Повтаря ли се дългогодишният спор за името на Македония, продължил

Повтаря ли се дългогодишният спор за името на Македония, траял цели 28 години? Както е тръгнало, България може да се надява на триумф с ветото си над Скопие чак някъде към 2050-а година, написа Веселин Стойнев.

Двамата министър председатели Петков и Ковачевски на взаимното държавно съвещание в София през януари 2022 година

За 24 май тематиката за още веднъж надигна политически гребен, само че вълна не се сгромоляса. Преди да замине на обичайното посещаване за светлия празник в Рим, министър председателят прикани президента да свика Консултативния съвет за национална сигурност, където външният министър да показа хода на договарянията със Скопие. Румен Радев отговори, че предходният КСНС през януари е обрисувал политическия консенсус по българската позиция, а зад нея стои и корав публичен консенсус, и заподозря, че министър председателят търси метод да преодолее нарушавания разговор вътре в ръководещата коалиция.

Действително, съдружно напрежение очевидно има, тъй като в отправеното преди десетина дни от водача на " ИТН " (ИТН) Слави Трифонов предизвестие към мандатоносителя „ Продължаваме промяната “ се приказва за нерегламентирани опити на премиера Петков и негови съветници да заобиколят националния интерес по казуса със Северна Македония. А и какъв ли прогрес в диалозите със Скопие може да регистрира министър Теодора Генчовска, която е от квотата на Има Такъв Народ, по главните претенции на София – за вписването на българите в конституцията на страната, и така нататък Някакво доближаване има единствено в ресорите на другите министерства по линия на добросъседството.
Редакцията предлага
Че няма съществено напредване в договарянията се видя и от паралелните стратегии на министър председателите Петков и Ковачевски в Рим, чиито делегации едвам вечерта на 23 май направиха протоколна среща. Отменено бе и плануваното за 22 май взаимно държавно съвещание сред двете страни, тъй като, по думите на Димитър Ковачевски, няма в съгласие общо решение, което да послужи като основа за двустранен контракт.

Таен компромис?

Възможно е обаче да има някакъв недопечен план за, който няма по какъв начин от българска страна да бъде разгласен единствено на държавно равнище – даже и ръководещата коалиция в София да бе изцяло единна. Защото след оповестеното след КСНС през януари политическо единение по тематиката и при четири пети твърдо публично мнение в поддръжка на ветото този компромис елементарно би бил разгласен за мимикрия и би втвърдил още повече позициите ни. Т.е. би трябвало да се обезпечи място, където всички по едно и също време да се срещнат с него и най-малко да няма поединично отричане. Именно КСНС е подобен конгрес – в него вземат участие всички парламентарни партии, президентът, висшите военни и служители на реда и носителите на „ тайното познание “ – спецслужбите.

Сред причините на представители на „ Продължаваме промяната “ за свикването на КСНС е и смяната на геополитическата конюнктура с. Спорно е до каква степен при съвсем цялостното европейско единение против Русия и при натовското си участие Северна Македония е по-застрашена от преди този момент. Спорно е и до каква степен натискът върху България поради ветото ѝ над Скопие се усилва и поради войната. Налице са обаче алюзиите, че българските искания към македонците наподобяват на съветските към украинците.

А вътрешнополитическите прилики на позицията ни по отношение на Северна Македония с тази за Украйна са много. България жигосах експанзията против Украйна, само че остана раздвоена. Лидер на партия от ръководещата коалиция продължи да назовава Русия другарска страна, а държавното управление откупи оцеляването си, като отхвърли да направи решителната крачка с открита военна помощ за нападнатата страна.

Петков без потребен ход?

Сега ситуацията на кабинета е още по-тежко. Външният напън за събаряне на ветото над Скопие е неимоверно по-голям от този за пращане на. Вътрешният напън против свалянето на ветото е в пъти по-голям от този за изпращането на оръжие. Затова по всичко наподобява, че опитът на премиера Петков за пробив посредством КСНС е просто маневра, която да оправдае отлагането на въпроса. Той още веднъж е в състояние да не може да направи решителната крачка.

Веселин Стойнев

Но не може и да даде заден – повдигането на „ евросхизмата “ над Северна Македония е измежду целите на неговото държавно управление. Затова зациклянето по въпроса би трябвало да се трансформира най-малко в споделена виновност. На един КСНС даже отхвърлянето на предложение за компромис ще смъкна огромна част от товара върху Кирил Петков – ето, направих всичко по силите си, само че президентът и други партийни водачи ме блокират.

Дежавю?

надали ще направи такава услуга на някогашния си министър, на който към този момент е конкурент. И даже да свика КСНС, ще го употребява да се наложи в него и да втвърди още повече българската позиция, както направи на януарския съвет. Отлагането на въпроса за ветото обаче не може да разчита изключително на „ омекването “ на отсрещната страна – тя също от дълго време се е втвърдила и не може да си разреши „ изменничество “. А това състояние е съвършеният компресор за помпане на всякакъв шовинизъм от двете страни на границата. Което пък обрича отлагането на въпроса за ветото да повтори 28-годишния спор за името на Македония с Гърция и българите да се надяват на „ победа “ към 2050 година.