Борисов не е единственият, който отказва да се оттегли с достойнство
Повод за тези размисли са странните отпуски до септември, които си пуснаха ръководителите на службите, явно ужасени от Радевото служебно държавно управление. Възможно ли е възрастни хора, на които сме поверили страната, да бранят топлите си кресла по този безразсъден метод? Отделно приказките на господин Георгиев, някогашен началник на ДАНС, че го махали поради разкритите съветски шпиони, от което следва, че президентът на България е съветски сътрудник. Не би трябвало ли човек на подобен пост да се отдръпва някак по-мълчаливо, в интерес точно на националната сигурност?
Как се отдръпна Борисов. И още образци.
Най-видим е казусът, за който приказвам, в областта на политиката. Как се отдръпна от властта господин Борисов след единайсет години ръководство? Отказа да се изправи с достолепие пред Народното събрание, да регистрира какво е направил и какво оставя, да връчи оставката си гордо изправен пред съперниците си. Да, но не. Стана презрян с неочакваната интервенция на менискус, която нито е незабавна, нито животоспасяваща. Не мога да си показва, че този другояче несъзнателен политик не схваща, че е пристигнал краят на политическата му кариера. И все пак отхвърля да направи огромния жест - да се поклони и да слезе тържествено от сцената. Изглежда се кани да хапе и да се мята, до момента в който го изтикат оттова, а в същото време почитателите му потъват в земята от позор.
Ще кажете: при него водещ е страхът от правосъдно следствие - кюлчета, Барселона, прокурорски бухалки. Е добре, само че не забелязвате ли, че сходна компликация да се отдръпват имат множеството ни политици? Г-н Костов се обиди на народа и разцепи партията си. С това евентуално избави самочувствието си, само че май не оказа помощ доста на дясната идея. Подобно нещо направи и господин Първанов, който наместо да отстъпи и да се отдаде на мемоари, сътвори партия АБВ, която влезе в братоубийствена война със социалистите.
![Борисов: Само аз не знам кои са подслушваните]( "Борисов: Само аз не знам кои са подслушваните")
Борисов: Само аз не знам кои са подслушваните
Скандал – ясно. Ама подслушване – на кой и по кое време? Излиза, че единствено аз не знам кои са подслушваните, а всички останали знаят....
Да се върнем ли до президента Желев? Ами и той не съумя да се помири с края на президентстването си и сътвори „ Либерална опция “, която притегли едни 0,32% от вота, само че пък изигра психотерапевтичната си роля. Мислехме, че се е отдръпнал и господин Виденов, само че ето нá - и той реши да се върне на кръга, малко като видение, съгласно карикатурата на Комарницки. Така обитаваха пространството и политическите духове на Жорж Ганчев, Бареков, в този момент Москов. А най-безумният образец за политик, който отхвърля да одобри края на кариерата си, идва от Америка, където Тръмп не просто не си потегля, каквато е практиката в тамошната политика, а даже настойчиво отхвърля, че въобще е изгубил. Дали ще стигнем до такава степен и ние - следва да забележим.
Разбира се, има и политици, които намират сили да одобряват края. Филип Димитров, Петър Стоянов или Сакскобургготски се отдръпнаха умерено и с достолепие. Станишев оглави европейските социалисти, което евентуално му е помогнало, само че май реши да се завърне и той под формата на идейна платформа. Има и такива като господин Плевнелиев и няколко служебни министър председатели, които надживяват политическия си край, като не престават битката в медиите - не като осмислят огромните процеси от дистанцията на времето, а като политиканстват гневно, като че ли към момента лежат на позицията.
Да споменем и политици като госпожа Нинова или господин Каракачанов, които настойчиво отхвърлят да дадат път на нови водачи, макар тежките загуби и неточности, които са позволили. Тя разгони управлението на партията си, той пък измисли формула, при която си остава водач, само че пуска в Народното събрание човешкия щит на цивилен претенденти. Няма да изоставен в никакъв случай, ще умрат на позицията, pereat mundus.
Тази специфичност на българския политически живот е в несъгласие с практиките на демократичния свят, където (като изключим аномалията Тръмп) политическите кариери имат явен и еднопосочен свършек: изпълнен мандат, изгубени избори, а от време на време скандал, присъди. Изключение е да бъде повдигнат повторно изгубил доверието политик и това ми се вижда някак близо до мозъка.
Защо е това твърдоглавие? Няколко аргументи.
![Неслучайно основният прокурор Иван Гешев споделя, че над него е единствено Господ. Не разясни единствено, че Господ е от Банкя]( "Неслучайно основният прокурор Иван Гешев споделя, че над него е единствено Господ. Не разясни единствено, че Господ е от Банкя")
Неслучайно основният прокурор Иван Гешев споделя, че над него е единствено Господ. Не разясни единствено, че Господ е от Банкя
Думи на бизнесмена Атанас Бобоков в изявление за " Дневник ", който дружно с брат си Пламен беше задържан преди към година. Арестът на...
Нямам пояснение за упорството на нашите политици. Сякаш някой ги окуражава: ти си прочут, „ имаш “ еди какъв брой си %. Кой - ами доста ползи има, все някой вижда изгода от това съответният водач да остане на сцената. Дето се споделя: познаваш го, белот играете, братовчеди сте. Колкото и % да отвлече от съперниците, все е келепир. Пък и публицистите му имат телефонния номер, „ подвига им “.
Вероятно проблем има и във вътрешнопартийните механизми, които не разрешават бързо и еднопосочно да се сменя изгубилият с нов водач. Трудно е да си представим да вземем за пример по какъв начин ГЕРБ може да смъкна станалия „ отровен “ Борисов и да издигне примерно Дончев. Същото е ситуацията и в Българска социалистическа партия, а по какъв начин се сменят водачите в Движение за права и свободи можем единствено да гадаем.
Проблемът има и психическо измерение, оттатък ползите и страха от следствие. Представете си го: излизаш от политиката и внезапно престават да те питат, към теб към този момент не пърхат журналистки с микрофони, даже не те освиркват като вървиш по улицата. Дето се споделя: едно нормално пенсиониране е тежко, камо ли овакантяване на политиката. Осъзнаването, че е пристигнал краят, че е време да осмислиш какво си направил, да оставиш нещо на идващите генерации. Какво правиш по през целия ден? Ще кажете: пишеш мемоари. Ами в случай че не си доста по книгите? Поне да имаше някакъв обред за излизане от политиката, който да те почете, а то единствено хокане и зложелателство. И си казваш: дай да направя една партийка, дават ми 4,2 %...
Автор: Ивайло Дичев,
Как се отдръпна Борисов. И още образци.
Най-видим е казусът, за който приказвам, в областта на политиката. Как се отдръпна от властта господин Борисов след единайсет години ръководство? Отказа да се изправи с достолепие пред Народното събрание, да регистрира какво е направил и какво оставя, да връчи оставката си гордо изправен пред съперниците си. Да, но не. Стана презрян с неочакваната интервенция на менискус, която нито е незабавна, нито животоспасяваща. Не мога да си показва, че този другояче несъзнателен политик не схваща, че е пристигнал краят на политическата му кариера. И все пак отхвърля да направи огромния жест - да се поклони и да слезе тържествено от сцената. Изглежда се кани да хапе и да се мята, до момента в който го изтикат оттова, а в същото време почитателите му потъват в земята от позор.
Ще кажете: при него водещ е страхът от правосъдно следствие - кюлчета, Барселона, прокурорски бухалки. Е добре, само че не забелязвате ли, че сходна компликация да се отдръпват имат множеството ни политици? Г-н Костов се обиди на народа и разцепи партията си. С това евентуално избави самочувствието си, само че май не оказа помощ доста на дясната идея. Подобно нещо направи и господин Първанов, който наместо да отстъпи и да се отдаде на мемоари, сътвори партия АБВ, която влезе в братоубийствена война със социалистите.
Скандал – ясно. Ама подслушване – на кой и по кое време? Излиза, че единствено аз не знам кои са подслушваните, а всички останали знаят....
Да се върнем ли до президента Желев? Ами и той не съумя да се помири с края на президентстването си и сътвори „ Либерална опция “, която притегли едни 0,32% от вота, само че пък изигра психотерапевтичната си роля. Мислехме, че се е отдръпнал и господин Виденов, само че ето нá - и той реши да се върне на кръга, малко като видение, съгласно карикатурата на Комарницки. Така обитаваха пространството и политическите духове на Жорж Ганчев, Бареков, в този момент Москов. А най-безумният образец за политик, който отхвърля да одобри края на кариерата си, идва от Америка, където Тръмп не просто не си потегля, каквато е практиката в тамошната политика, а даже настойчиво отхвърля, че въобще е изгубил. Дали ще стигнем до такава степен и ние - следва да забележим.
Разбира се, има и политици, които намират сили да одобряват края. Филип Димитров, Петър Стоянов или Сакскобургготски се отдръпнаха умерено и с достолепие. Станишев оглави европейските социалисти, което евентуално му е помогнало, само че май реши да се завърне и той под формата на идейна платформа. Има и такива като господин Плевнелиев и няколко служебни министър председатели, които надживяват политическия си край, като не престават битката в медиите - не като осмислят огромните процеси от дистанцията на времето, а като политиканстват гневно, като че ли към момента лежат на позицията.
Да споменем и политици като госпожа Нинова или господин Каракачанов, които настойчиво отхвърлят да дадат път на нови водачи, макар тежките загуби и неточности, които са позволили. Тя разгони управлението на партията си, той пък измисли формула, при която си остава водач, само че пуска в Народното събрание човешкия щит на цивилен претенденти. Няма да изоставен в никакъв случай, ще умрат на позицията, pereat mundus.
Тази специфичност на българския политически живот е в несъгласие с практиките на демократичния свят, където (като изключим аномалията Тръмп) политическите кариери имат явен и еднопосочен свършек: изпълнен мандат, изгубени избори, а от време на време скандал, присъди. Изключение е да бъде повдигнат повторно изгубил доверието политик и това ми се вижда някак близо до мозъка.
Защо е това твърдоглавие? Няколко аргументи.
Думи на бизнесмена Атанас Бобоков в изявление за " Дневник ", който дружно с брат си Пламен беше задържан преди към година. Арестът на...
Нямам пояснение за упорството на нашите политици. Сякаш някой ги окуражава: ти си прочут, „ имаш “ еди какъв брой си %. Кой - ами доста ползи има, все някой вижда изгода от това съответният водач да остане на сцената. Дето се споделя: познаваш го, белот играете, братовчеди сте. Колкото и % да отвлече от съперниците, все е келепир. Пък и публицистите му имат телефонния номер, „ подвига им “.
Вероятно проблем има и във вътрешнопартийните механизми, които не разрешават бързо и еднопосочно да се сменя изгубилият с нов водач. Трудно е да си представим да вземем за пример по какъв начин ГЕРБ може да смъкна станалия „ отровен “ Борисов и да издигне примерно Дончев. Същото е ситуацията и в Българска социалистическа партия, а по какъв начин се сменят водачите в Движение за права и свободи можем единствено да гадаем.
Проблемът има и психическо измерение, оттатък ползите и страха от следствие. Представете си го: излизаш от политиката и внезапно престават да те питат, към теб към този момент не пърхат журналистки с микрофони, даже не те освиркват като вървиш по улицата. Дето се споделя: едно нормално пенсиониране е тежко, камо ли овакантяване на политиката. Осъзнаването, че е пристигнал краят, че е време да осмислиш какво си направил, да оставиш нещо на идващите генерации. Какво правиш по през целия ден? Ще кажете: пишеш мемоари. Ами в случай че не си доста по книгите? Поне да имаше някакъв обред за излизане от политиката, който да те почете, а то единствено хокане и зложелателство. И си казваш: дай да направя една партийка, дават ми 4,2 %...
Автор: Ивайло Дичев,
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ