта. О да, и да не сме безразлични.
- Възроди ли се Серия А?
- Въпрос на цикли. Всяка страна и всяка лига имат своя разцвет. През 1990-те всички огромни играчи бяха тук и в този момент малко по малко се връщаме към това.
- Има ли някакво икономическо или обществено пояснение?
- Специално в нашия случай обяснението е, че клубът изживя доста промени и в този момент, малко по малко, желаеме да влезем отново в основна роля. Милан също.
- Какво ви липсва, с цел да надвиете Ювентус?
- Не гледаме Юве. Гледаме нашата си история и оттова насетне мислим за това по какъв начин да изградим своето бъдеще. Идването на Антонио Конте в добавка към привличането на огромни играчи бе доста добър ход. Намираме се при започване на нещо, което може да се окаже от огромно значение за клуба.
- Благословия или наказване е да се споделя група в Шампионската лига с Барселона в две следващи години?
- Винаги е положително, тъй като е хубаво да можеш да се съревноваваш с най-хубавите. Видяхме от първо лице по какъв начин можеш да изиграеш огромен мач против подобен тим и най-после да загубиш.
- Гръбнакът на Барса към този момент е от играчи на над 30 години. Вие играхте до 41. Трябва ли да се съмняваме във ветераните?
- Трябва да проучваме всеки състезател поотделно – някои може да са от помощ за треньора, тъй като са постоянно на негово разположение или тъй като оказват помощ на младите да израстват. Важното е ветеранът да не упорства да играе единствено поради името си, да знае тъкмо какво може да предложи. Част от интелигентността на футболиста е това да осъзнава в какво положение се намира.
- Какво даде Кристиано Роналдо на Серия А?
- Това е един от най-всепризнатите футболисти на международно равнище и идването му въздигна италианския футбол. Нещо сходно се случи, когато Роналдо пристигна в Интер през 1997 година – тези играчи имат нужната харизма да повишат равнището нацяло едно състезание.
- Роналдо ли беше най-хубавият, който сте гледали?
- Един от най-хубавите. Все отново съм играл с Лионел Меси.
- Какво място ще резервира историята за Меси?
- При най-хубавите – там където са Диего (Марадона), Ди Стефано, Кройф, Пеле… Говорим за футболист с впечатляващи индикатори, и то в толкоз нескончаем интервал.
- Може ли да се проучва една кариера единствено откъм числа?
- Не, нито и единствено откъм победи и титли. Лео е един от най-хубавите в историята оттатък своите голове и извоюваното с Барселона, оттатък самостоятелните си награди. За мен като аржентинец е чест той да е №1 по „ Златни топки “, въпреки че това не трансформира какво мисля за него. Не проучвам един състезател или треньор единствено по това дали е международен първенец, или е спечелил Шампионската лига. Когато гледаш даден мач и видиш Лео, в случай че не го познаваш, незабавно ще възкликнеш: „ Кой е този момък?! “. Когато си добър, това стига и не е нужно да се заглеждаш в купите. Същото е и при треньорите.
- Двамата треньори, оказали най-голямо въздействие във Вашата кариера – Марсело Биелса и Жозе Моуриньо, са в двата края на спектъра…
- Биелса ни сътвори всички и акцентирам на първо място сериозността, която постановяваше в работата си. Има доста неща, които би трябвало да се вземат поради. Най-добрият не е оня, който е спечелил най-вече. Марсело и Жозе са двамата най-хубави треньори, които съм имал.
- Моуриньо обаче счита резултатите за най-важното…
- Не мисля, че той е най-хубавият единствено тъй като печелехме. Ако не печелехме, отново щях да го считам за популярен треньор. Той има убеждения, качества, съвестност и професионализъм.
- Значи не разбирате рецензиите към него…
- Критиките са част от нашия актуален свят. След като дръзват да оспорват Меси, по какъв начин няма да оспорват Моуриньо?! Изглежда, че във футбола всеки се счита за фактор да споделя какво ли не, още повече в обществените мрежи. Трябва да се поддържа равновесие.
- Вие по какъв начин се справяте с рецензиите?
- Никога не са ме интересували – нито те, нито хвалбите. Човек си знае какво прави и по какъв начин го прави. Това дава същинското вътрешно успокоение. Не ми е било нужно в никакъв случай да ме хвалят, с цел да зная, че съм играл добре.
Хуан Иригойен, „ Ел Паис “
- С къси панталонки или с костюм се чувствате по-добре?
- Аз съм простичко организиран човек – постоянно бих бил по къси панталонки, само че съм благополучен и по този начин. Никога не съм си мислел да стана треньор, защото това би трябвало да ти идва от вътрешната страна. Важното е да се запиташ къде можеш да допринесеш най-вече. Аз съм уверен, че за мен това е на актуалната ми позиция, тъй като Интер има задгранични притежатели и моята роля е да подкрепям полезностите и идентичността на клуба. Приключи стадият ми на футболист и стартира нов, който ми се коства невероятна цел и трябваше да се приготвя. Иначе не бих се захванал изобщо. Грешка е да си мислиш, че ще ти дадат пост единствено поради стореното от теб на терена. От най-големия деец в съблекалнята на 40 години станах най-младият кадър в кабинетите на Интер.
- Не е ли страшничко?
- Не. Кариерата и животът ми постоянно са били такива: малко по малко с самообладание и невзискателност. И постоянно съм си спомнял от кое място пристигам, какви жертви са правили родителите ми. За мен това е горделивост, която ме съпътстваше в цялата ми кариера, че и до момента. Никъде не е казано, че триумфът се реализира единствено със всеотдайност, но има куп образци за това. Културата на усърдие е основополагаща и би трябвало да я предаваме на младите. Днес те си мислят, че морето им е до колене.
- Славата и парите на нежна възраст ли визирате?
- Да, тъкмо там би трябвало да обърнем повече внимание: младите играчи да запазят скромността си, чувството за генезис и за цената на триумфа. Именно това ще ги задържи крепко стъпили на земята. В живота, освен във футбола, в един ден си на върха, на другия си на дъното на океана, а младежите от време на време не осъзнават това. Пари, коли… отварят се вратите на един свят, който не е елементарно да управляват.
- И тогава какво?
- Трябва да имаш способността, а това не е по никакъв начин елементарно, да разбираш кой се сближава с теб поради комфорта си и кой те обича като персона, а не като прочут футболист. Няма точна рецепта, въпрос на темперамент. Моята жена си остана една и съща през целия ни живот, приятелите ми също. Това наподобява като нещо малко, само че не е по този начин, а в последна сметка прави разликата.
- Към какво се стремите?
- Да се чувствам потребен. Моята роля е свързочна и обичам да работя в екип – по този начин го усещах на терена, по този начин го чувствам и през днешния ден. Клубът би трябвало да продължи да пораства и да развива марката „ Интер “. Отворихме над 20 клубни академии в целия свят и 29 кампуси в разнообразни страни, приети от Организация на обединените нации. Това за мен е чест и горделивост, пък и имаме планове в Италия против насилието в учебно заведение и против расизма.
- Защо италианският футбол постоянно е в окото на бурята по тематиката с расизма?
- Не мисля, че това е проблем единствено на Италия. Трябва да се борим безспирно. Интер се е зародил като отворена врата за чужденците. Аз бях дълги години капитан на този клуб и съм чужденец. Трябва да сме твърдо отстояващи тези полезности и да образоваме – няма друга рецепта. О да, и да не сме безразлични.
- Възроди ли се Серия А?
- Въпрос на цикли. Всяка страна и всяка лига имат своя разцвет. През 1990-те всички огромни играчи бяха тук и в този момент малко по малко се връщаме към това.
- Има ли някакво икономическо или обществено пояснение?
- Специално в нашия случай обяснението е, че клубът изживя доста промени и в този момент, малко по малко, желаеме да влезем отново в основна роля. Милан също.
- Какво ви липсва, с цел да надвиете Ювентус?
- Не гледаме Юве. Гледаме нашата си история и оттова насетне мислим за това по какъв начин да изградим своето бъдеще. Идването на Антонио Конте в добавка към привличането на огромни играчи бе доста добър ход. Намираме се при започване на нещо, което може да се окаже от огромно значение за клуба.
- Благословия или наказване е да се споделя група в Шампионската лига с Барселона в две следващи години?
- Винаги е положително, тъй като е хубаво да можеш да се съревноваваш с най-хубавите. Видяхме от първо лице по какъв начин можеш да изиграеш огромен мач против подобен тим и най-после да загубиш.
- Гръбнакът на Барса към този момент е от играчи на над 30 години. Вие играхте до 41. Трябва ли да се съмняваме във ветераните?
- Трябва да проучваме всеки състезател поотделно – някои може да са от помощ за треньора, тъй като са постоянно на негово разположение или тъй като оказват помощ на младите да израстват. Важното е ветеранът да не упорства да играе единствено поради името си, да знае тъкмо какво може да предложи. Част от интелигентността на футболиста е това да осъзнава в какво положение се намира.
- Какво даде Кристиано Роналдо на Серия А?
- Това е един от най-всепризнатите футболисти на международно равнище и идването му въздигна италианския футбол. Нещо сходно се случи, когато Роналдо пристигна в Интер през 1997 година – тези играчи имат нужната харизма да повишат равнището нацяло едно състезание.
- Роналдо ли беше най-хубавият, който сте гледали?
- Един от най-хубавите. Все отново съм играл с Лионел Меси.
- Какво място ще резервира историята за Меси?
- При най-хубавите – там където са Диего (Марадона), Ди Стефано, Кройф, Пеле… Говорим за футболист с впечатляващи индикатори, и то в толкоз нескончаем интервал.
- Може ли да се проучва една кариера единствено откъм числа?
- Не, нито и единствено откъм победи и титли. Лео е един от най-хубавите в историята оттатък своите голове и извоюваното с Барселона, оттатък самостоятелните си награди. За мен като аржентинец е чест той да е №1 по „ Златни топки “, въпреки че това не трансформира какво мисля за него. Не проучвам един състезател или треньор единствено по това дали е международен първенец, или е спечелил Шампионската лига. Когато гледаш даден мач и видиш Лео, в случай че не го познаваш, незабавно ще възкликнеш: „ Кой е този момък?! “. Когато си добър, това стига и не е нужно да се заглеждаш в купите. Същото е и при треньорите.
- Двамата треньори, оказали най-голямо въздействие във Вашата кариера – Марсело Биелса и Жозе Моуриньо, са в двата края на спектъра…
- Биелса ни сътвори всички и акцентирам на първо място сериозността, която постановяваше в работата си. Има доста неща, които би трябвало да се вземат поради. Най-добрият не е оня, който е спечелил най-вече. Марсело и Жозе са двамата най-хубави треньори, които съм имал.
- Моуриньо обаче счита резултатите за най-важното…
- Не мисля, че той е най-хубавият единствено тъй като печелехме. Ако не печелехме, отново щях да го считам за популярен треньор. Той има убеждения, качества, съвестност и професионализъм.
- Значи не разбирате рецензиите към него…
- Критиките са част от нашия актуален свят. След като дръзват да оспорват Меси, по какъв начин няма да оспорват Моуриньо?! Изглежда, че във футбола всеки се счита за фактор да споделя какво ли не, още повече в обществените мрежи. Трябва да се поддържа равновесие.
- Вие по какъв начин се справяте с рецензиите?
- Никога не са ме интересували – нито те, нито хвалбите. Човек си знае какво прави и по какъв начин го прави. Това дава същинското вътрешно успокоение. Не ми е било нужно в никакъв случай да ме хвалят, с цел да зная, че съм играл добре.
Хуан Иригойен, „ Ел Паис “
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ