Повечето хора са убедени, че може и да не са

...
Повечето хора са убедени, че може и да не са
Коментари Харесай

Надценяваме ли собствената си интелигентност – мнението на психолозите

Повечето хора са уверени, че може и да не са гении като Леонардо да Винчи или Алберт Айнщайн, само че въпреки всичко са релативно умни. За страдание, обаче, това не е тъкмо по този начин. През годините са извършени редица проучвания, резултатите от които демонстрират по неоспорим метод, че ние постоянно надценяваме личната си просветеност. Ето и няколко образеца:

Попитай „ Google “

Представете си, че разговаряте с ваш другар за филм, който сте гледали неотдавна, само че не може да си спомните името на артиста, изпълняващ основната роля. Затова решавате да извадите своя телефон и да го потърсите в интернет. Едва ли има човек, който да не е изпадал най-малко един път в сходна обстановка. Психолозите, обаче, предизвестяват, че прекомерната взаимозависимост от информацията, която можем да открием в световната мрежа, ни кара да се усещаме по-интелигентни, в сравнение с в действителност сме.

7 things emotionally intelligent people do differently in the work place
— Forbes (@Forbes)
През 2015 година учени от „ Йейл “ провели серия от опити, на участниците в които били задавани въпроси с друга степен на компликация. Някои от тях имали право да употребяват интернет, а останалите – не. Резултатите били показателни – тези, на които било разрешено да търсят информация онлайн, доста надценявали своите знания. По време на един от опитите бил заложен въпрос, обвързван с циповете. Участниците в него, които употребявали интернет, почнали да показват забележително самочувствие и да настояват, че имат задълбочени знания по всевъзможни тематики – като образуването на ураганите и основаването на първите профсъюзи в Съединени американски щати. Други пък трябвало да намерят информация за основаването на античната страна Куш, само че не съумели. Това не им попречило да заявят, че са осведомени с редица обстоятелства, свързани с нейната история.

Учените изясняват, че повода за сходно държание е така наречен „ транзактивна памет “. Когато сме в група, ние сме склонни да разделяме когнитивните си задания, с цел да опростим намирането на решения. Казано най-просто – в случай че един човек знае по какъв начин се образуват ураганите или по кое време е основана страната Куш, останалите не се нуждаят от тези познания. В наши дни този наш „ грамотен другар “ е интернет. Благодарение на това, че за секунди можем да открием всякаква информация, става все по-трудно да вършим разлика сред нашите действителни познания и това, което единствено си мислим, че знаем.

Why is it that some people are so much more intelligent or creative than the rest of us? And who are they?
— National Geographic (@NatGeo)
Мъжете надценяват математическите си умения

За никого не е загадка, че с точни науки се занимават доста повече мъже, в сравнение с дами. В същото време, когато става въпрос за решаването на математически проби, представителките на нежния пол реализират доста по-високи резултати. На какво се дължи тази неправда? Едно изследване, осъществено през 2015 година, дава отговор на този въпрос. В него взели присъединяване над 300 души, разграничени в две групи. Всеки един участник трябвало да реши няколко задания, след което самичък да сложи оценка на своето показване.

Резултатите от проучването разкрили освен това от любопитно: и в двете групи дамите съумели да предположат какви са техните резултати с изненадваща акуратност. В същото време, мъжете доста надценили постигнатото от тях. Нещо повече – защото измежду участниците имало доста студенти, те били запитани дали биха желали да се насочат към математически специалности. Повечето мъже изразили сходно предпочитание, защото били уверени, че разполагат с нужните качества. Жените, обаче, надалеч не били по този начин уверени – без значение от обстоятелството, че постигнатите от тях резултати били доста високи.

People who fall for nonsense inspirational quotes are less intelligent, study finds
— HuffPost (@HuffPost)
Животът в огромните градове

В очите на множеството хора градове като Лондон, Париж, Берлин и Ню Йорк са се трансформирали в нещо като знак на изтънченост и просветеност. Все отново точно там са работили и творили някои от най-гениалните учени и актьори, раждали се в миналото, а философи са разсъждали върху екзистенциални тематики като смисъла на живота. В интерес на истината, животът в огромните градове въобще не ни прави по-умни. Дори в противен случай – той има пагубен резултат върху интелигентността ни. Според проучване, извършено от специалисти от Мичиганския университет, единствено няколко минути, прекарани на оживена улица, могат да навредят както на самоконтрола ни, по този начин и на нашата дарба да запомняме обстоятелства и събития.

За да потвърдят тезата си, учените провели следния опит: те предиздвикали една група хора да посети ботаническа градина, а друга – да се разноски в центъра на огромен град. След това участниците в проучването трябвало да решат няколко елементарни теста. Резултатите на първата група били доста по-добри от тези на втората. Хората, които прекарали към половин час на оживената улица, също по този начин показали проблеми с паметта и способността да се концентрат, а и били в доста по-лошо въодушевление. Някои учени на собствен ред акцентират, че от еволюционна позиция удобствата и сигурността, които ни обезпечават огромните градове, са се отразили отрицателно върху способността ни да вземаме верни решения, която сме изправени пред някаква опасност.

Most people believe they're more attractive, intelligent than they are - but that isn't always a bad thing.
— The Wall Street Journal (@WSJ)
Политиката ни прави по-глупави

Политиката е тематика, по която хората могат да водят разгорещени разногласия в продължение на часове. Изследване, извършено през 2013 година от учени от университета „ Йейл “, разкри нещо извънредно любопитно: привързаността към дадена партия ни прави по-глупави. Участниците в него първо трябвало да решат няколко задания, с цел да се откри какви са математическите им качества. След това им били дадени два подправени отчета. Единият от тях бил отдаден на успеваемостта на кремовете за ръце, а другия – на контрола върху огнестрелните оръжия. Използваните цифри в тях били идентични. Имало една измама – отчетите за оръжията в действителност не били идентични. В половината от тях се твърдяло, че контролът върху тях е неефикасен, до момента в който в останалите се казвало тъкмо противоположното.

Очаквано, отчетът за кремовете за ръце не станал обект на несъгласия. Темата за оръжията, обаче, провокирала остри диспути. Конкретните данни, които били предоставени на участниците, не повлияли на мнението им. Вместо това, те повтаряли тезите на партиите, на които били последователи. Както републиканците, по този начин и демократите изопачавали наличието на предоставените им отчети, с цел да потвърдят своята справедливост. „ Статистиката “, която цитирали, пък нямала съвсем нищо общо с числата в документите. Изводът е пределно явен: когато става въпрос за политика, ние елементарно губим както своята безпристрастност, по този начин и способността си да разсъждаваме рационално.

Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР