Повечето от нас смятат, че са по-млади или по-възрастни от

Повечето от нас считат, че са по-млади или по-възрастни от действителната си възраст. Тази " субективна възраст " мощно визира физическото и психическото ни здраве. От резултатите от последните изследвания учените заключават: това на какъв брой години се чувствате е по-важно от действителната си възраст. Защо е по този начин?

Представете си за миг, че нямате удостоверение за раждане и възрастта ви се дефинира единствено от това на какъв брой години се чувствате. Колко бихте си дали?

Подобно на височината и размера на обувките, броят на годините, които са минали от раждането ви, са безспорен факт. Но фактът е също по този начин, че всички остаряваме друго и доста хора се усещат по-стари или по-млади от действителната възраст.

Учените напоследък демонстрират все по-голям интерес към тези особености. Те откриха, че нашата субективна възраст може да бъде ключ към разбирането на аргументите, заради които някои от хората разцъфват, до момента в който други повяхват пред очите ни.

Това какъв брой по млади от своята действителна възраст се усещат възрастните хора може да дефинира какви точно решения взема човек - и в всекидневието и от по-важно житейско значение, твърди Брайан Носек от Университета във Вирджиния.

Различни изследвания даже демонстрират, че субективната ви възраст може да служи като знак за значими промени в здравето, в това число и вероятността от гибел.

Оказва се, че думите " на толкоз сте, на колкото се чувствате ", могат да бъдат интерпретирани в най-прекия смисъл.

Сега учените, заинтригувани от тези резултати, се пробват да дефинират другите биологични, психически и обществени фактори, които образуват самостоятелното прекарване на стареенето. И на тази основа да схванат по какъв начин това може да ни помогне да живеем по-дълго и по-здравословно.

През последните 10 години най-различни нови проучвания се пробват да схванат до какви психически и физиологични последици може да докара разликата в субективната и действителната възраст.

Една от най-интересните области в тези проучвания е по какъв начин субективната ни възраст въздейства върху нашия темперамент.

Общоприето е, че с възрастта характерът на човек омекотява, става по-малко екстровертен и по-малко отворен към нови прекарвания. Тези промени в характера не са толкоз забележими измежду тези, които са млади по дух и са ясно изразени у тези, които субективно се усещат по-възрастни, в сравнение с са в реалност.

Интересно е, обаче, че хората, които субективно се усещат по-млади, наред с всичко друго стават по-малко невротични и по-съзнателни. Тоест те отново получават качествата, които идват с житейския опит, само че не губят силата и жизнеността на младата възраст. Следователно по-ниската субективна възраст не ни " замразява " в положение на незрялост.

Да се усещаме по-млади от действителната си възраст, евентуално значи и по-малък риск от меланхолия и по здрава душeвност в процеса на стареенето. Прибавете към това и по-доброто здраве, понижаване на риска от деменция и болести, които водят възрастните хора до болничното легло.

Яник Стефан от Университета в Монпелие проучва данни от три години проучвания, в които наблюдава живота на над 17 000 участници в междинна и преклонна възраст. Мнозинството от тях се е чувствало към осем години по-младо от възрастта си. Но някои са се чувствали по-стари, като последствията от това са били доста съществени.

Субективното чувство, че сте на възраст от 8 до 13 години по-голяма от действителната е довело до нараснал риск от гибел с 18-25% през интервала на изследването. Както и до повече болести, даже вземайки поради и други демографски фактори като обучение, раса или фамилно състояние.

Има доста аргументи, заради които субективната възраст въздейства толкоз доста върху нашето здраве. Всичко това може да е резултат от кумулативни промени в характера. Например, тези от нас, които се усещат по-млади и в преклонна възраст, не престават да се радват на пътувания или нови занимания.

Но механизмът, свързващ физическото и психическото здраве със субективната възраст, съвсем сигурно работи и в двете направления.

Ако сте депресирани, в случай че се чувствате физически слаби, постоянно забравяте всичко друго, тогава най-вероятно се чувствате остарели.

Кога точно ние започваме да разбираме, че за нашия мозък и за нашето тяло имаме друга възраст. И за какво става по този начин?

Както може да се чака, множеството деца и юноши се усещат по-възрастни, в сравнение с в действителност са. Това обаче се трансформира на към 25-годишна възраст, когато самоусещането стартира да пада под действителната възраст.

Към 30-годишната възраст към този момент към 70% от хората се усещат по-млади, в сравнение с са в действителност. И с течение на времето това противоречие единствено пораства.

Пиковите моменти в променяна на отношението към възрастта ни са няколко през живота. Над 60 % от 20-годишните желаят да са по-възрастни. Но след 26-та година към този момент 70% избират да бъдат по-млади, а от този миг множеството от нас " поставят розови очила " във връзка с годините си.

Някои психолози допускат, че по-ниската субективна възраст е един тип самозащита. По този метод се предпазваме от отрицателните стандарти, свързани със застаряването.

Със съкращения от BBC Future, money.bg