Войната в Украйна през очите на руски войник: Не виждам децата на Лавров и Медведев в окопите, но чувам пр...
Повечето бойци в армията са недоволни от това, което се случва, недоволни от държавното управление и тяхното командване, недоволни от Путин и неговата политика, недоволни от министъра на защитата, който не е служил в армията. Повечето военни не желаят да убиват никого и още повече не желаят война, само че ние сме оковани от национализъм, закони, виновност към сътрудниците, никой не желае да бъде страхливец. Не можем да хвърлим оръжията си и да избягаме.
Всички сме станали заложници на доста фактори, като възмездие, национализъм, пари, задължения, кариера, боязън от страната. Ние не анексирахме ДНР и ЛНР, ние започнахме ужасна война. Война, в която градовете са разрушени и която води до гибелта на деца, дами и старци.
Вижте още от трагичния роман на Филатиев
„ Мина месец и половина, откогато се върнах от войната. Знам, че не можете да кажете думата " война ", неразрешено е...Значи това е война: нашата съветска войска стреля по украинската войска, а тя стреля в отговор, там експлоадират снаряди и ракети. В същото време умират военни и от двете страни, както и цивилни, които имат „ шанса “ да живеят там, където са решили да стартират война, наричайки я „ специфична интервенция “.
Така стартира разказът на съветския боец Павел Филатиев за войната в Украйна.
Павел Филатиев, 33-годишен парашутист, родом от Волгоградска област, е служил в Чечня през 2010 година, а през август предходната година, заради проблеми с работата и липса на пари, той взема решение да подпише нов контракт за работа. Участва във войната на територията на Украйна в състава на 56-ти десантно-десантен полк. Неговата част в първите дни на нахлуването е изпратена да щурмува Херсон. Поради пострадвания, получени на бойното поле, Филатиев е евакуиран за лекуване, той в никакъв случай не се връща на фронта.
Сега Филатиев се опълчва на войната: той споделя истината за това, което е видял със личните си очи. Спомените си разказва в книгата " ЗОВ ". „ Важни истории “ разгласява съкратени фрагменти от книгата на Павел Филатиев – за бъркотията в съветската войска, отношението на бойците към войната и безсмислените смъртни случаи.
За безредиците в съветската войска преди началото на войната
....Пристигаме на площадката за подготвителни скокове с парашут, през нощта беше минус, карахме в открити КамАЗи, всички дойдоха вцепенени от мраз. Много военнослужещи бяха без топли облекла: някой не е получил, някой е отказал да получи износена или отвън размер униформа. На идващия ден се разсънвам, имам температура, двустранна пневмония. В рамките на една седмица към тридесет военнослужещи от моята част бяха признати в инфекциозното поделение с диагноза остри респираторни вирусни инфекции, бронхит, тонзилит. Всички участваха на скоковете.
Попаднал в цялата тази каша, пиша тъжба до Министерството на защитата: „ Моето командване на военно отделение 81505 не зачита правата ми на военнослужещ. Осигуряването ми с униформа платих на половина аз самият. Продоволствена неустановеност. За три месеца и половина работа към момента нямам запис във военната брошура, че послужвам в това военно отделение! Три месеца и половина нямаше никакви занятия, като се изключи спомагателните тренировки преди скока. Сред изпълнителите царува атмосфера на незаинтересованост, а 90% в пушалните разискват, че: „ Договорът щеше да завърши по-бързо “. Намирайки се на такова значимо стратегическо направление, виждам цялостна безредица, тук има единствено бледа нотка на бойна подготвеност. Командването на поделението, след тъжба до Министерството на защитата, бързо скалъпи развой, където ме порица за неприятно държание и като най-лошият боец в частта. "
За отношението на съветските военни към цивилните
В украинските селища хората ни срещаха и ни изпращаха с начумерен взор. Имаше възприятие на безпокойствие и възприятие на заплаха от тези къщи, дружно с възприятие на почитание към техния национализъм. Разбрах, че в случай че ненадейно от една от къщите ми се стори, че има заплаха, ще изстрелвам, без да мисля. Невниманието или забавянето е гибел за мен или моите приятели, подозренията са рискови. Но в това време не желаех да умъртвявам никого. Покрай колоната по автомагистралата минаха цивилни с чанти: явно тези, които бягаха от войната. По принцип всички вървяха и караха от Херсон, където в този момент се готвихме да се преместим.
Какво, по дяволите, въобще вършим тук? Това не е нашата компетентност. Ние не сме полиция за битка с безредиците, всички са подготвени да се сблъскат с въоръжените сили на Украйна и никой не желае да изясни на цивилните. Защо, по дяволите, дойдохме тук, ние самите не знаем.
За неналичието на условия за живот и грабежите
Започва да се стъмва, екипът идва да копае.Беше доста студено, някои започнаха да се пробват да спят. Никой нямаше спални чували, подвигна се мощен вятър и скрежът стартира да прониква до костите. Отивам някъде да намеря спален чувал. Някои откриха някакви кашони и парцали и се криеха зад тях. Минавайки около частни къщи, виждам, че една от тях е изоставена. Гледайки жилищна постройка наоколо, намираща се в същия двор, заставам и се боря с желанието да вляза в нея, да желая от локалните одеяла. След няколко минути се отхвърлям от тази концепция: реакцията им може да е доста друга.Усещането е непоносимо от всичко в близост, ние като същества просто се опитваме да оцелеем. Ние даже не се нуждаем от зложелател, командването ни е сложило в такива условия, че бездомните живеят по-добре. Поставих една мушама на земята, с момчето легнахме, притиснати един към различен, с цел да се стоплим по някакъв метод, покрихме се с друга мушама от горната страна, тя не затопляше, само че предпазваше малко от вятъра.
На идващия ден пристигнахме на морското пристанище Херсон. Всички изглеждаха изтощени и полудяли, всички започнаха да претърсват постройките в търсене на храна, вода, душ и място за спане, някой стартира да носи компютри и всичко скъпо, което откри. Не бях изключение: открих шапка в строшен камион на територията, взех я. Ние, като диваци, ядохме всичко, което имаше: зърнени храни, овесени ядки, сладко, мед, кафе.Бяхме безусловно безразлични към всичко, към този момент бяхме доведени до краен лимит, множеството живееха на полето за известно време без никакъв душ и естествена храна. Хората бяха доведени д някакво диво положение. Видях бойци да разрушават кафе машина в търсене на пари.....
За умората от войната
Имаше слух, че ще отидем да щурмуваме Николаев и по-нататък към Одеса. Не можех да допускам: хората горе не схващат ли, че бойците са изтощени? Чухме клюки, че мотопехотната рота отхвърля да тръгне всеобщо, тъй че нямахме опция да си починем. Имаше яд към отказниците...Просто държахме позиции в окопите на фронтовата линия: без къпане, без храна, без сън. Всички бяха обрасли с бради и нечистотия.Нямаше нищо за ястие......
Обявиха, че ще заплащат пари за всеки погубен боец от въоръжените сили на Украйна или развалена техника, тъкмо както правеха в Чечня...
Никой не ни донесе нова униформа, обувки, амуниции и топли облекла. Няколко кутии с филантропична помощ съдържаха евтини чорапи, тениски, къси панталони и сапун. Всъщност до нас стигнаха единствено пратки от родственици и съпруги във Феодосия. Но по някаква причина колетите не постоянно доближиха до получатела и бяха отворени. Само с помощта на тях започнахме да ядем чай, кафе, сладкиши и консерви.
Някои бойци започнаха да се прострелват в крайниците съзнателно, с цел да получат 3 милиона и да се измъкнат от този пъкъл. На наш пандизчия му отрязаха пръстите и гениталиите.
Поради артилерийски обстрел някои села наоколо на практика престанаха да съществуват. Всички украинци ставаха все по-ядосани и по-гневни. Една баба ни токсини баниците.
Всеки път по време на обстрела натисках главата си в земята и в главата ми още веднъж изникваше мисълта: „ Господи, в случай че оцелея, ще направя всичко, с цел да трансформира това! " Не ме беше боязън да умра, усещах се толкоз неуместно да дам живота си поради тази гнусота, не е ясно защо, за кого?
Чувството, което изпитваш, когато напуснеш зоната на военни дейности, е неописуемо... Два месеца нечистотия, апетит, мраз, пот и чувството, че си покрай гибелта. Жалко, че репортерите не са позволени до нас на първа линия, заради което цялата страна не може да се любува на парашутистите - обрасли, неизмити, мръсни, слаби и озлобени, Половината от моите момчета смениха и облякоха украински униформи, тъй като бяха по-добри и по-удобни. Великата ни страна не е в положение да облече, екипира и изхрани личната си войска.
За аргументите за неуспехите на съветската войска
Основната причина за неуспеха на съветската войска в Украйна е, че нямахме моралното право да нападаме друга страна, изключително хората, които са най-близки до нас. Когато всичко стартира, познавах малко хора, които имаха вяра в приказката за нацистите и също така желаеха да се бият с Украйна. Не мразехме и не смятахме украинския народ за зложелател.
Втората причина - посрещането от цивилното население. Украинците се събуждаха от гърмежи на артилерия, самолети и ракети и се сплотиха против нашествениците?
Третата причина е ужасната корупция и неразбория в нашата войска, нейната морална и техническа остарялост. Кариерното израстване е допустимо единствено в случай че има връзки и преданост към системата. В сегашната войска, с цел да няма проблеми, човек би трябвало безмълвно да прави това, което са споделили, даже и да са цялостни нелепости. Офицерите към момента се учат по какъв начин да ръководят войска на наборна работа, а не професионална войска от бойци по контракт, които постоянно са по-възрастни от младите офицери. Подборът за армията е надалеч от здравия разсъдък.
Военните правила са написани за армията от предишното и те към момента не са приспособени към актуалните действителности. Много от нашето съоръжение е остаряло или незадоволително и комплицираната верига за доставки на ново не работи дейно. Много неща съществуват единствено на хартия и в доклади. Боеприпасите и униформите ни са неуместни и с неприятно качество: множеството военнослужещи купуват и ги сменят с американски, европейски или даже украински.
" Важные истории ", със съкращения
Превод и редакция Фрог нюз
Всички сме станали заложници на доста фактори, като възмездие, национализъм, пари, задължения, кариера, боязън от страната. Ние не анексирахме ДНР и ЛНР, ние започнахме ужасна война. Война, в която градовете са разрушени и която води до гибелта на деца, дами и старци.
Вижте още от трагичния роман на Филатиев
„ Мина месец и половина, откогато се върнах от войната. Знам, че не можете да кажете думата " война ", неразрешено е...Значи това е война: нашата съветска войска стреля по украинската войска, а тя стреля в отговор, там експлоадират снаряди и ракети. В същото време умират военни и от двете страни, както и цивилни, които имат „ шанса “ да живеят там, където са решили да стартират война, наричайки я „ специфична интервенция “.
Така стартира разказът на съветския боец Павел Филатиев за войната в Украйна.
Павел Филатиев, 33-годишен парашутист, родом от Волгоградска област, е служил в Чечня през 2010 година, а през август предходната година, заради проблеми с работата и липса на пари, той взема решение да подпише нов контракт за работа. Участва във войната на територията на Украйна в състава на 56-ти десантно-десантен полк. Неговата част в първите дни на нахлуването е изпратена да щурмува Херсон. Поради пострадвания, получени на бойното поле, Филатиев е евакуиран за лекуване, той в никакъв случай не се връща на фронта.
Сега Филатиев се опълчва на войната: той споделя истината за това, което е видял със личните си очи. Спомените си разказва в книгата " ЗОВ ". „ Важни истории “ разгласява съкратени фрагменти от книгата на Павел Филатиев – за бъркотията в съветската войска, отношението на бойците към войната и безсмислените смъртни случаи.
За безредиците в съветската войска преди началото на войната
....Пристигаме на площадката за подготвителни скокове с парашут, през нощта беше минус, карахме в открити КамАЗи, всички дойдоха вцепенени от мраз. Много военнослужещи бяха без топли облекла: някой не е получил, някой е отказал да получи износена или отвън размер униформа. На идващия ден се разсънвам, имам температура, двустранна пневмония. В рамките на една седмица към тридесет военнослужещи от моята част бяха признати в инфекциозното поделение с диагноза остри респираторни вирусни инфекции, бронхит, тонзилит. Всички участваха на скоковете.
Попаднал в цялата тази каша, пиша тъжба до Министерството на защитата: „ Моето командване на военно отделение 81505 не зачита правата ми на военнослужещ. Осигуряването ми с униформа платих на половина аз самият. Продоволствена неустановеност. За три месеца и половина работа към момента нямам запис във военната брошура, че послужвам в това военно отделение! Три месеца и половина нямаше никакви занятия, като се изключи спомагателните тренировки преди скока. Сред изпълнителите царува атмосфера на незаинтересованост, а 90% в пушалните разискват, че: „ Договорът щеше да завърши по-бързо “. Намирайки се на такова значимо стратегическо направление, виждам цялостна безредица, тук има единствено бледа нотка на бойна подготвеност. Командването на поделението, след тъжба до Министерството на защитата, бързо скалъпи развой, където ме порица за неприятно държание и като най-лошият боец в частта. "
За отношението на съветските военни към цивилните
В украинските селища хората ни срещаха и ни изпращаха с начумерен взор. Имаше възприятие на безпокойствие и възприятие на заплаха от тези къщи, дружно с възприятие на почитание към техния национализъм. Разбрах, че в случай че ненадейно от една от къщите ми се стори, че има заплаха, ще изстрелвам, без да мисля. Невниманието или забавянето е гибел за мен или моите приятели, подозренията са рискови. Но в това време не желаех да умъртвявам никого. Покрай колоната по автомагистралата минаха цивилни с чанти: явно тези, които бягаха от войната. По принцип всички вървяха и караха от Херсон, където в този момент се готвихме да се преместим.
Какво, по дяволите, въобще вършим тук? Това не е нашата компетентност. Ние не сме полиция за битка с безредиците, всички са подготвени да се сблъскат с въоръжените сили на Украйна и никой не желае да изясни на цивилните. Защо, по дяволите, дойдохме тук, ние самите не знаем.
За неналичието на условия за живот и грабежите
Започва да се стъмва, екипът идва да копае.Беше доста студено, някои започнаха да се пробват да спят. Никой нямаше спални чували, подвигна се мощен вятър и скрежът стартира да прониква до костите. Отивам някъде да намеря спален чувал. Някои откриха някакви кашони и парцали и се криеха зад тях. Минавайки около частни къщи, виждам, че една от тях е изоставена. Гледайки жилищна постройка наоколо, намираща се в същия двор, заставам и се боря с желанието да вляза в нея, да желая от локалните одеяла. След няколко минути се отхвърлям от тази концепция: реакцията им може да е доста друга.Усещането е непоносимо от всичко в близост, ние като същества просто се опитваме да оцелеем. Ние даже не се нуждаем от зложелател, командването ни е сложило в такива условия, че бездомните живеят по-добре. Поставих една мушама на земята, с момчето легнахме, притиснати един към различен, с цел да се стоплим по някакъв метод, покрихме се с друга мушама от горната страна, тя не затопляше, само че предпазваше малко от вятъра.
На идващия ден пристигнахме на морското пристанище Херсон. Всички изглеждаха изтощени и полудяли, всички започнаха да претърсват постройките в търсене на храна, вода, душ и място за спане, някой стартира да носи компютри и всичко скъпо, което откри. Не бях изключение: открих шапка в строшен камион на територията, взех я. Ние, като диваци, ядохме всичко, което имаше: зърнени храни, овесени ядки, сладко, мед, кафе.Бяхме безусловно безразлични към всичко, към този момент бяхме доведени до краен лимит, множеството живееха на полето за известно време без никакъв душ и естествена храна. Хората бяха доведени д някакво диво положение. Видях бойци да разрушават кафе машина в търсене на пари.....
За умората от войната
Имаше слух, че ще отидем да щурмуваме Николаев и по-нататък към Одеса. Не можех да допускам: хората горе не схващат ли, че бойците са изтощени? Чухме клюки, че мотопехотната рота отхвърля да тръгне всеобщо, тъй че нямахме опция да си починем. Имаше яд към отказниците...Просто държахме позиции в окопите на фронтовата линия: без къпане, без храна, без сън. Всички бяха обрасли с бради и нечистотия.Нямаше нищо за ястие......
Обявиха, че ще заплащат пари за всеки погубен боец от въоръжените сили на Украйна или развалена техника, тъкмо както правеха в Чечня...
Никой не ни донесе нова униформа, обувки, амуниции и топли облекла. Няколко кутии с филантропична помощ съдържаха евтини чорапи, тениски, къси панталони и сапун. Всъщност до нас стигнаха единствено пратки от родственици и съпруги във Феодосия. Но по някаква причина колетите не постоянно доближиха до получатела и бяха отворени. Само с помощта на тях започнахме да ядем чай, кафе, сладкиши и консерви.
Някои бойци започнаха да се прострелват в крайниците съзнателно, с цел да получат 3 милиона и да се измъкнат от този пъкъл. На наш пандизчия му отрязаха пръстите и гениталиите.
Поради артилерийски обстрел някои села наоколо на практика престанаха да съществуват. Всички украинци ставаха все по-ядосани и по-гневни. Една баба ни токсини баниците.
Всеки път по време на обстрела натисках главата си в земята и в главата ми още веднъж изникваше мисълта: „ Господи, в случай че оцелея, ще направя всичко, с цел да трансформира това! " Не ме беше боязън да умра, усещах се толкоз неуместно да дам живота си поради тази гнусота, не е ясно защо, за кого?
Чувството, което изпитваш, когато напуснеш зоната на военни дейности, е неописуемо... Два месеца нечистотия, апетит, мраз, пот и чувството, че си покрай гибелта. Жалко, че репортерите не са позволени до нас на първа линия, заради което цялата страна не може да се любува на парашутистите - обрасли, неизмити, мръсни, слаби и озлобени, Половината от моите момчета смениха и облякоха украински униформи, тъй като бяха по-добри и по-удобни. Великата ни страна не е в положение да облече, екипира и изхрани личната си войска.
За аргументите за неуспехите на съветската войска
Основната причина за неуспеха на съветската войска в Украйна е, че нямахме моралното право да нападаме друга страна, изключително хората, които са най-близки до нас. Когато всичко стартира, познавах малко хора, които имаха вяра в приказката за нацистите и също така желаеха да се бият с Украйна. Не мразехме и не смятахме украинския народ за зложелател.
Втората причина - посрещането от цивилното население. Украинците се събуждаха от гърмежи на артилерия, самолети и ракети и се сплотиха против нашествениците?
Третата причина е ужасната корупция и неразбория в нашата войска, нейната морална и техническа остарялост. Кариерното израстване е допустимо единствено в случай че има връзки и преданост към системата. В сегашната войска, с цел да няма проблеми, човек би трябвало безмълвно да прави това, което са споделили, даже и да са цялостни нелепости. Офицерите към момента се учат по какъв начин да ръководят войска на наборна работа, а не професионална войска от бойци по контракт, които постоянно са по-възрастни от младите офицери. Подборът за армията е надалеч от здравия разсъдък.
Военните правила са написани за армията от предишното и те към момента не са приспособени към актуалните действителности. Много от нашето съоръжение е остаряло или незадоволително и комплицираната верига за доставки на ново не работи дейно. Много неща съществуват единствено на хартия и в доклади. Боеприпасите и униформите ни са неуместни и с неприятно качество: множеството военнослужещи купуват и ги сменят с американски, европейски или даже украински.
" Важные истории ", със съкращения
Превод и редакция Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ