Повод за национална гордост е спасяването на българските евреи. Помним

Повод за национална горделивост е спасяването на българските евреи. Помним обаче и фашизма по българските земи

„ Само преди ден бях на място, което остави трайна диря в съзнанието ми – Бабин Яр в Киев. Сто хиляди са изгубили живота си, включително по-голямата част от локалното еврейско население. Десетки хиляди единствено за един ден – евреи, роми, цивилни, дами, деца. Ужасите на войната се помнят и до през днешния ден, само че и през днешния ден има риск популисти и националисти да се изправят против мира. И през днешния ден, в същата страна, Украйна, популацията е на ръба на боен спор. Затова имаме особена отговорност. Едно цяло потомство, станало очевидец на тези ужаси, ще си отиде. Идва ново, а нашата отговорност е да предадем уроците на предишното, с цел да не се повтарят те в бъдещето.

България е видяла и претърпяла доста. Повод за национална горделивост е спасяването на българските евреи. Помним обаче и фашизма по българските земи. Помним и антифашистките придвижвания. Помним хилядите антифашисти, които са изгубили своя живот в битката си против фашизма.

Днес обаче смелостта ни да спасим човешки живот се е изродила в сръчност – да снимаме човешкото злощастие, да го качваме в обществените мрежи, да споделяме, да сме гневни. Но там – виртуално.

И през днешния ден има риск историята да се повтори. Затова ще завърша с думи на именития правист Иван Таков, който сподели: „ Злото дреме у всекиго от нас. Цивилизационната ни черупка е доста нежна и може да се пропука на най-нечакано място. Прочее, да бдим. Първо върху себе си.“