Коледа дойде по-рано за банките
Повишаването на лихвените проценти може да предвещава тежка зима за ипотечните кредитори, само че за европейските банки Коледа пристигна рано под формата на процъфтяващи облаги през третото тримесечие, написа Financial Times.
Кредиторите печелят от разликата сред лихвите, които начисляват по заемите, и това, което заплащат на клиентите за депозити – което сега изостава на фона на покачването на лихвите през последните месеци.
Deutsche Bank – най-големият заемодател в Германия, регистрира най-силното си показване за третото тримесечие от времето преди финансовата рецесия насам. Банката удвоява облагите си преди данъчното облагане до 1,6 милиарда евро, възползвайки се от търговията на активи с закрепена рентабилност и валути, както и от покачващите се лихви. Santander – най-големият заемодател в еврозоната, също регистрира по-висока облага макар възходящите вреди от " неприятни “ заеми. Италианската UniCredit също надмина прогнозите на анализаторите.
Barclays съумя да се възползва от внезапно възходящите доходи от търговия, които помогнаха на кредитора да преодолее нарастването на провизиите за " неприятни “ заеми – облагата на банката преди налозите се покачва с 6% на годишна база. Печалбата на Standard Chartered се покачва с 40% до 1,4 милиарда $, а поправената облага преди налозите на HSBC нараства с един милиард $ до 6,5 милиарда $.
Въпреки това има облаци на хоризонта – кредиторите могат да бъдат ударени от непредвидени налози, защото държавните управления търсят способи да изпълнят хазните.
Базираните във Англия банки ще наблюдават изказването на новия министър ръководител Риши Сунак, отсрочено за 17 ноември – в границите на което държавното управление ще очертае по какъв начин възнамерява да запълни фискалните неналичия, оценени на сред 30 и 40 милиарда паунда.
Политици от опозицията упорстват за подобен метод като при енергийните компании. " Обществото мъчно ще одобри банките, които натрупат огромни облаги, до момента в който ипотечните му заеми излизат отвън надзор “, съобщи представител на либералдемократите.
В континентална Европа, Унгария към този момент вкара налог върху непредвидените облаги, до момента в който Испания очерта оферти за налог, който – в случай че бъде признат в Народното събрание, ще влезе в действие при започване на 2023 година и ще остане годен две години. Това ще засегне към 10 кредитора – в това число двете най-големи банки – Santander и BBVA.
Ходът на Мадрид го сложи в евентуален конфликт с Брюксел, който скоро ще реши дали е в несъгласие с банковите правила на Европейския съюз.
Резултатите станаха ясни малко преди съвещанието на Европейската централна банка от четвъртък, в което тя увеличи главните лихви с 0,75% за втори следващ път – в сходство с упованията на икономистите. Предстои съвещание и на Английската централна банка на 3 ноември.
Решението на АЦБ беше усложнено от отлагането на изказването на държавното управление във връзка с налозите и разноските. Гуверньорът Андрю Бейли съобщи, че централната банка ще работи " на сляпо “, в случай че се наложи да дефинира лихвените равнища, преди да е наясно с бюджетния проект на държавното управление.
Кредиторите печелят от разликата сред лихвите, които начисляват по заемите, и това, което заплащат на клиентите за депозити – което сега изостава на фона на покачването на лихвите през последните месеци.
Deutsche Bank – най-големият заемодател в Германия, регистрира най-силното си показване за третото тримесечие от времето преди финансовата рецесия насам. Банката удвоява облагите си преди данъчното облагане до 1,6 милиарда евро, възползвайки се от търговията на активи с закрепена рентабилност и валути, както и от покачващите се лихви. Santander – най-големият заемодател в еврозоната, също регистрира по-висока облага макар възходящите вреди от " неприятни “ заеми. Италианската UniCredit също надмина прогнозите на анализаторите.
Barclays съумя да се възползва от внезапно възходящите доходи от търговия, които помогнаха на кредитора да преодолее нарастването на провизиите за " неприятни “ заеми – облагата на банката преди налозите се покачва с 6% на годишна база. Печалбата на Standard Chartered се покачва с 40% до 1,4 милиарда $, а поправената облага преди налозите на HSBC нараства с един милиард $ до 6,5 милиарда $.
Въпреки това има облаци на хоризонта – кредиторите могат да бъдат ударени от непредвидени налози, защото държавните управления търсят способи да изпълнят хазните.
Базираните във Англия банки ще наблюдават изказването на новия министър ръководител Риши Сунак, отсрочено за 17 ноември – в границите на което държавното управление ще очертае по какъв начин възнамерява да запълни фискалните неналичия, оценени на сред 30 и 40 милиарда паунда.
Политици от опозицията упорстват за подобен метод като при енергийните компании. " Обществото мъчно ще одобри банките, които натрупат огромни облаги, до момента в който ипотечните му заеми излизат отвън надзор “, съобщи представител на либералдемократите.
В континентална Европа, Унгария към този момент вкара налог върху непредвидените облаги, до момента в който Испания очерта оферти за налог, който – в случай че бъде признат в Народното събрание, ще влезе в действие при започване на 2023 година и ще остане годен две години. Това ще засегне към 10 кредитора – в това число двете най-големи банки – Santander и BBVA.
Ходът на Мадрид го сложи в евентуален конфликт с Брюксел, който скоро ще реши дали е в несъгласие с банковите правила на Европейския съюз.
Резултатите станаха ясни малко преди съвещанието на Европейската централна банка от четвъртък, в което тя увеличи главните лихви с 0,75% за втори следващ път – в сходство с упованията на икономистите. Предстои съвещание и на Английската централна банка на 3 ноември.
Решението на АЦБ беше усложнено от отлагането на изказването на държавното управление във връзка с налозите и разноските. Гуверньорът Андрю Бейли съобщи, че централната банка ще работи " на сляпо “, в случай че се наложи да дефинира лихвените равнища, преди да е наясно с бюджетния проект на държавното управление.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ