Появи се прелюбопитен коменентар на дългогодишният главен редактор на областния

...
Появи се прелюбопитен коменентар на дългогодишният главен редактор на областния
Коментари Харесай

Спомен от миналото: Гръцки кмет на Бургас не позволи на Фердинанд да построи дворец на остров Света Анастасия

Появи се прелюбопитен коменентар на дългогодишният основен редактор на регионалния ежедневник " Черноморски фронт ".

Спомняме си за блестящото перо на едно от знаковите имена в бургаската публицистика с материала му от 04 август 1998 година: " Кой е царят и где е столицата? " - превъзходна журналистика, анализираща по какъв начин повече от век Бургас е бил подценяван за сметка на Варна и по какъв начин северния град от Морска кралица е станал Морска столица.



Кой е царят и где е столицата?

В своя пътепис „ По вълните на Черно море” /Събрани съчинение, том 12, стр.356/, Иан Вазов разказва една своя разходка по Бургаския залив по следния метод:

" Моторната лодка се отдели от кея на пристанището и запори мътнозелените талази. Бързо тя се движеше във вътрешността, полукръгът голи хълмовете, що заобикаляха необятния Бургаски залив, на всеки момент изменяваше очертанията си, разтваряше се, бягаше. Морето ставаше вълшебно хубаво, трептеше от разноцветното озарение на лъчите на пролетното слънце..

...Надясно едно островче, което слива съвсем с брега, /То, и друго край Созопол са единствените острови на Черно море/. Това островче е Света Анастасия, Княз Фердинанд попросил в миналото Бургаската община да му го отстъпи, с цел да съгради там морски замък по сходство на Баромайския залив в езеро Лаго Маджоре. Общината, която тогава имала за кмет грък, отказала. И в този момент островчето пустее с полупорутения си манастир...”

Не зная кметът-грък или скудоумниците избраници, които допълват и до ден сегашен местата освен на общинските сесии, само че и в Народното събрание, са отговорни за......решение на сегашната Бургаска община.

Защото откакто царският замък не е бил издигнат....остров Света Анастасия, той е бил издигнат в Евксиноград край Варна .

От тогава в действителност стартира една неравностойна гонитба сред двата огромни черноморски града, в която постоянно се класира Варна. Че по какъв начин другояче?

Къде ще летуват Царят и Царицата?
– Естествено, при Варна.
Къде ще почиват министрите и депутатите?
- Пак при Варна.
От кой град ще има член на Полибюро?
- От Варна.

Къде е пъпът на цялата ни морска агитация?
- Пак при Варна.../Филиали на Националното радио, на Националната телевизия, държавно издателство, вестници, списания, управление на БМФ, на пристанищата и прочие, и прочие, - все във Варна/.

Ето, тази пристрастност на властимащите докара някои варненски апологети да толерират Варна за щяло и нещяло.

Преди към 20 години стартира една агитация на северния ни морски град, който под път и над път се наричаше „ морска царица”. Тогава си разреших посредством записка в бургаския вестник „ Черноморски фронт” да попитам: А кой е царят?

Надявах се, че като създадат сметка, варненските апологети ще се сетят и за Бургас, чието пристанище приема и изпраща годишно повече артикули и товари, в сравнение с всички останали български пристанища, заедно с Варненското.

Бургас е средище на Южното Черноморие , което има най-вече слънчеви дни през годината. Бургас построи язовир „ Камчия” и даде на Варна в обилие питейна вода. По разпореждане " отгоре” Бургас даде на Варна хиляди строители за благоустрояването на града, въпреки че те бяха нужни и за личното му благоустрояване...


През тези години не можеше да се изтъкне като преимущество на Бургас фактът, че се намира по-близо до Проливите и с това се явява най-удобна пристанищна връзка с Европа и света, а за трансграничния кулоар номер 8.

Спомням си, че в едно западно издание се появи публикация, озаглавена „ Живков срещу Живков”. Ставаше дума за различия сред Тодор Живков и Живков Живков по отношение на „ Тексим”. Тогава „ Тексим”, подкрепян от Живко Живков, настояваше да разшири Бургаското пристанище като по-перспективно и по-нужно на страната. Резултатът обаче стана прочут на всички доста скоро – Живко Живков бе свален от Полибюро. „ Тексим” бе опустошен, а някои от ръководителите му бяха вкарани в пандиза.

Тогава стартира уголемение на Варненското пристанище и девизът „ морска царица” се размени с „ морска столица”.

Сякаш България може да има повече от една столица!? Та нали в случай че възприемем, че Варна е морската ни столица, тогава ще би трябвало да възприемем, че Добрич е Добруджанската ни столица, че Русе е Дунавската ни столица, Пловдив – Тракийската, Казанлък – Подбалканската, Малко Търново – Странджанската, Кърджали – Родопоската.

На София ще остане да бъде единствено столица на Шоплука. Та задачата на актуалните редове в този момент не е толкоз да защитят реномето на Бургас, а на първо място реномето и ролята на София.

Да сме наясно! Не бих желал да се лишават ли омаловажават достолепията на подобен град като Варна. Още повече, че имам персонални учредения да го обичам. За нас, бургазлиите, е ясно, че Варна е най-големият, най-благоустроеният, а може би и най-красивият град по Българското Черноморие. Но всичко би трябвало да си има мярка. И правдивост! Защото отново Дядо Вазов, отново в същия том, само че в различен пътепис, стр. 214, пише”

„ Уви, Варна не е била честита с някой Байрон, който да популяризира морската й хубост. Само починалият Шишков я популяризира в стихове, които я опозориха:

Оъ, Варна, Варна,
столица остаряла,
близо Каварна
ти се докара!
Пхюй, каква непозволителна повърхност!”
Наистина, каква непозволителна повърхност! И до ден сегашен! Уви!

Източник: Флагман.бг
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР