Фьодор Лукянов: Премахвайки глобализацията за себе си, Русия я маха за всички
„ Появи се рискова бездна сред действителностите на нуклеарната епоха и разбирането на провокациите пред света. Основната проверка и решителното отменяне на остарелите философии и остарели доктрини е основната и жизненоважна нужда... Новите стопански, научни и софтуерни фактори образуват интегриран взаимозависим свят, в който действителността постанова по-строги условия към водачите на всяка страна и изисква оптимално отговорност в държанието и вземането на решения. " - Михаил Горбачов на 27-ия партиен конгрес на 25 февруари, 1986 година.
Февруари 2022 година ознаменува края на огромен исторически опит, целящ да ревизира хипотезата, че Русия може да бъде включена в интернационалния ред, основан от водещите западни сили без нейно присъединяване, само че осигурявайки избрана опция за нейното развиване в сходство с разпоредбите, открити от водачи на този ред. Резултатът е негативен.
Нито манията за Запада като приоритет – и видимо великолепен – сътрудник, нито внезапната отдалеченост от него не са нещо ново за съветската история. В продължение на епохи съветските интелектуалци разискват дали страната принадлежи към Европа или не, следвайки съвсем същия модел.
Периодът от края на 20-ти и началото на 21-ви век обаче има значима разлика. За първи път понятието за принадлежност или непринадлежност към Европа закупи институционална рамка. Европа се трансформира от културно-исторически феномен в набор от структури, зародили от хомогенността от времето на Студената война, т.е. западната еднородност. За да взе участие в тези структури, човек би трябвало да дава отговор на предписаните критерии и това е смисълът на „ европейския избор”.
Руската федерация се опита да направи този избор през 1992 година, когато се появи на интернационалната сцена в ненапълно шизофренична форма като правоприемник и правоприемник на Съветския съюз, само че изрично отхвърли неговото завещание и еднаквост. Паралелно с постсъветска Русия Европейският съюз, преди малко трансформиран от Европейската общественост, излезе на международната сцена като олицетворение и апотеоз на институционализирана Европа.
В продължение на към петнадесет години след разпадането на Съветския съюз Русия в действителност се стремеше да стане част от европейския ред, основан от Съединените щати и техните съдружници. Тя се опита да направи това с претекстове, които не биха били общоприети (Москва в никакъв случай не беше подготвена да застане на опашката от претенденти за евроатлантическите институции), само че в това време нямаше да допуска радикални промени в западната скица на нещата. Усилието не се получи.
В телевизионното си послание на 21 февруари президентът Владимир Путин преднамерено загатна остарял диалог с Бил Клинтън по отношение на вероятното приемане на Русия в НАТО и всъщност отрицателната реакция на водача на Съединени американски щати. Разочарованието от обстоятелството, че сходен вид е бил очакван от Москва, само че беше отритнат от западния клуб, остави отпечатък в съветското политическо схващане.
Можеше ли Западът да постъпи по друг метод? Теоретично, да, в случай че се беше опитал да построи нов международен ред, обхващащ Русия и други постсъветски страни, вместо механично да популяризира личните си институции от ерата на Студената война. На процедура това надали беше осъществимо.
Съотношението на силите преди 20-25 години и степента на идеологическа и политическа доминация на Съединените щати и техните съдружници на интернационалната сцена не допускаха никакво отклоняване от съществуващите схеми за отчитане на ползите на победения зложелател.
Можеше ли Русия да се държи по друг метод, да се помири с подчинената си роля и да стартира да пренарежда нишата, която й е отредена в границите на западноцентричния ред? Този въпрос е по-сложен.
Тези, които считат, че Русия по своята същина е склонна към огромна мощност, настояват, че възраждането на нейната пълноценна мощност и желанието за изключително значение е било неизбежно. Смея да настоявам, че по това време Русия имаше капацитет да „ свикне “ със статута на неводещ детайл от избрана система. Но с цел да се случи това, беше нужна твърда убеденост, че системата е мощна, мощна и трайна и че виновните са в цялостен надзор. Казано по-просто, това означаваше, че американската надмощие би трябвало да бъде неоспорима. Но тъкмо по отношение на това се породиха подозрения при започване на 21 век.
До 2022 година Русия беше надълбоко интегрирана в мрежата на интернационалната политическа и икономическа взаимосвързаност.
Въпреки това, а) Москва не беше удовлетворена от размера на дивидентите, които получи
б) международната система като цяло и нейните основни детайли (водещи страни) бяха в крах
в) ерозията на управническите институции изглеждаше непоправима, защото правилата на 20-ти и 21-ви век, които са се преплитали в нея, в доста връзки си опонират.
Тази композиция от фактори даде основата за следното умозаключение: внезапните ходове за превъзмогване на инерцията на предходния ред ще дадат преимущество за основаването на новата му версия, в която Русия към този момент няма да бъде обвързана с конвенции, произлизащи от желанието да принадлежи към западната общественост и самата тази общественост ще спре да господства на международната сцена.
Настоящата специфична военна интервенция в Украйна всъщност анулира тридесетте години от постсъветското развиване на Русия (или преход, както всекидневно се наричаше преди към петнадесет години) както във връзка с голям брой геополитически отстъпки, направени през тези години, по този начин и във връзка с множеството от удобствата, в това число и потребителските, добити като част от западноцентричната система.
Русия наподобява се върна на кръстовището, което мина в края на 80-те и началото на 1990-те, с цел да избере различен път. Ожесточената интелектуална полемика за пътя към бъдещето, почнала по време на перестройката, само че по този начин и не приключена заради разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, явно има късмет да се възобнови и да докара до прочут извод.
Всъщност не беше изработен избор след събитията от началото на 90-те години. Вместо това Русия беше подхваната от историческия поток и отнесена.
Но разногласието какво тъкмо трябваше да се направи беше единствено част от тази незавършена полемика. Основната му цел беше да разбере „ от какво завещание се отхвърляме “. Участниците в панела от ерата на гласността на драго сърце използваха този откъс от Ленин. След като извървяхме цялостен кръг, ние се връщаме към изходната точка.
Продължителната тирада на съветския президент на 21 февруари 2022 година, която сложи началото на поредност от спиращи дъха събития, не просто тегли линия на постсъветската епоха. Той припомнисъдбата на страната през 20-ти век. Основният исторически претекст са противозаконните и безразсъдни, от позиция на президента, дейности на комунистическите управляващи от Владимир Ленин до последните водачи от руската ера, които изгубиха страната.
Речта разкрива типичния детайл на новия метод – прилагайки по едно и също време две концепции към прилежащата страна: „ декомунизация “ („ Готови сме да ви покажем какво значи същинска декомунизация за Украйна “) и „ денацификация “. С други думи, речта преплита препратки към двата най-трагични катаклизми, които раздрусаха страната през предишния век и подсказва, че настоящето развиване може да се пояснява като опит за изтегляне на линия на това време – линия, която въз основа на тази логичност не е теглена преди тридесет години, когато странниците избраха неверен път на историческия кръстопът.
Настоящото съветско управление е решено да поправи тази неточност. Противно на твърдото разбиране на доста наблюдаващи, то никога не тъжи за Съветския съюз, само че наподобява счита изминатото разстояние от Ленин до Горбачов като особеност на съветския живот:
„ Много е тъпо, че подлите, утопични мечти, въодушевени от революцията, само че безусловно разрушителни за една естествена страна, не бяха неотложно отстранени от главните, официално правни основи, върху които е построена цялата ни държавност” (от телевизионно послание на съветския президент от 21 февруари 2022 г.).
Съвременната политическа история на света стартира преди тридесет и шест години, на 25 февруари 1986 година, когато генералният секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Михаил Горбачов за първи път употребява израза „ ново политическо мислене “ в своя отчет, изнесен на 27-ия конгрес на партията. Осемнадесет месеца по-късно тази идея е разказана в детайли в книгата „ Перестройка. Ново мислене за нашата страна и света. "
Неговите основни постулати бяха следните: отменяне на класовите полезности в интерес на общочовешките; прекъсване на борбата и разделянето на света на блокове; и разрешаване на спорове не с военни, а с политически способи, т.е. създаване на интернационалните връзки въз основата на салдото на ползи и взаимна полза, а не на салдото на силите.
Горбачов предшества Фукуяма и отстрани идеологическата спънка пред глобализацията. Бързото раздробяване на социалистическия лагер и в последна сметка на Съветския съюз беше директно разследване от „ новото политическо мислене “, както и установяването на „ демократичен международен ред “, който премисля правилата на Горбачов по собствен личен метод и, най-важното, без Москва.
Въпреки това, инерцията, която Русия получи от перестройката, продължи доста дълго време, приемайки формата на гореспоменатите опити за създаване на западноцентричен свят. Три десетилетия и половина по-късно Русия предприе фрапантна и необратима стъпка, с цел да отстрани инерцията.
Веднага обаче се оказа, че степента на приобщаване на Русия към света, с други думи, зависимостта от външни контрагенти, е даже по-голяма, в сравнение с се смяташе общо взето и че съвсем моменталното преустановяване на връзките води до лавинообразни промени. Но целият свят претърпява сходно прекарване.
Опитът за изключване на най-голямата страна в света от интернационалния живот визира всички сфери на човешката активност, макар че скромният дял на Русия в международната стопанска система надали би могъл да се чака да провокира такова цунами. Но има освен това от стопанската система. Като отстранява глобализацията за себе си, Русия дава решителен принос за нейното унищожаване за всички.
Москва направи доста огромен залог. Русия може сполучливо да излезе от това усложнение единствено в случай че актуалната рецесия в действителност постави завършек на предходния международен ред. С други думи, това значи, че вместо да изтласка Русия от системата, самата система би трябвало да престане да съществува, с цел да стартира да се образува нова при напълно нови условия, разнообразни от тези от предходните три десетилетия.
И въпреки всичко има ехтене от предходните разтърсвания. Въпреки вътрешните проблеми, Съветският съюз остава един от (двата) структурни стълба на международната политика съвсем до самия си край. Държавата-приемник загуби този статут и не съумя да си го върне.
С други думи, възобновяване на капацитета и връщането на позицията на една от водещите международни сили (и двете цели са постигнати) не трансформира Русия в систематичен дирек на интернационалния ред. И по този начин единственият метод да се реализира този статут е да се унищожи интернационалният ред.
Февруари 2022 година сложи началото и на различен опит, не по-малко упорит като мащаб и дизайн. Русия поставя старания да обърне хода на политическото развиване и да върне остарялото политическо мислене (нарича го традиционно) към себе си и целия свят.
Неговите правила са в несъгласие с заявените правила на новия ред: ценностен плурализъм (вместо универсалност), разчитане на салдото на силите (а не на интереси) и най-после, типичен боен спор като метод за решение на проблеми, в случай че други способи не оказват помощ.
Тези постулати са били в действие през по-голямата част от човешката история. Но през последните тридесет и няколко години всички повярваха във „ безконечния мир “ след „ края на историята “ толкоз доста, че обратът провокира бездънен потрес.
Нека подчертаем, че актуалната рецесия на международния ред не е предизвикана от специфичната военна интервенция в Украйна. Тя се роди от дълго време от настойчиво отвращение на водачите на демократичния ред да се откажат от привилегиите, които закупи след Студената война.
Сривът самичък по себе си стартира на 24 февруари. И няма връщане обратно нито за Русия, нито за някой различен. Но ще отнеме време на света да разбере следствията.
За следващ път, за четвърти път за малко повече от 100 години, Русия безкористно поема ролята – и тежестта – на основен сътрудник на световната смяна. Още ли не сме изтощени?
„ Но можем да кажем, че по някакъв метод сме изключителна нация. Ние сме една от тези народи, които наподобява не са неразделна част от човечеството, само че съществуват единствено с цел да преподават света на огромен урок. Урокът, който сме призовани да дадем, сигурно няма да бъде загубен; само че кой знае по кое време ще се окажем принадлежащи към човечеството и какъв брой несгоди ще преживеем, преди нашето предназначение да се извърши?” (Пьотър Чадаев. " Философско писмо. Телескопски вестник, 1836 г.).
* Фьодор Лукянов е основен редактор на Russia in Global affairs, ръководител на Президиума на Съвета по външна и отбранителна политика, проучвателен шеф във Валдайския спорен клуб.
Превод: СМ
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Февруари 2022 година ознаменува края на огромен исторически опит, целящ да ревизира хипотезата, че Русия може да бъде включена в интернационалния ред, основан от водещите западни сили без нейно присъединяване, само че осигурявайки избрана опция за нейното развиване в сходство с разпоредбите, открити от водачи на този ред. Резултатът е негативен.
Нито манията за Запада като приоритет – и видимо великолепен – сътрудник, нито внезапната отдалеченост от него не са нещо ново за съветската история. В продължение на епохи съветските интелектуалци разискват дали страната принадлежи към Европа или не, следвайки съвсем същия модел.
Периодът от края на 20-ти и началото на 21-ви век обаче има значима разлика. За първи път понятието за принадлежност или непринадлежност към Европа закупи институционална рамка. Европа се трансформира от културно-исторически феномен в набор от структури, зародили от хомогенността от времето на Студената война, т.е. западната еднородност. За да взе участие в тези структури, човек би трябвало да дава отговор на предписаните критерии и това е смисълът на „ европейския избор”.
Руската федерация се опита да направи този избор през 1992 година, когато се появи на интернационалната сцена в ненапълно шизофренична форма като правоприемник и правоприемник на Съветския съюз, само че изрично отхвърли неговото завещание и еднаквост. Паралелно с постсъветска Русия Европейският съюз, преди малко трансформиран от Европейската общественост, излезе на международната сцена като олицетворение и апотеоз на институционализирана Европа.
В продължение на към петнадесет години след разпадането на Съветския съюз Русия в действителност се стремеше да стане част от европейския ред, основан от Съединените щати и техните съдружници. Тя се опита да направи това с претекстове, които не биха били общоприети (Москва в никакъв случай не беше подготвена да застане на опашката от претенденти за евроатлантическите институции), само че в това време нямаше да допуска радикални промени в западната скица на нещата. Усилието не се получи.
В телевизионното си послание на 21 февруари президентът Владимир Путин преднамерено загатна остарял диалог с Бил Клинтън по отношение на вероятното приемане на Русия в НАТО и всъщност отрицателната реакция на водача на Съединени американски щати. Разочарованието от обстоятелството, че сходен вид е бил очакван от Москва, само че беше отритнат от западния клуб, остави отпечатък в съветското политическо схващане.
Можеше ли Западът да постъпи по друг метод? Теоретично, да, в случай че се беше опитал да построи нов международен ред, обхващащ Русия и други постсъветски страни, вместо механично да популяризира личните си институции от ерата на Студената война. На процедура това надали беше осъществимо.
Съотношението на силите преди 20-25 години и степента на идеологическа и политическа доминация на Съединените щати и техните съдружници на интернационалната сцена не допускаха никакво отклоняване от съществуващите схеми за отчитане на ползите на победения зложелател.
Можеше ли Русия да се държи по друг метод, да се помири с подчинената си роля и да стартира да пренарежда нишата, която й е отредена в границите на западноцентричния ред? Този въпрос е по-сложен.
Тези, които считат, че Русия по своята същина е склонна към огромна мощност, настояват, че възраждането на нейната пълноценна мощност и желанието за изключително значение е било неизбежно. Смея да настоявам, че по това време Русия имаше капацитет да „ свикне “ със статута на неводещ детайл от избрана система. Но с цел да се случи това, беше нужна твърда убеденост, че системата е мощна, мощна и трайна и че виновните са в цялостен надзор. Казано по-просто, това означаваше, че американската надмощие би трябвало да бъде неоспорима. Но тъкмо по отношение на това се породиха подозрения при започване на 21 век.
До 2022 година Русия беше надълбоко интегрирана в мрежата на интернационалната политическа и икономическа взаимосвързаност.
Въпреки това, а) Москва не беше удовлетворена от размера на дивидентите, които получи
б) международната система като цяло и нейните основни детайли (водещи страни) бяха в крах
в) ерозията на управническите институции изглеждаше непоправима, защото правилата на 20-ти и 21-ви век, които са се преплитали в нея, в доста връзки си опонират.
Тази композиция от фактори даде основата за следното умозаключение: внезапните ходове за превъзмогване на инерцията на предходния ред ще дадат преимущество за основаването на новата му версия, в която Русия към този момент няма да бъде обвързана с конвенции, произлизащи от желанието да принадлежи към западната общественост и самата тази общественост ще спре да господства на международната сцена.
Настоящата специфична военна интервенция в Украйна всъщност анулира тридесетте години от постсъветското развиване на Русия (или преход, както всекидневно се наричаше преди към петнадесет години) както във връзка с голям брой геополитически отстъпки, направени през тези години, по този начин и във връзка с множеството от удобствата, в това число и потребителските, добити като част от западноцентричната система.
Русия наподобява се върна на кръстовището, което мина в края на 80-те и началото на 1990-те, с цел да избере различен път. Ожесточената интелектуална полемика за пътя към бъдещето, почнала по време на перестройката, само че по този начин и не приключена заради разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, явно има късмет да се възобнови и да докара до прочут извод.
Всъщност не беше изработен избор след събитията от началото на 90-те години. Вместо това Русия беше подхваната от историческия поток и отнесена.
Но разногласието какво тъкмо трябваше да се направи беше единствено част от тази незавършена полемика. Основната му цел беше да разбере „ от какво завещание се отхвърляме “. Участниците в панела от ерата на гласността на драго сърце използваха този откъс от Ленин. След като извървяхме цялостен кръг, ние се връщаме към изходната точка.
Продължителната тирада на съветския президент на 21 февруари 2022 година, която сложи началото на поредност от спиращи дъха събития, не просто тегли линия на постсъветската епоха. Той припомнисъдбата на страната през 20-ти век. Основният исторически претекст са противозаконните и безразсъдни, от позиция на президента, дейности на комунистическите управляващи от Владимир Ленин до последните водачи от руската ера, които изгубиха страната.
Речта разкрива типичния детайл на новия метод – прилагайки по едно и също време две концепции към прилежащата страна: „ декомунизация “ („ Готови сме да ви покажем какво значи същинска декомунизация за Украйна “) и „ денацификация “. С други думи, речта преплита препратки към двата най-трагични катаклизми, които раздрусаха страната през предишния век и подсказва, че настоящето развиване може да се пояснява като опит за изтегляне на линия на това време – линия, която въз основа на тази логичност не е теглена преди тридесет години, когато странниците избраха неверен път на историческия кръстопът.
Настоящото съветско управление е решено да поправи тази неточност. Противно на твърдото разбиране на доста наблюдаващи, то никога не тъжи за Съветския съюз, само че наподобява счита изминатото разстояние от Ленин до Горбачов като особеност на съветския живот:
„ Много е тъпо, че подлите, утопични мечти, въодушевени от революцията, само че безусловно разрушителни за една естествена страна, не бяха неотложно отстранени от главните, официално правни основи, върху които е построена цялата ни държавност” (от телевизионно послание на съветския президент от 21 февруари 2022 г.).
Съвременната политическа история на света стартира преди тридесет и шест години, на 25 февруари 1986 година, когато генералният секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Михаил Горбачов за първи път употребява израза „ ново политическо мислене “ в своя отчет, изнесен на 27-ия конгрес на партията. Осемнадесет месеца по-късно тази идея е разказана в детайли в книгата „ Перестройка. Ново мислене за нашата страна и света. "
Неговите основни постулати бяха следните: отменяне на класовите полезности в интерес на общочовешките; прекъсване на борбата и разделянето на света на блокове; и разрешаване на спорове не с военни, а с политически способи, т.е. създаване на интернационалните връзки въз основата на салдото на ползи и взаимна полза, а не на салдото на силите.
Горбачов предшества Фукуяма и отстрани идеологическата спънка пред глобализацията. Бързото раздробяване на социалистическия лагер и в последна сметка на Съветския съюз беше директно разследване от „ новото политическо мислене “, както и установяването на „ демократичен международен ред “, който премисля правилата на Горбачов по собствен личен метод и, най-важното, без Москва.
Въпреки това, инерцията, която Русия получи от перестройката, продължи доста дълго време, приемайки формата на гореспоменатите опити за създаване на западноцентричен свят. Три десетилетия и половина по-късно Русия предприе фрапантна и необратима стъпка, с цел да отстрани инерцията.
Веднага обаче се оказа, че степента на приобщаване на Русия към света, с други думи, зависимостта от външни контрагенти, е даже по-голяма, в сравнение с се смяташе общо взето и че съвсем моменталното преустановяване на връзките води до лавинообразни промени. Но целият свят претърпява сходно прекарване.
Опитът за изключване на най-голямата страна в света от интернационалния живот визира всички сфери на човешката активност, макар че скромният дял на Русия в международната стопанска система надали би могъл да се чака да провокира такова цунами. Но има освен това от стопанската система. Като отстранява глобализацията за себе си, Русия дава решителен принос за нейното унищожаване за всички.
Москва направи доста огромен залог. Русия може сполучливо да излезе от това усложнение единствено в случай че актуалната рецесия в действителност постави завършек на предходния международен ред. С други думи, това значи, че вместо да изтласка Русия от системата, самата система би трябвало да престане да съществува, с цел да стартира да се образува нова при напълно нови условия, разнообразни от тези от предходните три десетилетия.
И въпреки всичко има ехтене от предходните разтърсвания. Въпреки вътрешните проблеми, Съветският съюз остава един от (двата) структурни стълба на международната политика съвсем до самия си край. Държавата-приемник загуби този статут и не съумя да си го върне.
С други думи, възобновяване на капацитета и връщането на позицията на една от водещите международни сили (и двете цели са постигнати) не трансформира Русия в систематичен дирек на интернационалния ред. И по този начин единственият метод да се реализира този статут е да се унищожи интернационалният ред.
Февруари 2022 година сложи началото и на различен опит, не по-малко упорит като мащаб и дизайн. Русия поставя старания да обърне хода на политическото развиване и да върне остарялото политическо мислене (нарича го традиционно) към себе си и целия свят.
Неговите правила са в несъгласие с заявените правила на новия ред: ценностен плурализъм (вместо универсалност), разчитане на салдото на силите (а не на интереси) и най-после, типичен боен спор като метод за решение на проблеми, в случай че други способи не оказват помощ.
Тези постулати са били в действие през по-голямата част от човешката история. Но през последните тридесет и няколко години всички повярваха във „ безконечния мир “ след „ края на историята “ толкоз доста, че обратът провокира бездънен потрес.
Нека подчертаем, че актуалната рецесия на международния ред не е предизвикана от специфичната военна интервенция в Украйна. Тя се роди от дълго време от настойчиво отвращение на водачите на демократичния ред да се откажат от привилегиите, които закупи след Студената война.
Сривът самичък по себе си стартира на 24 февруари. И няма връщане обратно нито за Русия, нито за някой различен. Но ще отнеме време на света да разбере следствията.
За следващ път, за четвърти път за малко повече от 100 години, Русия безкористно поема ролята – и тежестта – на основен сътрудник на световната смяна. Още ли не сме изтощени?
„ Но можем да кажем, че по някакъв метод сме изключителна нация. Ние сме една от тези народи, които наподобява не са неразделна част от човечеството, само че съществуват единствено с цел да преподават света на огромен урок. Урокът, който сме призовани да дадем, сигурно няма да бъде загубен; само че кой знае по кое време ще се окажем принадлежащи към човечеството и какъв брой несгоди ще преживеем, преди нашето предназначение да се извърши?” (Пьотър Чадаев. " Философско писмо. Телескопски вестник, 1836 г.).
* Фьодор Лукянов е основен редактор на Russia in Global affairs, ръководител на Президиума на Съвета по външна и отбранителна политика, проучвателен шеф във Валдайския спорен клуб.
Превод: СМ
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ