Бъди човек и без корона – спазвай правила, в които не вярваш
Повторението е майка на знанието и татко на затъпяването! Който е ходил на учебно заведение в България, няма метод да не е научил тази велика житейска аксиома.
Предвид същността на тази аксиома ми е доста мъчно да реша дали да я ползвам. Защото в действителност ми наподобява ези-тура, 50/50. Какво да е – дали да показвам, че би трябвало да си заплашителен простак най-малко в болница като вървиш да носиш маска ВЪРХУ носа и устата по едно и също време, или да не го показвам, тъй като не съм сигурен какъв брой от тези, които в този момент го вършат, ще решат, че им е писнало някой да ги поучава?
Не знам – само че е реалност, че поради новия ковид SARS-CoV-2, в който толкоз доста хора в България не имат вяра, си отиде още един доктор. И този път този доктор е от тези, които мъчно се заменят – доста мъчно. Да, в живота ни преди всичко постоянно следва да е това кой какъв брой е човек, само че в този случай аз ще погледна не от прочувствената позиция на човешкото, а от чисто прагматичната, тъй като и тя най-после стига до човешкото.
Почина доктор Милан Първанов, шеф на отделението по анестезиология и интензивно лекуване. Болницата остава с един анестезиолог, на половин работен ден. За към 30 000 души и в случай, че област Благоевград е на второ място по регистрирани случаи на COVID-19 до момента – пред области като Пловдив и Варна! Тази същата болест, в която толкоз доста хора не имат вяра или подценяват, като си мислят, че е пунта мара.
Да де, само че не е. А лекарите в България са ъгъл. Затова би трябвало и тях да пазим, както бихме пазили себе си. Не желаете да вярвате в COVID-19 – хубаво, недейте. Но най-малко в човешкото да повярвате няма ли?
За да ни има като общество и страна, ние, даже в България, сме се съгласили да съблюдаваме някакви правила. Иначе няма да има общество и страна, тъй като няма да има мир. Правила, които не ни унищожават фрапантно, несъмнено. Най-трудно, несъмнено, е да спазваш правила, които ти нарушават комфрота. Твоят, персоналният комфорт. Много по-лесно е да не носиш маска, въпреки че тя няма те убие. Много по-лесно е да не мислиш на какъв брой крачки да застанеш от различен човек – и тук има една аксиома, я че се блъскам и самичък да съм в трамвая – шопска е, само че претворена можем да я забележим на всички места в България. Много по-лесно е да не си миеш ръцете – не се хабиш и мориш да ги вдигнеш.
Сега, след гибелта на доктор Първанов, на хората в Гоце Делчев по-лесно ли ще е да получат съответно лекуване при потребност?
Ако не сте видели – лекарите, медицинските сестри и всички медици в България предпочитано са на повече години и с по-похабено здраве, в сравнение с ни се желае на всички. Сега имат да се оправят с още една болест – не са застраховани да не станат и те пациенти. Трудно е, даже невероятно много постоянно да ги сменим. Казват, че незаменими хора няма – обаче има такива, които мъчно се заменят. Много мъчно. Затова – да мислим по-често освен за себе си!
Автор: Ивайло Ачев
Предвид същността на тази аксиома ми е доста мъчно да реша дали да я ползвам. Защото в действителност ми наподобява ези-тура, 50/50. Какво да е – дали да показвам, че би трябвало да си заплашителен простак най-малко в болница като вървиш да носиш маска ВЪРХУ носа и устата по едно и също време, или да не го показвам, тъй като не съм сигурен какъв брой от тези, които в този момент го вършат, ще решат, че им е писнало някой да ги поучава?
Не знам – само че е реалност, че поради новия ковид SARS-CoV-2, в който толкоз доста хора в България не имат вяра, си отиде още един доктор. И този път този доктор е от тези, които мъчно се заменят – доста мъчно. Да, в живота ни преди всичко постоянно следва да е това кой какъв брой е човек, само че в този случай аз ще погледна не от прочувствената позиция на човешкото, а от чисто прагматичната, тъй като и тя най-после стига до човешкото.
Почина доктор Милан Първанов, шеф на отделението по анестезиология и интензивно лекуване. Болницата остава с един анестезиолог, на половин работен ден. За към 30 000 души и в случай, че област Благоевград е на второ място по регистрирани случаи на COVID-19 до момента – пред области като Пловдив и Варна! Тази същата болест, в която толкоз доста хора не имат вяра или подценяват, като си мислят, че е пунта мара.
Да де, само че не е. А лекарите в България са ъгъл. Затова би трябвало и тях да пазим, както бихме пазили себе си. Не желаете да вярвате в COVID-19 – хубаво, недейте. Но най-малко в човешкото да повярвате няма ли?
За да ни има като общество и страна, ние, даже в България, сме се съгласили да съблюдаваме някакви правила. Иначе няма да има общество и страна, тъй като няма да има мир. Правила, които не ни унищожават фрапантно, несъмнено. Най-трудно, несъмнено, е да спазваш правила, които ти нарушават комфрота. Твоят, персоналният комфорт. Много по-лесно е да не носиш маска, въпреки че тя няма те убие. Много по-лесно е да не мислиш на какъв брой крачки да застанеш от различен човек – и тук има една аксиома, я че се блъскам и самичък да съм в трамвая – шопска е, само че претворена можем да я забележим на всички места в България. Много по-лесно е да не си миеш ръцете – не се хабиш и мориш да ги вдигнеш.
Сега, след гибелта на доктор Първанов, на хората в Гоце Делчев по-лесно ли ще е да получат съответно лекуване при потребност?
Ако не сте видели – лекарите, медицинските сестри и всички медици в България предпочитано са на повече години и с по-похабено здраве, в сравнение с ни се желае на всички. Сега имат да се оправят с още една болест – не са застраховани да не станат и те пациенти. Трудно е, даже невероятно много постоянно да ги сменим. Казват, че незаменими хора няма – обаче има такива, които мъчно се заменят. Много мъчно. Затова – да мислим по-често освен за себе си!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ