"Повечето художници имат мания, която определя работата им. Моне имаше светлина, Хокни има цвят, аз имам време за реакция на полицията." -- Банкси
Веднъж смятан за вандал, сега той е почитан заради работата си, която се продава за милиони. Но най-амбициозният шедьовър на известния анонимен уличен художник може да пази самоличността му скрита. Сега Банкси е обект на първата му разрешена изложба от 14 години – и дори човекът, отговорен за домакинството на изложбата, никога не се е срещал или разговарял с художника. „Предполагам, че това е една от големите мистерии“, каза Гарет Джеймс.
Поставянето на изложбата „Banksy: Cut and Run – 25 Years Card Labour“ изисква задълбочено планиране и история за корицата. Джеймс, който управлява галерията за модерно изкуство в Глазгоу, Шотландия, казваше на хората, че ще „ремонтират прозорците“. „Трябваше да го пазя в тайна от колеги, семейство и приятели“, каза той. „Просто не искахме да рискуваме да излезе наяве.“
Руините бяха платното за неговия коментар за конфликт, който рисува като Давид срещу Голиат.Банки често защитава аутсайдера, бъдете то мигранти или палестинци на Западния бряг, където в сянката на разделителната бариера на Израел той създаде „Ограденият хотел“.
Неговото изкуство е желано, но разбира се графитите не са съвсем законни . Видеоклиповете, публикувани в неговия Instagram, разкриват тактиката му в партизански стил, за да избегне разкриването.
Според Стив Лазаридис анонимността на художника е била изцяло за избягване на проблеми с полицията и няма нищо общо с това, че е рекламен инструмент. „Много бързо това се превърна в най-добрия рекламен инструмент, който някой можеше да изобрети“, каза той.
Лазаридес беше ранен сътрудник на Банкси в работническия английски град Бристол. На въпрос какъв тип е Банкси, Лазаридес отговори: „Труден“.
По какъв начин? „Точно по този начин понякога хората, които са гениални в това, което правят [са]. Нищо не отнема от факта, че човекът е легенда. Той правеше изображения и послания, които всеки можеше да разбере. И аз мисля това беше промяната на играта, като изведнъж някой правеше изкуство, което не се чувстваше глупаво, като гледаше."
Доан каза: "Понякога го критикуват и за това, че е твърде опростено ?"
„Да, но той е критикуван само от, и ще се закълна, от дупки в света на изкуството", каза Лазаридес. „Никога не са го харесвали. Никога не са харесвали движението. То е на преден план вече почти 30 години. И всичко това без никаква помощ от света на изкуството.“
Но сега? „О, сега светът на изкуството го иска!“
Лазаридес каза, че има хиляди снимки на Банкси, работещи; някои е публикувал. Въпреки че пътищата им са се разделили, той не е разкрил публично самоличността на художника.
Но чуйте тази история от Lazarides за Банкси, който търси вдъхновение: „Той беше на компютъра ми и аз погледнах и си казах: „Роб – Робин, ти гледаш нагоре, като детски секс кукли на моя компютър.' И той каза: „Да, да, просто искам да взема нещо, което мога да напълня с хелий и да го издигна във въздуха.“
Доан каза: „Сега, знаете, че казвате име, да, когато казваш, разказа ми тази история?"
„Да“, каза Лазаридес. „Това име е някъде там. Кой казва, че е вярно?“
„Но ти каза Робин? Робърт?“
„Робин, Робърт, Роби“, размишляваше той.
Хората спекулират за самоличността на Банкси от десетилетия. Сред имената, които се подхвърлят наоколо, са художникът от Бристол Робин Гънингам и Робърт Дел Наха от групата Massive Attack, също от Бристол.
Лазаридес каза: „Г-н Дел Наджа е художник на графити. много по-добре от Банкси."
„И много се говори, че това е същият човек?" — попита Доан.
„Да. Искам да кажа, чувал съм историите и това не е „D“.“
„Тези произведения на изкуството на Банкси се появяват почти като Турне на Massive Attack в този град, в онзи град?"
"Така че може би артистът е бил на концерта и след това е направил произведение на изкуството?" Лазаридес се засмя. „Спрете. Да. Това е Робърт Дел Наджа. И аз, и още няколко души!“
„Трябва да изтанцувате тази много фина линия. Знаете, че тази информация хората искат да знаят, а аз не не знам дали говориш сериозно или не."
"Може би съм сериозен, а може би не съм. Това е толкова, колкото получаваш от мен."
„Труден е да влезеш в този свят, Светът на Банкси“, каза Доан.
„Не е трудно, невъзможно е!“
Учените използват математика, за да открият самоличността на БанксиАкорис Андипа е един от най-големите колекционери и търговци на произведения на Банкси от неговата галерия в Лондон .. „Работя с много важни произведения на изкуството от големи музейни художници, от Пикасо до Деймиън Хърст", каза той. „И почти няма такова ниво на секретност или майсторство. Това е малко див запад, занимавайки се с произведения на Банкси.
„По-скоро ексклузивно, Банкси успя да създаде нов набор от правила в света на изкуството, който гласи, че ако няма сертификат за автентичност, не трябва да го продавате, не трябва да купувате И това е удивително. Освен това отваря блато от проблеми. Какво се случва, ако художникът не хареса ранна творба?"
Doane попита: „Какво се случва, ако художникът не хареса човека, който търси автентичността?“
„Да. Проблем, нали?“
„Уф. Светът на изкуството е интересен.“
"Дивият запад!"
Banksy продава произведения на изкуството за $60 в Central Park в Ню ЙоркИ изглежда, че хората на Banksy могат да играят шериф. Аукционната къща Christie's спря да отговаря на имейли относно нашата молба за интервю. Sotheby's се оттеглиха от планирано интервю в последния момент, след като ни казаха, че ще "проверят" екипа на Banksy. Андипа каза: „Това е затворен магазин. Искам да кажа, че се занимавам с неговата работа вече почти 20 години и това е затворен магазин за мен.“
Творбата на Банкси от 2004 г. „Напалм“ за първи път предизвика интереса му: „Бях толкова завладян от нея, перфектният баланс на несериозност със сериозни елементи и послание. И тогава откривате, когато получите да опознаеш работата му все повече и повече, че, нали знаеш, първо малко се усмихваш, малко се смееш, защото е безгрижно, но след това малко си изсмукваш зъбите. Всъщност има някаква тежест в това.“
Доан попита: „Колко е посланието на Банкси, доколко е чистото му умение като художник?“
„Всъщност той е доста живописен. Но той е избрал да изпълни своята работете чрез шаблони, подобно на Анди Уорхол чрез ситопечат."
Но нямаше прецедент в света на изкуството за това: нарязване на парче секунди след като е било продадено на търг за 1,4 милиона долара.
Непочтителният среден пръст към заведението е тема на работата му. Но каскадата всъщност добави стойност – накъсаното парче се препродаде няколко години по-късно за 25 милиона долара. В изложбата в Глазгоу Банкси обяснява как го е постигнал.
За всичко, което е изложено тук, има един основен инструмент, който Банкси използва, но не е: споразумението за неразкриване. Джеймс каза: „Все още се боря да кажа името на художника. Прекарах години абсолютно без да казвам името на художника от страх, че ще раздам нещо.“
И тези, които знаят самоличността на художника, са обвързани, или изберете, да не го изложите. Стив Лазаридес каза: „Ще го разкрия ли? Вероятно не.“
Акорис Андипа каза: „Има институции, включително британски документи, които биха платили много пари, за да бъде разкрит. Не един човек се засили, за да вземе наградата."
Доан попита: „Как е възможно това?“
„С риск от прекалено романтизиране, човек трябва да приеме, че е добър човек“, отговори Андипа. „Той знае как да се грижи за хората около себе си.“
На въпрос дали нещо би се променило, ако истинската самоличност на Банкси бъде известна, Гарет Джеймс каза: „Не съм сигурен и наистина се надявам никога разберете."
За повече информация:
История, продуцирана от Микаела Буфано. Редактор: Браян Робинс.
