Поветица
Поветица /Convolvulus/ е жанр цъфтящи растение от семейство Поветицови, включващ над 200 типа едногодишни и многогодишни, пълзящи или храстови растения, достигащи до 3 м височина. Листата на множеството типове са спираловидно ситуирани, а цветовете имат формата на тромпет, оцветен най-вече в бяло, розово, синьо, лилаво или жълто.
Някои типове са проблематични бурени, които могат да задушат други по – скъпи растения, само че в това време се отглеждат и като декоративни цветя поради наситените си цветове. Други типове са публично застрашени от изгубване.
За наслада или не у нас се среща полската поветица /Convolvulus arvensis/. Тя, освен че не е застрашена от изгубване, а даже е твърдоглав бурен, от който всеки градинар се пробва да се отърве.
Полската поветица преставлява многогодишно тревисто растение от семейство Поветицови. Стеблото на растението е пълзящо или увивно, достигащо до 1 м дължина. Листата на полската поветица са поредни, в основата копиевидни или стреловидни, продълговато яйцевидни до ланцетни или линейни.
Цветовете са по 1-3 в пазвите на листата на дълги дръжки. Венчето е фуниевидно, бяло или розово с 5 надлъжни тъмни линии. Плодът на растението е кълбеста разпуклива кутийка. Полската поветица цъфти от април до октомври.
Полската поветица се среща най-вече в Европа и Азия. У нас растението е публикувано по тревисти, каменисти и храсталачни места. Поветицата е постоянно срещан бурен в нивите, плевел край пътища, дворове, градини, ровове, в низините и планините, докъм 1000 м надморска височина.
Видове поветица
Друг прочут представител на рода е трицветна поветица /Convolvulus tricolor/, която произлиза от Южна Европа и Северна Африка. Отличава се с трицветните си цветове. При хубаво време през лятото те се отварят сред 7 и 8 часа и се затварят сред 17 и 18 часа. При чистия тип цветната фуния е виолетова по края, минава в бял венец, в центъра на който се откроява сярно-жълта звезда.
Трицветната поветица има голям брой сортове в розово, разнообразни сини тонове и виолетово. Обичайно се предлага по този начин наречената прелестна кръстоска. Тази поветицата е едногодишно растение. Първоначално пораства ниско, след което се изправя до 20-40см височина. Стъблата са покрити с власинки, листата неправилни, ланцетовидно-яйцевидно закръглени.
Този тип е извънредно подобаващ за висящи саксии и сандъчета. Много успешно може да се съчетае с други цветя със същите багри като на фунията, да вземем за пример жълта калцеолария, бели петунии, виолетови върбинки.
Състав на поветица
Дрогата от полска поветица съдържа към 5% гликозидни смоли (гликоретини), наречени конволвулини, танини, лавонриди и др.
Отглеждане на поветица
Полската поветицата (Сonvolvulus arvensis) се отнасят към групата на многогодишните кореновоиздънкови бурени. Тя има изключително огромна дарба за вегетативно размножаване, само че се развъжда и със семена. Семената покълнват в относително дълъг интервал при температура 15-18 градуса. Поветицата образува основен корен, който прониква на дълбочина до 2 м в почвата.
При удобни условия може да развие коренова система до 6 м в диаметър и до 9 м дълбочина. До основния корен се образуват странични, хоризонтални корени, които от време на време също доближават на дължина до няколко метра. Както по основния корен, по този начин и по страничните коренови разклонения се намират пъпки, от които се развиват издънки. Тези издънки са способни да образуват основен и странични корени, от които се появяват нови издънки и така нататък
Ето по този начин от едно растение се образуват във всички направления все нови надземни стъбла и корени, ситуирани в разнообразни по величина петна по площта. Отрязъци от корените над 1 см развиват ново растение. Кореновите издънки се развиват през целия вегетационен интервал. Поветицата е светлолюбив и азотолюбив тип. Издържа продължителни и мощни засушавания. Тя безпроблемно вирее и на по - небогати почви.
Събиране и предпазване на поветица
Поветицата може да се срещне на всички места у нас като бурен, по всички обработваеми земи, из дворовете и лозята. Използва се надземната част от растението, която се бере по време на цъфтежа в интервала от месец май до месец юни. Събраните по време на цъфтенето облистени стръкове на билката /Herba Convolvuli/ се прочистват от инцидентно попаднали примеси. Същите се сушат при елементарна температура или сушилня до 45 градуса. Изсушеният материал се отличава с горчив усет.
Ползи от поветицата
Поветицата обаче не е единствено скучен бурен. Оказва се, че полската поветица има открито слабително, диуретично и епителотонично деяние. Слабителното деяние на полската поветица, позната още като грамофонче, се дължи на съдържащия се в нея конвулвин, настояват съветски учени след извършени проучвания през седемдесетте години на предишния век.
По информация на различен техен сътрудник, проучвал свойствата на растението, семената и корените от поветицата имат най-вече лаксативно деяние и могат да се употребяват при колит и гастрит, до момента в който листата имат диуретично деяние, а стръковете и сокът, получен от тях - кръвоспиращо. Билката се употребява и като епителотонично средство при увреждания на кожата и особено при мъчно заздравяващи рани, излиза наяве от данните на учени, предоставени при започване на шейсетте години.
Установено е също по този начин, че екстрактът от полска поветица има изразен хипотензивен резултат, като намалява артериалното кръвно налягане с до 50% от изходното равнище в продължение на 60-120 минути. Приложен в продължение на две седмици той води до нормализиране на артериалното кръвно налягане.
Екстракт от билката забавя и понижава силата на сърдечните съкращения. Върху гладката мускулатура екстрактът има атропиноподобно деяние. Индивидуалните алкалоиди конволвин и конволамин имат локално анестезиращо деяние, съчетано със мощно дразнещо деяние върху лигавичните повърхности. От надземната част на поветицата е изолирана и съставна част, притежаваща кръвоспиращо деяние.
Гликозидите, изолирани от поветицата, имат бактерицидно деяние. В националната медицина извлеци от цялата билка, както и от обособени нейни елементи се употребяват като лаксативно и диуретично средство. В някои краища на Русия поветицата се използва за лекуване на хипертонична болест и бронхиална астма, което подхожда на пробно откритите данни за действието ѝ.
Народна медицина с поветица
Българската национална медицина предлага запарка от полска поветица при продължителен атоничен запек, съпроводен от болки и колики. Тя се употребява още при застойна жълтеница, затруднено уриниране и инфектиране на простатната жлеза.
Една част от билката се залива с 5 елементи 70% алкохол и се оставя да престои две седмици. Прецежда се и се пие от течността по 1/2 до 1 чаена лъжичка 2 - 3 пъти на ден като диуретично и слабително средство.
Една чаена лъжичка нарязани ситно стръкове поветица се заливат с една чаша вряща вода и се оставят да изстинат. Получената течност се прецежда и се изпива в продължение на два дни. Същата течност може да се употребява и за външна приложимост.
При инфектиране на пикочния мехур една супена лъжица листа от черен бъз, една супена лъжица троскот и една супена лъжица поветица се заливат с 400 мл вряла вода. Билките киснат два часа. Запарка се прецежда и се приема вместо вода.
Вреди от поветицата
Полската поветица би трябвало да се ползва като лекарствено средство единствено под лекарски надзор. При приемане на огромни количества от билката могат да се появят недоволства от страна на стомашно-чревния тракт, повръщане, диария, увреждания на сърцето, бъбреците, черния дроб и други Освен това приемът на полска поветица може да аргументи кръвоизливи и общо неразположение.
